Решение № 4076 от 05.06.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№……… гр. София,

05.06.2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на тридесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Д. ЗИСОВА при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3791/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от В.К.В., с която е предявен осъдителен иск срещу П.НА Р.Б.с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, за което е оправдан. Претендира законната лихва от 20.12.2014 г., както и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че срещу него се е водило наказателно производство, по което е постановена оправдателна присъда, като за периода от привличането му като обвиняем до оправдаването му е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативните психически и физически последици, накърнени са честта и достойнството му, семейството му е изпитало значителни неудобства и финансови проблеми, имал затруднения да си намери работа.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Позовава се на изтекла давност по отношение на иска за лихва, претендирана за периода да 3 годни преди предявяване на иска. Счита, че не са доказани твърдените вреди. Твърди, че за периода на протичане на процесното наказателно производство срещу ищеца са водени и други наказателни дела, по които ищецът е осъден с влезли в сила присъди.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Ищецът е привлечен по ДП №406/2003 г. по описа на ССлС като обвиняем за престъпление по чл.311, ал.1, пр.1 НК за това, че като управител на ЕТ „М.– В.В.“ в периода 05.02.2001 г. – 13.02.2001 г. съставил данъчни фактури, в които удостоверил неверни обстоятелства.

С Постановление на СРП от 24.11.2011 г. мярката му за неотклонение от „гаранция в пари“ е отменена.

Досъдебната фаза на наказателното производство е протекла в рамките на осем години, съдебната фаза е започнала на 25.11.2011 г., когато е внесен обвинителен акт в СРС и е образувано НОХД №22487/2011 г. Като подсъдими освен ищеца са конституирани още четири лица, обвинени заедно с него в съучастие. Пред първата инстанция са проведени 15 открити съдебни заседания. На 04.12.2014 г. е постановена присъда, с която ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Срещу присъдата не са постъпили жалби или протест и същата е влязла в сила на 20.12.2014 г.

Установява се от Писмо от Инспектората към ВСС (л.41 от делото), че на 11.11.2015 г. е сключено споразумение между ищеца и МП, по силата на което на ищеца е заплатено обезщетение в размер на 5500 лв. по реда на чл.60а и сл. ЗСВ за нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на процесното НОХД № 22487/2011 г.

По делото не се спори, а и от представената по делото справка за съдимост се установява, че ищецът е многократно осъждан (10 пъти) за престъпления от общ и от частен характер (девет осъждания за престъпления от общ и едно – от частен характер) като, присъдите са влезли в сила. Част от престъпленията са извършени през 2001 г. - в периода, за който е повдигнато обвинението по процесното дело, друга част са за деяния пт преди този период (1998 – 1999 г.) и след този период (2002 г., 2005 г. 2007 г. и т.н.).

От показанията на свидетеля И.И.се установява, че ищецът изпитвал притеснения относно процесното наказателно производство – често получавал призовки и е трябвало да се явява в София пред органите на досъдебното производство, да представя документи и т.н. Съдът не кредитира показанията в частта им, че процесното дело е станало причина за развода на ищеца във съпругата му – на първо място в тази част показанията са вътрешно противоречиви – от една страна свидетелят твърди, че разводът е през 2001 г., а причина за него е станал скандал във връзка с изискани през 2008 г. документи, а на следващо място, доколкото наказателното производство е започнало през 2003 г., то не би могло да доведе до събития, настъпили преди образуването му. Съдът не кредитира показанията и в частта им, че именно по настоящото наказателно дело ищецът бил постоянно ангажиран да се явява пред органите на досъдебното производство в София и в Павликени – през периода, през който е протекло разследването по настоящото дело, срещу ищеца са се водени в съдебна и досъдебна фаза множество други производства за престъпления от общ характер и не е възможно те да са протичали без участието на ищеца. Поради това няма как всички явявания пред наказателните органи на ищеца да са само във връзка с наказателното производство. Не могат да се кредитират и показанията на свидетеля за настъпили здравословни проблеми за ищеца, свързани с високо кръвно налягане – по делото не са ангажирани доказателства (медицински документи, експертиза) за наличие на здравословни проблеми и за пряката им причинно-следствена връзка с наказателното преследване по процесното дело.

При така установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда. Вредите, изразяващи се в преживени негативни емоции, накърняване на авторитета му, неудобства за него и семейството му, свързани с взетите мерки за неотклонение в периода на изпълнението им, са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.

При определяне на размера на обезщетението съобразно чл.52 ЗЗД съдът съобрази указанията, дадени с ПП 4/1968 г. на ВС, както и практиката, постановена от ВКС по реда на чл.290 ГПК по въпроса за определянето на обезщетението (решение № 532/24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. III ГО, ГК, решение № 356/09.12.2014 г. по гр.д. № 2946/2014 г. IV ГО, ГК). Съобразно цитираните актове следва да се съобразят вида и характера на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им представители и компетентните органи в наказателното производство, последиците от увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и интензитет, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение.

При съблюдаване на тези критерии съдът съобрази следното: Продължителността на наказателно производство не следва да се отчита при определяне на размера на обезщетението, тъй като на ищеца вече е изплатено обезщетение за нарушаване правото на разглеждане на делото в разумен срок. Процесуалната принуда срещу ищеца се изразява във вземане на мярка за неотклонение „парична гаранция“, която не е свързана с прекомерни неудобства, нито с някакви ограничения в придвижването, начина на живот и ежедневната рутина на ищеца. Участието в процесуални действия при разглеждане на делото в досъдебна и съдебна фаза е неминуемо води до негативни емоции и притеснение, накърняване на доброто име и авторитет. Следва да се отчете тежестта на престъплението, за което е обвинен ищецът по процесното дело – за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК, за което се предвижда наказания до 5 години лишаване от свобода.

Съдът съобрази още и възрастта на ищеца – мъж в зряла възраст, с изградени социални контакти и среда, семейни и приятелски връзки, който обаче неминуемо са повлияни негативно в по-голяма степен от десетте осъдителни присъди по другите наказателни производства, водени срещу ищеца, за които има влезли в сила осъдителни присъди, включително за тежки престъпления, отколкото от производството по настоящото дело, по което е оправдан. Следва да се съобрази обстоятелството, че от представените писмени доказателства се установява, че ищецът е изтърпявал мярка „задържане под стража“ по едно от другите наказателни производства, водени срещу него. Следователно не може да се приеме, че всички настъпили вреди, свързани с накърняване на доброто име и авторитет, изпитани страх и притеснения, се дължат единствено и само на процесното наказателно производство. Следва да се отчете, че всички негативни последици, настъпили в личната сфера на ищеца и свързани с наказателното му преследване, са общо следствие на от всичките дела, образувани срещу него, едно от които е процесното, като в много по-висока степен ищецът е увреден от влезлите в сила присъди, с които е признат за виновен, отколкото от процесното наказателно дело, по което е оправдан. Затова при определяне на размера на обезщетението по реда на чл.52 ЗЗД следва да се съобрази в каква част процесното наказателно дело е допринесло за настъпване на вредите. В този смисъл е и практиката, постановена по реда на чл.290 ГПК - Решение № 197 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1845/2016 г., III г. о., ГК и др. Връзка с указанията, дадени в т.11 на ТР №2/2004 г. на ОСГК на ВКС, с цитираното решение се приема, че „щом по едно и също време е имало наказателни производства, по които страната е била привлечена като обвиняем, причинените й неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения...“. Настоящото производство не е започнало първо – към момента, към който е привлечен като обвиняем, ищецът вече е бил задържан по друго наказателно производство (С-328/26.09.2001 г. по описа на ОСС-Добрич – виж справката на л.40). Поради това за накърняване на доброто име и авторитет на ищеца в обществото са допринесли значително осъжданията му за тежки престъпления от общ характер и задържането му по друго наказателно производство. И макар да не може да се приеме, че накърненият обществен имидж и изпитаните негативни емоционални преживявания на ищеца са единствено от наказателното преследване, предмет на настоящото дело, не може да се отрече обстоятелството, че на ищеца е причинено неудобство, свързано с организиране на защитата си и явяване пред съда при разглеждане на делото.

При отчитане на всички тези критерии съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер на 2000 лв. Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема, че сумата от 2000 лв. отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищеца неимуществени вреди и е съобразена с обществената мяра за справедливост, обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията –напр. Решение № 236 от 19.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1543/2016 г., IV Г. О., ГК.

По тези съображения съдът приема, че искът следва да се уважи а сумата от 2000 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 50000 лв.

Претенцията за законна лихва е частично основателна. Лихва за забава се дължи от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – така т.4 от ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС. Основателно в възражението за изтекла погасителна давност – на ищеца следва да се присъди дължимата законна лихва за период от три години преди предявяване на исковата молба – считано от 20.03.2015 г.

По разноските:

На ищеца, с оглед искането му по чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото, следва да се присъдят направените разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 20 лв. или общо 30 лв.

Поради което

Софийският градски съд

Р Е

Ш И :

ОСЪЖДА П.НА Р.Б., адрес: гр.София, бул. ******, да заплати на В.К.В., ЕГН:**********, както следва: на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение по НОХД №22487/2011 г. на СРС за престъпление, за което е оправдан, ведно със законната лихва от 20.03.2015 г. до окончателното плащане и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 30 лв., представляваща съдебни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 50000 лв.