Решение № 127 от 20.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Благоевград, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20251200501354 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по въззивна жалба на „ЕМ ДЖИ ИНВЕСТСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК: 825349206, срещу Решение № 387 от 16.10.2025г., постановено по гр. д. № 281/2025 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев.

С атакувания акт е отхвърлен предявеният от „ЕМ ДЖИ ИНВЕСТСТРОЙ“ ЕООД срещу „АНИ БИЛДИНГС“ ЕООД, ЕИК: 204122366 и А. А. И., ЕГН: **********, солидарен иск за заплащане на сумата от 20 000 лева/предявен като частичен/, представляваща неустойка по чл. 29 от Договор за строителство от 18.01.2024 г., ведно със законната лихва.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че районният съд е постановил акта си в разрез със събраните свидетелски показания и при превратно тълкуване на материалния закон.

Основният довод е, че съдът неправилно е приел за установена хипотезата на забава на кредитора по чл. 95 от ЗЗД, като е приел, че възложителят е възпрепятствал изцяло достъпа на изпълнителя до обекта, докато забраната е касаела единствено извършването на конкретна технологично недопустима дейност – преждевременно декофриране на вертикални елементи. Счита се, че тази забрана е правомерно упражняване на инвеститорски контрол по чл. 262 ЗЗД, а не неоснователно неоказване на съдействие. Моли се за отмяна на решението и уважаване на исковата претенция изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите страни са подали отговор на въззивната жалба, с който молят тя да бъде оставена без уважение. В отговора се поддържа, че „АНИ БИЛДИНГС“ ЕООД е подизпълнител, а не главен изпълнител, и че дружеството не е прекратило договора. Твърди се, че работниците на изпълнителя са се явили на обекта, за да продължат работата по договора, а не само за декофриране, и че не са били допуснати до обекта изобщо. Поддържа се, че преценката за готовността на бетона за декофриране е от компетентността на техническия ръководител (инж. И.П.), а не на възложителя. Изтъква се и 1 твърдение за целенасочена стратегия от страна на ищеца да отстрани изпълнителя от обекта.

Благоевградският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и отговора на въззивната жалба, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е изяснил коректно безспорните факти: на 18.01.2024 г. е сключен тристранен Договор за строителство между въззивника като Възложител и „АНИ БИЛДИНГС“ ЕООД и „ТИЛТ БИЛД“ ЕООД като Изпълнители за груб строеж на обект „Дом за стари хора“ от кота ±0.00 нагоре. Извършени са авансови плащания в размер на 26 400 лв. (без ДДС). Изпълнителят „АНИ БИЛДИНГС“ ЕООД е извършил СМР, включително наливане на бетон на вертикални елементи (колони и шайби) на 20.02.2024 г., като работата е приключила около 17:00 часа. На 21.02.2024 г. работата по обекта е преустановена, а на 27.01.2025 г. възложителят е прекратил договора.

Централният спорен въпрос е относно причината за преустановяване на работата.

Настоящият състав, след самостоятелна преценка на събраните гласни доказателства, приема следното:

Свидетелят В.Д. (охранител на обекта, служител на ищеца) установява, че на сутринта на 21.02.2024 г. работници на ответника, включително непознати дотогава лица ("цигани"), са пристигнали с намерение да извършат декофриране ("Б кофраж") на бетона, налят предходния ден до късно вечерта. Преценил е, че бетонът е "пресен", и е уведомил управителя на ищеца, след което е възникнал спор, наложил намесата на полиция.

Показанията му са последователни, логични и се подкрепят от други доказателства относно времевата рамка и предмета на спора. Съдът ги кредитира като достоверни.

Показанията на св. И.П. (технически ръководител, представител на другия изпълнител "Тилт Билд" ЕООД) потвърждават, че управителят на ищеца е заявил, че "никой няма да влиза в обекта" и че работниците на ответника са искали да извършат декофриране. Показанията му са вътрешно противоречиви относно технологичната допустимост на това действие.

Първоначално заявява, че за вертикални елементи е допустимо декофриране на следващия ден, но веднага след това се коригира, като отчита, че е било "есенно-зимен сезон", "студено" и при температура под 5 градуса "не е желателно да се извърши декофраж".

Посочва, че технологично е необходимо да се изчака 7-ия ден за проби за якост. Съдът кредитира втората, технически обоснована и предпазлива част от показанията му, която съответства на общоизвестните строителни практики и нормативни изисквания.

Свидетелят К.К. (брат на управителя на ответника) твърди, че спорът е бил за пари, а не за декофриране, и че са щели да декофрират бетон, налят "няколко дена преди това". Тези показания са в пълно противоречие с тези на другите двама свидетели, включително на независимия технически ръководител. С оглед близката роднинска връзка с ответника и явните противоречия, съдът намира тези показания за недостоверни и целящи да обслужат защитната теза на ответната страна.

Въз основа на съвкупния анализ на доказателствата, съдът приема за установено, че на 21.02.2024 г. работници на „АНИ БИЛДИНГС“ ЕООД са се явили на обекта с намерение да декофрират вертикални бетонови елементи, излети по-малко от 24 часа по-рано, при зимни условия. Управителят на възложителя е забранил извършването именно на тази конкретна дейност. В резултат на това управителят на ответника е заявил, че повече няма да работи на обекта, и е преустановил изпълнението на договора.

Относно забавата на кредитора (чл. 95 ЗЗД) и правото на инвеститорски контрол (чл. 262 ЗЗД), настоящия съдебен състав счита, че районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 95 ЗЗД. За да е налице забава на кредитора, е необходимо той неоправдано да не приеме предложеното му изпълнение или да не даде необходимото 2 съдействие. В случая забраната на възложителя не е неоправдана. Напротив, тя е наложена в изпълнение на неговото право на инвеститорски контрол по чл. 262, ал. 1 ЗЗД , с цел да се предотврати технологично неправилно изпълнение, което би компрометирало качеството и сигурността на строежа.

Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-02-20-3 от 4 юли 2024 г. за изпълнение, контрол и приемане на бетонни и стоманобетонни конструкции, минималният срок за декофриране на вертикален кофраж е 48 часа, и то при условие, че температурата на повърхността на бетона е ≥ 5°С и е достигната якост от поне 5 МРа . Намерението на изпълнителя да декофрира по-малко от 24 часа след наливането, при зимни условия (както установява и св.

П.), представлява грубо нарушение на технологичните норми. Следователно, намесата на възложителя е била не само оправдана, но и необходима за защита на законния му интерес да получи качествено изпълнение. Не е налице забава на кредитора.

Настоящият съдебен състав приема, че намерението на изпълнителя да извърши декофриране на вертикални бетонови елементи по-малко от 24 часа след полагането на бетона, при зимни условия и ниски температури, противоречи на общоприетите технологични правила и на правилата на добрата строителна практика, доколкото създава риск от компрометиране на якостните характеристики и цялостната устойчивост на конструкцията. Този извод се подкрепя както от показанията на свидетеля П. в тяхната технически обоснована част, така и от общоизвестните изисквания при изпълнение на стоманобетонни конструкции.

Макар към релевантния момент да не е била в сила Наредба № РД-02-20-3 от 04.07.2024 г. за изпълнение, контрол и приемане на бетонни и стоманобетонни конструкции, предвидените в нея минимални срокове за декофриране отразяват утвърдени в практиката технологични стандарти, съществували и към процесния период, поради което могат да бъдат съобразени като допълнителен ориентир при преценката за допустимостта на извършваните строителни дейности. Ето защо съдът приема, че намесата на възложителя е била насочена към предотвратяване на технологично неправилно изпълнение и представлява законосъобразно упражняване на правото му на контрол по чл. 262, ал. 1 ЗЗД.

Тъй като не е налице забава на кредитора, която да освободи длъжника от отговорност по чл. 81, ал. 1 ЗЗД, последвалият отказ на изпълнителя да продължи работа по обекта представлява виновно неизпълнение на договорните му задължения. Това самоволно преустановяване на работа е дало основание на възложителя законосъобразно да прекрати договора на 27.01.2025 г. на основание чл. 87 ЗЗД.

Относно претенцията за неустойка по чл. 92 ЗЗД, БлОС намира следното: Клаузата на чл. 29 от процесния договор предвижда неустойка именно за хипотезата на прекратяване на договора по вина на изпълнителя. Тъй като съдът приема, че е налице виновно неизпълнение от страна на „АНИ БИЛДИНГС“ ЕООД, довело до прекратяване на договора, претенцията за неустойка в уговорения размер от 20 000 лв. се явява основателна и доказана по чл. 92 ЗЗД.

Съгласно чл. 31 от договора, управителят А. А. И. се е задължил солидарно с дружеството за изпълнение на задълженията по него. Тъй като главното задължение за неустойка е основателно, основателна е и акцесорната претенция за ангажиране на солидарната отговорност на втория ответник.

По изложените съображения, решението на Районен съд – Гоце Делчев е незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло, като вместо него се постанови ново, с което предявеният иск се уважи.

По разноските:

С оглед на изхода на делото, следва да бъде отменено Решение № 387/16.10.2025г., постановено по гр.д. №281/2025г. по описа на РС Гоце Делчев и в частта му за разноските.

При този изход на делото следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сторените разноски пред първата съдебна инстанция за адвокатски хонорар и заплатена държавна такса 3 в общ размер на 1533,88 евро /3000 лв./.

Въззивният съд е намерил жалбата за основателна, поради което следва да бъдат възложени на въззивника, разноските за пред настоящата съдебна инстанция, като въззиваемата страна, следва да бъде осъдена да заплати на „ЕМ ДЖИ ИНВЕСТСТРОЙ“ ЕООД, сумата 250 евро, разноски за адвокатско възнаграждение и сумата 204,52 евро за държавна такса, направени пред ОС - Благоевград.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 387/16.10.2025г., постановено по гр.д. №281/2025г. по описа на РС Гоце Делчев, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „АНИ БИЛДИНГС" ЕООД, ЕИК 204122366, със седалище и адрес на управление ********* и А. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, солидарно да заплатят на „ЕМ ДЖИ ИНВЕСТСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК:825349206 със седалище и адрес на управление *********, сумата от 10225,84 евро (20 000лв. лева), представляваща НЕУСТОЙКА, дължима по силата на чл. 29 от договор за строителство от 18.01.2024г. ведно със законната лихва, върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА „АНИ БИЛДИНГС" ЕООД, ЕИК 204122366, със седалище и адрес на управление ********* и А. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, солидарно да заплатят на „ЕМ ДЖИ ИНВЕСТСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК:825349206 със седалище и адрес на управление *********, сумата от 1533,88 евро /3000 лв./, направени разноски пред първа инстанция, както и сумата в размер на 454.52 евро /888,96 лева/, направени разноски пред въззивна инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Благоевград, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН