Решение № 3021 от 05.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3021 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100509430 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по постъпила в законоустановения срок въззивна жалба с вх. № 189956/30.05.2025 г. на ищеца „Аскадия“ ООД срещу решение № 7354 от 25.04.2025 г., постановено по гр. дело № 53281/2024 г. по описа на СРС, 153 състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника „Идеа ОМ“ ЕООД осъдителни искове с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 2 400 лв., представляваща подлежащо на връщане възнаграждение заплатено по развален договор за изработка на динамичен уеб сайт тип онлайн магазин от 30.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2024 г. до окончателното плащане, както и 52,70 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.07.2024 г. до 09.09.2024 г.

Във въззивната жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Въззивникът оспорва да е доказано представяне от страна на изпълнителя на сайт във визуално-технически завършен вид до края на срока на договора – 01.07.2024 г. в т. ч. и към датата на отправяне на изявлението за развалянето му – 10.07.2024 г. Твърди, че представеният в хода на процеса за целите на изготвяне на заключението по допуснатата компютърно-техническа експертиза работен сайт не е бил предаден, демонстриран или приет от възложителя поради липсата на съставен приемо-предавателен протокол, електронно съобщение или неформално потвърждение, оспорвайки възприетия от първоинстанционния съд извод, че крайният продукт е бил 1 предаден и одобрен. В тази връзка посочва, че комуникацията между страните е осъществявана дистанционно – по имейл, чат и телефон, поради което погрешна се явява крайната констатация, че сайтът е представен на 03.07.2024 г., а обучение за работа с него е осъществено на 04.07.2024 г., считайки, че евентуално приемане на същия е следвало да се документира чрез използване на комуникационните канали между страните, каквито данни не са налице. Оспорва да е доказано провеждането на обучение по работа със сайта, тъй като такъв изобщо не е бил представен под формата на функционален и достъпен продукт, считайки, че отправеното в електронната кореспонденция изявление „Днес по кое време да те чакам?“ не се отнася за уговорка за провеждане на обучение. Дори да се приеме, че предаване на сайта е налице, счита се, че то не отговаря на изискванията на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, тъй като според изслушаната експертиза представеният вариант на такъв е останал в демо среда, без да е качен в реална такава и не е разполагал с реална административна функционалност, поради което не е бил годен за ползване и не е налице пълно, качествено и надлежно изпълнение от страна на изпълнителя, което е станало повод да се възползва от правото да развали договора. Обобщава, че не е доказано изпълнението на съществени договорни задължения като хостинг, активиране, пускане на сайта в реална среда, осигуряване на достъп за администрация и интеграция на рекламната кампания. Предвид изложеното счита, че платеното възнаграждение в общ размер на 2 400 лв. подлежи на връщане, тъй като не е доказано основанието за задържане на посочената сума. По изложените съображения отправя искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – „Идеа ОМ“ ЕООД не е подала отговор на въззивната жалба. Със становище, докладвано в открито съдебно заседание на 25.02.2026 г., заявява, че оспорва въззивната жалба и моли да се остави без уважение.

Претендира и разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По въпроса относно неговата 2 правилност настоящият съдебен състав намира следното:

В случая с оглед изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактическия твърдения, свързани със сключването между страните на договор за изработка на динамичен уеб сайт тип онлайн магазин съгласно одобрено техническо задание и допуснато от ответника виновно неизпълнение на задълженията си по него, обусловило упражняване от ищеца на правото да го развали, поради което му се дължи връщане на платената по договора сума като възнаграждение поради отпадане на основанието за задържане на същата, исковата претенция следва да се подведе под правната норма на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД, чиято основателност се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за изработка на уеб сайт тип онлайн магазин от 30.05.2024 г. с твърдяното съдържание, в изпълнение на който е заплатил уговореното възнаграждение в общ размер на 2 400 лв. (осъществяване на имущественото разместване); настъпване на обстоятелствата, обуславящи възникване на правото на разваляне на същия, а именно: допуснато от насрещната страна неизпълнение на задълженията по него, което неизпълнение може да се прояви във всяка една от проявните му форми – лошо, забавено, частично, неизпълнението да се дължи на причина, за която насрещната страна отговаря и неизпълнената част да не е незначитела с оглед интереса на кредитора, което право на разваляне ищецът надлежно да е упражнил чрез писмено изявление и получаване на същото при извънсъдебно разваляне – преди подаване на исковата молба или с получаване на препис от исковата молба. При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи точно изпълнение на задълженията си по договора съобразно одобреното техническо задание, в който случай е налице основание за задържане на полученото от него възнаграждение.

В случая по делото не се спори, а и се установяване от съдържанието на проведената по имейл и чрез мобилно приложение „Вайбър“ електронна кореспонденция, че между страните валидно е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за изработка на уеб сайт тип онлайн магазин от 30.05.2024 г. съгласно техническо задание, одобрено от възложителя на 03.06.2024 г., в изпълнение на който същият е заплатил сумата от общо 2 400 лв., за което свидетелстват съставените 2 броя платежни нареждания от 30.05.204 г. и от 31.05.2024 г. и фактура № 1321/31.05.2024 г.

По своята същност сключеният между „Аскадия“ ООД като възложител и „Идеа ОМ“ ЕООД като изпълнител договор за изработка на уеб сайт тип онлайн магазин от 30.05.2024 г. попада в приложното поле на ТЗ, тъй като учредените от него договорни правоотношения са възникнали между страни, които са търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ - арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ, уреждащ т. нар. субективни търговски сделки.

Договорът за изработка е неформален, консенсуален, двустранен, възмезден договор, като при произтичащото от него правоотношение за изпълнителя възникват две основни задължения - да изработи възложеното съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци и да предаде работата на възложителя, а за ищеца - да приеме (одобри) 3 извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1 изр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 288 ТЗ.

В случая предвид твърденията и възраженията на страните следва да се приеме, че спорните въпроси, очертаващи предмета на въззивното производство, са: налице ли е допуснато от изпълнителя „Идеа ОМ“ ЕООД пълно неизпълнение, респ. забавено изпълнение на поетото от него договорно задължение по процесния договор за изработка на уеб сайт тип онлайн магазин от 30.05.2024 г. и дължи ли се то на причина, за която отговаря, респ. породило ли се е за възложителя „Аскадия“ ООД правото по чл. 87 ЗЗД да го развали.

По делото не се спори, че параметрите на процесния договор за изработка на уеб сайт тип онлайн магазин от 30.05.2024 г. се съдържат в представеното по имейл техническо задание, което възложителят е одобрил още същия ден – в 17:40 часа на 03.06.2024 г., като в тази връзка следва да се отбележи, че достоверността на осъществената между тях електронна кореспонденция не се оспорва от страните, още повече, че сами те се позовават на представените на хартиен носител електронни изявления и вложения в тях смисъл, поради което настоящият съдебен състав цени доказателствената стойност на същата съобразно чл. 184, вр. чл. 180 от ГПК, както и с оглед останалите доказателства по делото, приемайки, че тя действително се е реализирала между посочените в нея лица. Нещо повече, именно това е бил възприетият от тях ред за комуникация помежду им. В тази връзка следва да се отбележи, че за доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги - ЗЕДЕУУ, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата относно които са направени. Електронното изявление се приема за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ и се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ/. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – арг. чл. 180 ГПК. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание - така Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о., а ако изявлението съдържа признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената му стойност.

В случая страните по делото не оспорват достоверността на осъществената от тях кореспонденция, още повече, че сами те се позовават на представените на хартиен носител електронни изявления и вложения в тях смисъл, поради което настоящият съдебен състав 4 цени доказателствената стойност на същата съобразно чл. 184, вр. чл. 180 ГПК, както и с оглед останалите доказателства по делото.