Решение № 99 от 13.12.2021, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. В., 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: А. М. П.

Членове:

В. Й. М.

Г. П. Й. при участието на секретаря Н. Ц. К. като разгледа докладваното от В. Й. М. Въззивно гражданско дело № 20211300500389 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №315 от 19.07.2021г. по гр.д.№2327/2020г. по описа на Районен съд-В., ВРС ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ, със седалище гр.С., бул.В. №* да заплати на Г. Б. Г. с адрес гр. В., бул.” П. ”, бл.*, ап.* с ЕГН ********** сумата от 3 000.00 лева /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода 05.11.2019г. - 06.11.2019г., вследствие незаконосъобразно взета с Постановление от 31.10.2019г. на Окръжен прокурор при ОП В. мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на страната“, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2019г. до окончателното издължаване, както и разноски по делото в размер 10.00 лева.

В останалата част до пълния претендиран размер на иска за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди ОТХВЪРЛЯ същия.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ , със седалище гр.С., бул.В. №* да заплати на адвокат К.Д. от АК С. сумата от 440.00 лева адвокатско възнаграждение.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на РБ, чрез Р.П. Прокурор в Районна прокуратура - В., гр. В., ул. „Д.“ № *, с която обжалва 1 първоинстанционното решение в осъдителната му част.

Моли да бъде прекратено производството поради недопустимост, алтернативно да бъде отменено решението в ожалваната му част, като неправилно и да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск, като неоснователен и недоказан. Излагат се доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение.

Поддържа се, че Решението на РС-В. е недопустимо, като постановено по недопустим иск, поради което следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. Излага се, че предявеният иск с правно основание чл. 2в, ал.1,т.2 от ЗОДОВ е недопустим, тъй като няма акт на съд, с който наложената мярка за процесуална принуда на основание чл. 68, ал.1 от НПК „Забрана за напускане на пределите на РБ“ да е призната за незаконна, поради което органите на прокуратурата не носят отговорност за вреди.

Поддържа се, че прокурорът сам е отменил наложената мярка, след като е разбрал за постъпила на 04.11.2019г. информация в РУ-В. за невъзможност обв.Г. да се яви в РУ-В. във връзка с връчена му призовка за явяване на 05.11.2019г. в 09:30ч. по ДП № 528/2019г. по описа на РУ-В. и причината за това. Към настоящия момент наказателното производство не е приключило, като по обвинителен акт на ОП-В. е образувано НОХД №258/2020г. по описа на РС- В. с подсъдим Г. Б. Г..

Навежда, че приетата за установена от ВРС фактическа обстановка и изградените въз основа на нея правни изводи са неправилни и неточни, поради което обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Поддържа се, че не е осъществен фактическият състав на чл.2в, ал.1,т.2 ЗОДОВ.

Неправилно и незаконосъобразно РС-В. е приел, че е нарушен член 21 от Договора за функциониране на ЕС, регламентиращ правото на свободно движение на гражданите на Европейския съюз в рамките на територията на държавите членки. Счита, че нормата на чл.21 ДФЕС е неотносима към конкретния случай, тъй като той има характеристика на т.нар. изцяло вътрешно положение-във всичките си аспекти е свързан само с една държавачленка, Р. Б., спорът е с българската държава, а твърдяното нарушаване на правото на Съюза е от прилагане на българска правна уредба, чието съдържание и цели не дават основание да се приеме, че по своето предназначение и цели тя е дискриминационна. Наложената мярка е предвидена в Наказателния кодекс и преследва легитимна цел, поради което не е в нарушение на европейското законодателство и е извън приложното поле на чл.2в, ал.1,т.2 от ДФЕС. Предпоставките на ЗОДОВ в случая не са налице.

Излага се, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. По делото няма ангажирала доказателства за претърпени неимуществени вреди. За наложена мярка за процесуална принуда- „забрана за напускане пределите на страната“ по образуваното срещу ищеца ДП №17863М-528/2019г по описа на РУ- В., пр.пр. №1402/2019 по описа на ОП-В., ищецът е знаел и е дйствала един ден, като на 05.11.2019г му е връчено постановлението за 2 налагане на тази принудителна мярка, а на 06.11.2019г му е връчено постановление, с което мярката се отменя.

Излага се, че в случая не е било ограничено правото на свободно придвижване на Г.

Б. Г., който е напуснал пределите на РБ на 11.11.2019г. във връзка с предстояща операция на съпругата му.

Невеждат се доводи, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди е силно завишена и не е в съответствие с принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД.

Липсват доказателства за твърдените неимуществени вреди, както и доказателства, които да установяват, че те са пряк резултат от наложената мярка за процесуална принуда, поради което счита, че съдът е приложил неправилно и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Излага се, че и иска за заплащане на законна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД, както акцесорен, се явява неоснователен.

С въззивната жалба не се представят доказателства и не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата Г. Б. Г.. С постъпило по делото писмен остановище на 23.11.2021г. заявява, че оспорва жалбата и изразява становище за правилността на първоинстанционното решение, като моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуеалния представител за настоящата инстанция на основание чл.38 от ЗА.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред РС-В. е предявен иск с правно основание чл.2в, ал.1,т.2 ЗОДОВ от Г. Б. Г. против Прокуратурата на Р.Б. за присъждане на обезщетение в размер 20 000 лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени негативни емоции и душевни преживявания, физически дискомфорт, влошено здравословно състояние, обида и унижение, гняв и безсилие, вследствие на наложена с постановление на прокурор мярка за процесуална 3 принуда – „забрана за напускане пределите на страната“ по образувано срещу ищеца ДП №1786 ЗМ-528/2019г. по описа на РУ В., пр.пр.№ 1402/2019г. на ОП В.

В исковата молба се твърди, че след привличането на ищеца като обвиняем по посоченото дело с Постановление от 08.07.2019г. му била наложена мярка за неотклонение „подписка“, която ищецът не е нарушавал. Към момента на предявяване на иска делото НОХД № 258/2020г. е висящо пред ВРС и мярката не е изменяна. Твърди се още, че съпругата на ищеца е вписана в националната листа на чакащите бъбречна трансплантация, през 2018 година подали заявление за лечение в чужбина, като било установено, че ищецът е подходящ донор на бъбрек, в началото на 2019г. получили одобрение от Министерство на здравеопазването и през август 2019г. получили разрешение за трансплантация в Университетската клиника в Г., Ф. Твърди, че коректно запознал разследващите органи по досъдебното производство с необходимостта да пътува до С., и с предстоящата трансплантация. С постановление от 31.10.2019г. на ищеца била наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“, за която същият разбрал на 05.11.2019г., когато постановлението му било връчено. Новината притеснила ищеца изключително силно, предизвикала остро чувство на безпомощност, същият бил разгневен, че не може да помогне на съпругата си, преживял стрес, гняв, обида, огорчение, накърнено достойнство и чест, емоционален срив, бил с високо кръвно налягане. С постановление от 05.11.2019г., връчено на ищеца на 06.11.2019г. постановлението от 31.10.2019г. било отменено.

В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът Прокуратурата на Р.Б. е направил възражение за недопустимост на предявеният иск, алтернативно е оспорил исковете по основание и размер , включително, че не е налице причинно-следствена връзка между процесното постановление от 31.10.2019г. за наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“, и твърдените вреди. Наведени са и възражения за липса на доказателства за твърдените вреди, както и за прекомерност на търсеното обезщетение.

Твърди се в отговора на исковата молба, че мярката е била взета с цел приключване на досъдебното производство, тъй като ищецът заявил, че желае предявяване на разследването, поради което наблюдаващият прокурор дал указания за 12.08.2019г. за предявяване. Ищецът и защитникът му след призоваване не се явявали, за да им бъде предявено досъдебното производство и да бъде приключено същото. Ищецът отказал и назначаване на служебен защитник за предявяването. Излага се,че на 31.10.2019г. в ОП-В. постъпила докладна от РУ В., че ищецът се готви да напусне пределите на страната, с оглед което е била взета мярката за процесуална принуда. На 04.11.2019г. постъпила информация за целта на пътуването, поради което и мярката била отменена. Излага се, че мярката не е обжалвана пред съд, не е искано и разрешение за напускане на пределите на Р.Б.. Сочи се, още, че наказателното производство по НОХД № 258/2020г. РС В. не е приключило и няма влязъл в сила съдебен акт, с който наложеното ограничение да е признато за незаконно, поради което считат иска за недопустим.

4

По отношение основателността на иска за неимуществени вреди оспорва иска и в основанието и в размера му, счита, че не са налице предпоставките на ЗОДОВ, че разпоредбата на чл.21 от ДФЕС е неотносима в случая, сочи се, че липсва нарушение, а ако има, то не е съществено, тъй като не е ограничено правото на ищеца да напуска страната, и че ако са търпени вреди, те са в продължение на един ден, възразява се и относно размера на иска. Моли иска да бъде отхвърлен . Иска се прилагането на материалите по ДП 528/2019г по описа на РУ-В.,пр.пр. № 1402/2019г. на РП-В., НОХД 258/2020г. на ВРС. Възразява се да бъдат допуснати свидетели, поради липса на посочени обстоятелства, за установяването на които се сочат и липса на имена на същите.

В производството пред ВРС са събрани писмени и гласни доказателства. Приложени са и ДП №1786 ЗМ-528/2019 на РУ В. с № 1537/19 на РП В., впоследствие преписка вх.№ 1402/2019г. по описа на ОП В., писмените доказателства, съдържащи се в които са приети по делото.

Настоящата инстанция намира, че между страните не е спорна установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка.

Не е спорно между страните, че с Постановление за образуване на досъдебно производство от 13.06.2019г. на Районен прокурор при РП-В. е постановено образуване на досъдебно производство за извършени престъпления от общ характер по чл.325, ал.1 НК и 131, ал.1, т. 12, предложение последно , вр. с чл.130, ал.2 НК. С Постановление от 08.07.2019г. за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение /л.78, т. I I ДП/, ищецът е привлечен като обвиняем по досъдебното производство, за извършени престъпления от общ характер за извършени престъпления от общ характер по чл.325, ал.1 НК и 131, ал.1, т. 12, вр. с чл.130, ал.2 НК и спрямо същият е взета мярка за неотклонение „Подписка”, предявено на 16.07.2019г.