Решение № 359 от 25.09.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. София, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Грозева

Членове:

Николай Джурковски

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Росица Славова като разгледа докладваното от Николай Джурковски Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20268002200532 по описа за 2026 година Производството е образувано на основание чл. 422 ал.1 т.5 от НПК по повод постъпило искане за възобновяване на наказателно дело (ВНОХД № 543/2025 г. по описа на ОС – Плевен) от осъдения от Ч. С. Ч., подадено чрез защитника му адв. Г. Г. и насочено срещу влязлата в законна сила присъда № 4/04.02.2026 г., постановена от Окръжен съд-Плевен по цитираното дело.

В искането се сочи, че са налице основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1-3 вр. ал. 2 и ал. 3, т. 1 и 4 от НПК, тъй като при постановяване на осъдителната присъда от ОС - Плевен са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК.

На първо място е заявено нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 4 от НПК – че по време на постановяване на въззивната присъда е била нарушена тайната на съвещанието.

Наличието на този порок е мотивирано с доводи, че след като съдебният състав се оттеглил на тайно съвещание (което в действителност било станало в съдебната зала, от която били отстранени всички лица с изключение на членовете на съдебния състав) и преди съдът да обяви, че присъдата е изготвена и да покани в залата присъстващите страни, в 10:42:15 ч. в залата бил влязъл съдебният секретар Н. В. Д., като последвали влизания и излизания от залата на членове на състава и на съдебния секретар, едва след което в 10:46 ч. страните били поканени да влязат, за да изслушат съдебния акт.

Счита се, че по този начин тайната на съвещанието била категорично нарушена, тъй като съдебният секретар не е измежду лицата, които имат право да присъстват на тайното съвещание на съдебния състав. В тази връзка се настоява, че присъствието му преди съставът да е обявил, че е взел решение или че е изготвил присъдата, се явява 1 съществено и неотстранимо процесуално нарушение.

На следващо място, се застъпва становище, че осъдителната присъда на въззивния съд почива на предположения, доколкото изводът му, че осъденият е употребил наркотични вещества преди да започне да управлява процесното МПС, е само едно неподкрепено с факти предположение, което нарушава правото на защита на осъдения. В тази насока се излагат съображения, че е налице един продължителен период между момента, в който осъденият е паркирал управлявания от него автомобил пред сградата на районното управление, и момента, в който е бил проверен за употреба на наркотични вещества, при което е следвало да се отчете и безспорният факт, че осъденият първо е участвал в друго действие - предаване на служебното си оръжие. Като безспорни се изтъкват и фактите, че Ч. не е бил спрян за проверка от органите на полицията и че не е бил наблюдаван от тях от момента на паркирането и изключването на двигателя на автомобила до започване на проверката за наркотични вещества, както и че дори са налице свидетелски показания и данни от видеотехническата експертиза, че осъденият се е върнал сам до автомобила и е бил сам в него преди да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества.

Изразява се и недоволство, че въззивният съд необосновано приема, че проверката е била извършена по реда на ЗДвП. Сочат се аргументи, че за да се приеме наличие на такава проверка водачът трябва да е спрян (за проверка), да е установено, че са налице външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози (чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.) и да е съставен протокол по чл. 5, ал. 2 от същата наредба - приложение № 2 към нея. Посочва се обаче, че при осъдения нито са били налице такива признаци (видно от разпитите на свидетелите), нито е съставен протокол приложение № 2, който би отразил както законосъобразното провеждане на теста, така и признаците по чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Отделно от това се акцентира, че чл. 343б, ал. 3 от НК изисква установяването на употребата на наркотични вещества и техни аналози да става по надлежния ред и че единствено при спазване на всички законови процедури, формиращи понятието „надлежен ред“ - посочената по-горе Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и по-специално при спазване на изискванията на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от тази наредба, би имало основание да се приеме за законосъобразно и последващото назначаване и изготвяне на химико-токсикологична експертиза по реда на същата наредба. Твърди се, че в случая липсата както на протокол по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1, така и на признаците по чл. 5, ал. 1 от същата наредба, съчетано с липсата на сигурност, че подсъдимият е употребил наркотични вещества преди, а не след като е управлявал автомобила, изцяло опорочава изградената от въззивния съд логическа верига от заключения.

Оспорва се и решението на окръжния съд да не цени показанията на св. П. Д. от въззивното следствие поради това, че те били противоречиви и нелогични и не се подкрепяли от събрания по делото фактически материал и доказателства. В тази връзка се твърди, че Д. подробно е разказала, че е изпитала угризения към извършеното от нея, което е и причината за промяната на показанията й, като въпреки разяснените й от въззивната инстанция възможни негативни последици за нея, тя не е оттеглила новите си показания, което сочи, че същите са дадени от нея с пълно съзнание и увереност, че именно това е реалната обстановка по случая.

Претенцията за явна несправедливост на определеното наказание се основава на недоволство, че при правилно отчетени от окръжния съд отлични характеристични данни на подсъдимия, както и при многобройни обстоятелства, които обуславят 2 наказание под минимума, такова не е било наложено.

Към ВКС в алтернативен ред са отправени молби в следната последователност на основание чл. 425, ал. 1, т.1 от НПК да отмени присъдата на ОС – Плевен и да върне делото за нова разглеждане на друг състав на Окръжен съд – Плевен; на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК и чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК осъденият да бъде оправдан; или на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК да бъде наложено по-леко наказание на осъдения.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитникът на осъдения Ч.

Ч. адв. Г. Г. поддържа искането за възобновяване на наказателното дело, като отново поставя на вниманието на ВКС изложените вече в сезиращия документ съображения в подкрепа на релевираните оплаквания. В допълнение към тях защитникът адв. Г. посочва, че няма никакво доказателство, което да сочи, че клиентът му именно по време на управление на автомобила е бил под влияние на наркотични вещества. Счита, че осъдителната присъда на въззивния съд следва да бъде отменена и искането за възобновяване да бъде уважено.

В лична защита осъденият Ч. Ч. смята, че е осъден неправомерно, а в последната си дума моли делото да бъде възобновено.

Представителят на ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно.

Изразява становище, че в хода на съдебното производство са събрани множество непротиворечиви доказателства, които са довели до установяването на факта, че осъденият е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Счита, че наредбата, касаеща установяването на наличие на упойващи вещества, е била спазена.

Заявява също, че изготвената химическа експертиза категорично доказва наличието на наркотични вещества в кръвта на осъденото лице. Намира, че не са налице предпоставките за възобновяване на производството по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и моли да не се уважава искането.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в искането за възобновяване доводи и изложените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания съдебен акт съобразно правомощията си по глава тридесет и трета от НПК, установи следното:

С присъда № 47/16.05.2025 г. на Районен съд-Плевен, постановена по НОХД № 2050/2023 по описа на съда, подсъдимият Ч. С. Ч. е признат за невинен в това, че на 24.02.2023 г., в 18:44 часа, в /населено място/ на ул. /улица/ пред /номер/ е управлявал МПС - товарен автомобил /марка/ с регистрационен № /рег. номер/ - негова собственост, след употреба на наркотични вещества - амфетамин и метаамфетамин, изпробван от Д. П. - инспектор при сектор ПП при ОДМВР - Плевен с техническо средство „Дръг чек ARPK 0012“ с пореден номер на проба 304 - позитивна, както и според извършени химически изследвания от Химикотоксилогична лаборатория на ВМА - София с имуноаналитични изследвания с лабораторен № 1980 и № 1982 с положителен резултат за наличие на амфетамин и метаамфетамин в кръвта и урината му, поради което и на основание чл. 304 предложение последно от НПК във вр. с чл. 9 ал. 2 от НК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343б ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

По протест на прокурор в РП-Плевен срещу тази оправдателна присъда в Окръжен съд-Плевен е било образувано ВНОХД № 543/2025 г. Същото е приключило с постановяване на сега атакуваната пред касационната инстанция въззивна присъда № 4/04.02.2026 г., с която на основание чл. 334, т. 2, във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК 3 първоинстанционната присъда е отменена изцяло и вместо нея подсъдимият Ч. С. Ч. е признат за виновен в това, че на 24.02.2023 г., в 18:44 часа, в /населено място/, /област/, на ул. /улица/ /номер/ е управлявал МПС – товарен автомобил /марка/ с рег. № /рег. номер/, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, поради което и на основание член 343б, ал. 3 и чл. 54, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.

66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години считано от влизане на присъдата в сила, както и на глоба в размер на 500 лв., с равностойност 255,65 евро.

С въззивната присъда на основание чл. 343г, ал. 1, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК подсъдимият Ч. С. Ч. е лишен и от правото да управлява моторни превозни средства за срок от две години.

С присъдата на основание чл. 59, ал. 4 от НК е постановено при изпълнение на наложеното на подсъдимия Ч. С. Ч. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години да се приспадне времето, през което за същото деяние той е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право със ЗППАМ № 23-0938-000105 от 24.02.2023 г. на ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“, с която свидетелството за управление на МПС на подсъдимия е било временно отнето до решаване на въпроса за отговорността от съда, но за не повече от 18 месеца.

С присъдата въззивният съд се е произнесъл и по въпросите относно веществените доказателства и разноските (осъждайки подсъдимия да заплати направените на досъдебното производство и на съдебното следствие разноски).

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от страна, имаща право на такова искане съгласно чл. 420, ал. 2 от НПК; в установения в чл. 421, ал. 3 от НПК срок; и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ поначало на касационна проверка, но в случая непроверен по касационен ред и влязъл в законна сила.

Преценено по същество, искането за възобновяване е неоснователно.

Заявеното нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушаване на тайната на съвещанието при постановяване на въззивната присъда, ще се разгледа приоритетно, доколкото наличието му би представлявало абсолютно процесуално нарушение (по чл. 348, ал. 3, т. 4 от НПК) и би предпоставило безусловна отмяна на съдебния акт.

ВКС намира, че оплакването за нарушение на тайната на съвещанието при постановяване на въззивната присъда е лишено от фактическо и правно основание.

Нарушаване тайната на съвещанието по време на постановяване на присъдата, респ. решението ще бъде налице, когато от момента на оттеглянето на съда на съвещание за постановяване на съдебния акт до момента на неговото оповестяване (съобразно правилата за съответния вид акт) обсъжданията и разискванията на членовете на съдебния състав и взетото от тях решение по конкретния казус по някакъв начин са станали достояние на външни за съдебния състав лица (което означава, че по този начин е била създадена потенциална възможност да се оказва влияние върху съдебния състав при формиране на крайното му решение).