Решение № 152 от 10.02.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3793/2025
- Вид
- Решение № 152
- Подписан
- 10.02.2026
- В сила
- 06.03.2026
- Състав
- Стояна Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 45, ал. 3 · Закон за закрила на детето
- чл. 8, ал. 3 · Закон за закрила на детето
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 152 гр. Варна, 10.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20253110203793 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на А. М. С. с ЕГН **********, чрез адв. В. М., АК Варна против НП № 433а-123/05.08.2025 г., издадено от началник на 01 РУП Варна.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП.Навеждат се доводи за допуснати съществени нарушения на чл.42 ал.1 т.4 и т.5 , чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН; за липса на материална компетентност на АНО; за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв.С., АК Варна, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Претендира присъждането на разноски.
Въззиваемата страна – началникът на 01 РУП Варна, редовно призован не се явява, не се представлява.Депозирани са писмени бележки от юк А., с които се иска жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.Моли се НП да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 12.07.2025 г. ,около 21,30 часа по сигнал получен от граждани свидетелите Д. и С., полицейски служители в 01 РУП Варна извършили обход в района на площад „Лаврентий“ , 1 като до магазин за хранителни стоки „ Детелина“ установили група младежи. Проверили самоличността им, като тези от тях, които били малолетни и непълнолетни отвели в 01 РУП Варна, свързали се с родителите им, на които след като дошли на място съставили АУАН по Закона за закрила на детето, затова, че не са придружили децата си след 20 часа.
Едно от установените малолетни лица бил С.А.И. с ЕГН **********, на майката на което – жалбоподателката А. М. С. бил съставен АУАН № 433а-123/12.07.2025 г. за извършено нарушение по чл. 8, ал. 3 от Закон за Закрила на детето.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето е наложено административно наказание "Глоба" в минимален размер от 300 лева.
По настоящото съдебно производство в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Д. и св. Х..Показанията им са обективни, достатъчно информативни, съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на нарушението, поради което съдът ги кредитира.
По делото като писмени доказателства са приети докладна записка,разписка за предадено на родителите дете, доведено в поделение на МВР и два броя сведения на А. С. и Симеон Иванов. В писмените сведения се заявява, че майката е знаела, че детето и е отивал при свой приятел.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява основателна.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление за нарушението са спазени изискванията за форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това. АУАН и НП отговарят на отговаря на изискванията за форма, съдържание и реквизити, регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно предоставените доказателства, приложени по делото.
Въззивният съд приема, че следва процесното на настоящото производство деяние, с което е 2 осъществено адм. нарушение да се квалифицира като "маловажен случай".
Правната норма на чл. 28 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълкувателно дело № 1/2005 г. на Наказателната колегия на ВКС, преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Ето защо, когато съдът констатира, че предпоставките по чл. 28 от ЗАНН са били налице, а наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради противоречие със закона.
Според § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата и община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Т. е., маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия орган, в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид.
Безспорно жалбоподателят А. С. е осъществила от обективна страна състава на нарушението, но административният орган не е прецезирал всички факти и обстоятелства, касаещи настоящото производство. Нарушението е установено да е извършено от жалбоподателя за първи от него и липсват доказателства по делото за противното. От нарушението не са произтекли вредни последици, а в конкретния случай същото се характеризира с ниска обществена опасност и е инцидентно, еднократно. Освен това при процесната проверка не било установено непълнолетното лице да е участвало в извършване на противообществена проява или престъпление, а се касае за група лица, сред които е имало и пълнолетни такива и които според св.Д. „тъкмо се прибирали“. Видно от сведенията на жалбоподателката е, че е знаела, че синът и отива при приятел.
Ето защо, съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, като отмени наказателното постановление и предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да уважи искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на заплатените 400 лв. съобразно представения договор за правна защита и съдействие на л. 26 по делото, на осн. чл. 143 от АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във 3 вр. с чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата.
Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 63, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 2 от ЗАНН, РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 433а-123/05.08.2025 г., издадено от началник на 01 РУП Варна, с което на А. М. С. с ЕГН ********** на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗдет.) й е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева за нарушение на чл.
8, ал. 3 от ЗЗдет.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
А. М. С. с ЕГН **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА ОДМВР- Варна да заплати на А. М. С. с ЕГН **********
(четиристотин) лева, (204,52 евро ) представляващи разноски по делото. сумата от 400
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4