Решение № 12372 от 24.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12372 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110115038 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № 86615/15.03.2024 г. на „............“ ЕАД, ЕИК ........., срещу Н. Л. Д., ЕГН **********, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за: 1./ сумата от 3 279,75 лева – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ................, 2./ сумата о т 39,60 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 29.08.2023 г., до окончателното плащане, 3./ сумата от 469,67 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2021 г. – 18.08.2023 г., и 4./ сумата от 9,29 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 15.09.2020 г. – 18.08.2023 г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48431/2023 г. по описа на СРС, 29 с-в.

В исковата молба ищецът излага, че ответникът, в качеството на собственик на процесния имот, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество.

Твърди, че през исковия период за процесния имот е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през исковия период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потреблението на топлинна енергия е остойностявано ежемесечно по прогнозни вноски, а в края на всеки отоплителен период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За непогасените задължения за цена на доставената топлинна енергия и такса дялово разпределение, както и лихва за забава в плащането им в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Заявява, че оспорва същите единствено по основание, но не и по размер, с изключение на погасената според него по давност част от тях. Оспорва да е собственик или носител на вещно право върху имота, респ. оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия. Относно сумата за дялово разпределение намира 1 предявения иск за неоснователен, доколкото услугата се предоставяла от трето лице – ФДР, а не от ищеца. Поддържа, че по делото ищецът не бил представил доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата дялово разпределение, каквото било изискването на чл. 36, ал. 2 ОУ. Относно претендираните суми за лихви ищецът не бил ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респ. не бил установил изпадането в забава на ответника.

С оглед процесуалните изявления на страните, с проекта на доклад, обективиран в Определение № 19519/10.05.2024 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 12.06.2024 г. открито съдебно заседание, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК , като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че за посочените отчетни периоди е доставена топлинна енергия в процесния имот на претендираната с исковата молба стойност, респ. че таксата за извършена услуга дялово разпределение е в претендирания от ищеца размер за посочения период.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като писмено доказателство Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 119, том LLXXXV, дело № 27200/1994 г. на нотариус ........, с район на действие СРС , видно от който на 07.12.1994 г. ............. е продал на ответницата Н. Л. Д. следния свой собствен недвижим имот: апартамент № 58, находящ се в гр. .............................

Видно от представения по делото протокол от проведеното на 12.09.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. ..................., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „....................“ ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.

Към този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. В списъка на етажните собственици за апартамент № 58 е посочено лицето Н. Л. Д., срещу което е положен саморъчен подпис, неоспорен в настоящия процес.

На 18.09.2002 г. е сключен договор между ..................... ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. .................по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от "............" ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

По делото е ангажиран Договор № Д-0-72/09.06.2020 г., сключен между „............“ ЕАД – възложител и .............ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ. По силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. ............., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото са представени и приети Съобщение към фактура № ..............г. и Съобщение към фактура № ............. г. с посочено лице за получател: Н. Л. Д..

С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото дружество за абонат ................

С определение от 10.05.2024 г. по настоящото исково дело, като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „..........ООД.

От третото лице – помагач „.......... ООД, с молба от 11.06.2024 г., са представени като доказателства по делото 2 броя индивидуални справки за използвана топлинна енергия , съставени от топлинния счетоводител относно топлоснабден имот с абонатен № ............ за процесните периоди с посочен в тях клиент Н. Л. Д., 1 брой формуляр за отчет на апартамент № ...........с посочен в него клиент Н. Л. Д., за който е положен саморъчен подпис, неоспорен в процеса, както и 1 брой констативен протокол за неосигурен достъп.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно, кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово 2 разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

По своевременно релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150, ал. 1 ЗЕ:

Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.

Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.

Разпечатката съдържа 32 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/41120f65-b59b-4207-9bfe-46619039e66f