Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 22.05.2025, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно търговско дело 53/2025
Вид
Решение № 32
Подписан
22.05.2025
В сила
26.01.2026
Състав
Павел Александров Ханджиев, Янко Новаков Новаков, Илияна Тодорова Балтова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Бургас, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело № 20252001000053 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по въззивната жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов“ № 37 против Решение № 11 от 10.02.2025 г. по търговско дело № 20242200900028/2024 г на Окръжен съд – Сливен, с което жалбоподателят е осъден на основание чл. 55, ал. 1, предл. І от ЗЗД да заплати н а „Топлофикация – Сливен - инж. Ангел Ангелов“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Стефан Караджа“ № 23 следните суми:

- сумата 3088,97 лева, получена без основание за пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа за обект със средно напрежение с ИТН 4005298 (ТР 22) за периода от 31.07.2022г. до 30.04.2024г.;

- сумата 19572,53 лева, получена без основание за достъп по електроразпределителната мрежа до обект със средно напрежение с ИТН 4005298 (ТР 22) за периода от 31.07.2022г. до 30.04.2024г.;

- сумата 132060,07лева, получена без основание за пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа за обект с ниско напрежение с 1

ИТН 4005384 (помпена станция) за периода от 31.07.2022г. до 30.04.2024г.;

- законната лихва върху посочените по-горе главници, считано от завеждането на делото на считано от 31.05.2024 г. до окончателно изплащане;

- съдебноделоводни разноски в размер на 17539 лева.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Решението било постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърдените от ищеца факти не били доказани, а събраните по делото доказателства били тълкувани от съда едностранчиво и неточно.

Обектите на ищеца били присъединени на ниво средно напрежение (СрН) и ниско напрежение (НН) като точките на присъединяване представлявали част от електроразпределителната мрежа, собственост на дружеството на жалбоподателя.

Обект с ИТН 4005298 (трансформатор ТР 22) бил разположен на територията на производствената база ответното дружество и представлявало вътрешнозаводско съоръжение, присъединено на ниво 20 кV. То не било собственост на „ЕР ЮГ“ и не захранвало други негови клиенти. Измерването се извършвало на ниво средно напрежение.

Обект с ИТН 4005384 (помпена станция) се намирал в Западна индустриална зона – Сливен, захранвал се от трансформаторен пост (ТП) „Люпилня“ по въздушна линия „Дъга“ - 20кV от подстанция „Речица“.

Трафопостът не бил собственост на „ЕР ЮГ“ и не захранвал други негови клиенти. Измерването се извършвало на ниво ниско напрежение.

„Топлофикация - Сливен - инж. Ангел Ангелов“ ЕАД било клиент, регистриран на свободния пазар от 01.01.2014 г. - за обект с ИТН 4005298/СрН, от 01.02.2014 г. - за обект с ИТН 4005384/НН и от 01.04.2016 г. за обект с ИТН 4146008/НН.

По силата на договор от 21.11.2013 г. жалбоподателят „Електроразпределение Юг“ ЕАД в качеството на лицензиран оператор на разпределителната мрежа съгласно чл. 83, ал. 1 т.5 и т.6, чл.88, ал.1 и ал.2 от Закона за енергетиката се задължил срещу възнаграждение да предоставя на „Топлофикация – Сливен“ ЕАД мрежови услуги за описаните по-горе обекти с ИТН.

Нямало спор, че за целия процесен период за обекти с ИТН 2

4005384/НН и ИТН 4146008/НН е била доставяна без прекъсване електрическа енергия на границата на собствеността.

Вярно било, че в нарушение на изискването по чл. 14, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) съответният измервателен уред бил монтиран от страната на по-ниското напрежение на силовия трансформатор, а не на по-високото.

Това обаче станало въз основа на съгласие между страните, постигнато с договора от 21.11.2013 г.

Затова обект с ИТН 4005384/НН бил присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение.

Присъединяването било извършено преди влизане в сила на Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители и при спазване на действащата тогава нормативна уредба: Закон за електростопанството, обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г., отм., бр. 64 от 16.07.1999 г. и Правилник за прилагане на Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976 г., обн., ДВ, бр. 72 от 7.09.1976 г., отм., бр. 31 от 14.04.2000 г.

И в отменените в действащите нормативни актове бил проведен принципът, че нивото на напрежение и мястото на измерване на електрическата енергия се определят към момента на присъединяване на съответния обект.

След присъединяването ищецът не бил извършил реконструкция и не бил поискал промяна в измерването на електрическата енергия на ниво средно напрежение. Затова и нямало основание за остойностяване на доставената електрическа енергия на цена за такова напрежение.

Неправилно първоинстанционният приел обратното, позовавайки се на нарушение на чл.14, ал.1 от ПИКЕЕ.

По отношение на обект с ИТН 4005298/СрН:

Първоинстанционният съд бил възприел погрешната теза на ищеца, че тъй като обектът му бил захранван със средно напрежение (от 110kV) чрез подстанция, собственост на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), той не дължал на ответното дружество такси за достъп до електроразпределителната му мрежа и за пренос на енергия по тази мрежа.

Ищецът бил присъединен като потребител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа, собственост на „Ер Юг“, съгласно 3 договора от 21.11.2013 г.

Разграничение между присъединяването към електроразпределителната мрежа по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ и към електропреносната мрежа съгл. § 1, т. 20 от ДР на ЗЕ следвало да се провежда на базата на нивото на електрическото напрежение, а не на собствеността. В същия смисъл следвало да се тълкуват Директива 2003/54/ЕО и Директива 2009/72/ЕО.

При постановяване на решението били допуснати нарушения на процесуалните правила. Решението били основано на заключение на съдебнотехническа експертиза, което не било преценено във връзка с другите доказателства по делото.

Ето защо въззивникът – ответник „Електроразпределение Юг“ ЕАД настоява за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на исковете по чл. 55, ал. 1, предл. І от ЗЗД.

Въззиваемият “Топлофикация – Сливен - инж. Ангел Ангелов” ЕАД не е подал отговор на въззивната жалба. По същество е изразил становище за нейната неоснователност.

Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на жалбата с определение от 09.04.2025 г., постановено по реда на чл. 267 от ГПК.

По съществото на спора настоящият съдебен състав съобразява следното:

Пред първоинстанционния съд ищецът “Топлофикация - Сливен инж. Ангел Ангелов” ЕАД е предявил претенции с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. І от ЗЗД за осъждане на ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД да заплати следните суми:

- сумата 3088,97 лева, получена без основание за пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа за обект със средно напрежение с ИТН 4005298 (ТР 22) за периода от 31.07.2022г. до 30.04.2024г.;

- сумата 19572,53 лева, получена без основание за достъп по електроразпределителната мрежа до обект със средно напрежение с ИТН 4005298 (ТР 22) за периода от 31.07.2022г. до 30.04.2024г.;

- сумата 132060,07лева, получена без основание за пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа за обект с ниско напрежение с ИТН 4005384 (помпена станция) за периода от 31.07.2022г. до 30.04.2024г.;

4

- законната лихва върху посочените по-горе главници, считано от завеждането на делото на считано от 31.05.2024 г. до окончателно изплащане;

С обжалваното решение претенциите са били уважени.

Фактическа обстановка по спора е изяснена. Правните изводи на първоинстанционния съд са правилни. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на решението и отбелязва следното:

Няма спор, че претендираните главници са били заплатени от ищеца на ответника въз основа на фактури, приложени към исковата молба.

Видно от фактурите и от икономическата експертиза, изслушана пред окръжния съд, за периода от 31.07.2022г. до 30.04.2024г. ищецът е заплатил:

- сумата 3088,97 лева, получена без основание за пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа за обект със средно напрежение с ИТН 4005298 (ТР 22);

- сумата 19572,53 лева, получена без основание за достъп по електроразпределителната мрежа до обект със средно напрежение с ИТН 4005298 (ТР 22);

- сумата 132060,07лева, получена без основание за пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа за обект с ниско напрежение с ИТН 4005384 (помпена станция) – като разлика между цената за средно и за ниско напрежение.

По претенцията за възстановяване на заплатеното за услуга достъп и пренос по електроразпределителна мрежа за обект ТР-22:

Безспорно е, че ищецът „Топлофикация – Сливен - инж. Ангел Ангелов“ ЕАД има статут на енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. Дейността по производство на електрическа и топлинна енергия се осъществява въз основа на Лицензия № Л-084- 03 от 21.02.2001 г., издадена на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗЕ от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Дружеството е и производител на електрическа и топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ, като наред с това закупува такава за нуждите си от ответника.

Според изслушаната съдебнотехническа експертиза обект ТР-22 влиза в състава на основното електрическо оборудване на ищеца като се захранва с напрежение 20 kV директно от закрита разпределителна уредба 5