Решение № 103 от 27.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Русе, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520104798 по описа за 2025 година

И. М., управител на „Водоснабдяване и канализация” ООД заявява, че С. Е. А., като потребител на доставяна от дружеството питейна вода в имот с абонатен №********, находящ се в гр.Русе, *********** не заплатил потребената вода и дължима такса канал за периода 16.12.2022г. - 17.03.2025г. по партида №*** на обща стойност 4734.99 лева, както и сумата 412.70 лева – лихва за забава. Ищецът твърди, че поканил длъжника да заплати посочените суми, но в определения срок последният не погасил задължението си.

Във връзка с депозирано заявление, Русенски районен съд издал заповед за изпълнение №*********г. по реда на чл.410 ГПК по гражданско дело №******г. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което съдът уведомил ищцовото дружество за възможността да предяви иск по общия ред за установяване на вземането.

И. М. твърди, че договорните отношения между представляваното от него дружество и С. А. се основават на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите.

Пояснява, че съгласно чл.71, ал.2 потребителите, които не са съгласни с клаузите имат право, в 30 дневен срок от влизане в сила на Общите условия, да внесат заявление, с което да предложат различни такива. В установения срок ответникът не депозирал такова заявление, поради което ищецът счита, че е приел ОУ одобрени на 11.08.2014г. от ДКЕВР, влезли в сила на 27.09.2014г. Според чл.33, ал.2 от ОУ потребителите били длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните В и К услуги в 30 дневен срок от фактурирането им. Счита, че в настоящия случай намира приложение разпоредбата на чл.86 от ЗЗД и ответникът дължи обезщетение за забава, тъй като в установения срок не е извършила съответните плащания.

1

„Водоснабдяване и канализация” ООД, представлявано от управителя И. М. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С. Е. А., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, **********, че дължи на дружеството сумите: 4734.99 лева – стойността на неплатена такса канал и консумирана питейна вода, доставена в периода 16.12.2022г. 17.03.2025г. по партида №***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2025г.; 412.70 лева – лихва за забавено плащане за периода 01.03.2023г. до 18.05.2025г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №*********г. по гражданско дело №******г. по описа на РРС.

Претендира разноските по заповедното и настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК, адв.А. Г. – особен представител на ответника С. Е. А. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на претенцията.

Намира иска за недоказан по основание и размер.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Не се спори, че страните по делото са обвързани от облигационни правоотношения, основани на „Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите”. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че от 02.10.2015г. ответникът е собственик на ап.20 в гр.Русе, *******. В чл.2 от ОУ са посочени потребителите на В и К услуги, между които физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Визирани са правата и задълженията на страните. В чл.25 е предвиден реда, по който се разпределят количествата питейна вода, отведени и пречистени отпадъчни води.

Съобразно чл.33 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в рамките на 30 дни след датата на фактуриране, като при неизпълнение в срок на това задължение, дължат на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ищцовото дружество.

С. А. има открита партида във „Водоснабдяване и канализация” ООД – Русе, за доставка на питейна вода и отвеждане на канални води в имота с абонатен №********.

Представени са неплатените за периода 16.12.2022г. - 17.03.2025г. фактури, издадени във връзка с предоставените от „Водоснабдяване и канализация” ООД услуги; справка за законната лихва върху задълженията, за периода от падежа на всяка фактура до 19.05.2025г. и заповеди, издадени в периода 31.05.2022г. – 20.12.2024г. за цените на водоснабдителните и канализационни услуги. С приетите по делото: протокол за монтаж и демонтаж на водомер, покана за доброволно плащане, справки от електронен карнет и справка за консумацията на абоната към 16.01.2026г. се установява, че на 11.09.2023г., 23.02.2024г., 21.08.2024г., 27.11.2024г., 17.03.2025г. и 27.05.2025г. потребената в имота вода е отчитана реално, а през останалите месеци от процесния период е начислена служебна консумация. Абонатът е уведомен за задълженията си, но в предоставения от дружеството срок не го е погасил.

В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се 2 снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №*********г. по гражданско дело №******г. по описа на РРС срещу С. Е. А., ЕГН ********** за сумите: 4734.99 лева – стойността на неплатена такса канал и консумирана питейна вода, доставена в периода 16.12.2022г. - 17.03.2025г. по партида №***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2025г.; 412.70 лева – лихва за забавено плащане за периода 01.03.2023г. до 18.05.2025г.; 102.95 лева – разноски по делото.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе дължимата държавна такса.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 4734.99 лева – стойността на неплатена такса канал и консумирана питейна вода, доставена в периода 16.12.2022г. - 17.03.2025г. по партида №***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2025г.; 412.70 лева – лихва за забавено плащане за периода 01.03.2023г. до 18.05.2025г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №*********г. по гражданско дело №******г. по описа на РРС.

От приложеното в настоящото производство гражданско дело ЧГД №*****г. по описа на РРС е видно, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което на 14.07.2025г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск за установяване вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.

Разгледан по същество, искът се явява основателен.

В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1, ал.1, т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на водоснабдителните и канализационни (В и К) услуги по чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, предвиждаща, че потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.

В настоящият казус не се спори, че ответникът е собственик на ап.20 в гр.Русе, *******, за който е открита партида №***, по която са начислени претендираните суми за 3 предоставени В и К услуги. Това обстоятелство се подкрепя и от приетата по делото справка на АВ - Русе.

При това фактическо положение, съдът приема, че страните по делото са обвързани от облигационни отношения, основани на договор за доставка на питейна вода и отвеждане канални води. Основно задължение на потребителя по този договор е да заплаща ежемесечно извършените от дружеството доставки.

„Водоснабдяване и канализация“ ООД – Русе е оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество доставя посочените услуги на потребителите на територията на гр.Русе. Общите условия на дружеството, които са общоизвестни, обвързват всички абонати. Редът, начина и формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода за конкретните имоти, начина на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, установени в ОУ.

Съобразно разпоредбата на чл.22 от ОУ, изразходваните количества питейна вода, следва да се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора и/или в имотите на потребителите. Изключение от това правило е предвидено в чл.25, ал.8 и ал.10; чл.24 и чл.49 от ОУ. От приетите по делото писмени доказателства е видно, че през процесния период ответникът е осигурявал достъп до имота епизодично и е начислявана служебна консумация.

Според чл.33 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в рамките на 30 дни след датата на фактуриране, като при неизпълнение в срок на това задължение, дължат на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ищцовото дружество.

Размерът на акцесорната претенция се установява от приложените по делото справки.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК като основателен следва да бъде уважен изцяло.

По отговорността за разноски:

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца:

52.64 евро (102.95 лева) - разноски по ЧГД №******г. по описа на РРС и 402.11 евро (786.45 лева) - разноски по ГД №*******г. по описа на РРС (заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство).

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че С. Е. А., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр.Русе, *****, представлявано от управителя инж.И. М. сумите: 2420.96 евро (4734.99 лева) – стойността на неплатена такса канал и консумирана питейна вода, доставена в периода 16.12.2022г. - 17.03.2025г. по партида №***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2025г. и 211.01 евро (412.70 лева) – лихва за забавено плащане за периода 01.03.2023г. до 18.05.2025г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №*********г. по гражданско дело №******г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА С. Е. А., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ******* направените по ЧГД №******г. по описа на Районен съд - Русе разноски в размер на 52.64 евро (102.95 лева).

ОСЪЖДА С. Е. А., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ******* направените по ГД №*******г. по описа на Районен съд - Русе разноски в размер на 402.11 евро (786.45 лева).