Решение № 3915 от 09.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3915 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20241100102187 по описа за 2024 година

Ищецът Н. Н. А., ЕГН ********** е предявил против ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ. В исковата молба се твърди, че с влязло в сила решение № 42/07.03.2011 г. по нак.дело № 798/2011 г.

ВКС е потвърдил Решение № 177 от 03.11.2010 г. по ВНОХД № 297/2010 по описа на Апелативен съд – Пловдив и е потвърдена Присъда № 78 от 12.04.2010 г. по НОХД № 1120/2009 г. по описа на ОС – Хасково, с която ищецът е бил осъден на доживотен затвор, с което счита, че ВКС е нарушил Правото на ЕС и ЕКЗПЧОС, без ясна конкретизация на това свое заявление. От това ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, изтезаване, да бъде осъден невинен за тежко престъпление и да е принуден да бъде изолиран от обществото в килия от 6 кв.м. Заявеният период на вредите е от 07.03.2011 г. до 19.02.2024 г. Искането му към съда е да осъди ответника ВКС да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 2 000 000 лв., ведно със законна лихва от 19.02.2024 г. до окончателното плащане.

Ответникът ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва предявения иск изцяло, като недопустим и неоснователен. Претендира разноски за юрк. възнаграждение. На първо място заявява, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не е уточнил, коя правна норма/норми от правото на ЕС и Конвенцията е/са била/и нарушена/и, в резултат на което са настъпили вредите. На следващо място заявява и че искът е недопустим, тъй като с исковата молба ищеца търси възможност за пререшаване на съдебно производство, което в случая е приключило с влязъл в сила съдебен акт на съд от последна инстанция. Счита иска и за неоснователен, тъй като не е налице каузалитет между постановения съдебен акт и изброените от ищеца лични негативни преживявания /изпадане 1 в състояния на унижение, изтезание и др./. Счита решението на ВКС за валидно и правилно.

Същото се явява мотивирано и поставено в съответствие с материалното и процесуално законодателство. Не се констатира то да нарушава принципи прогласени в правото на ЕС или в Конвенцията. Заявява, че в наведените от ищеца А. оплаквания не се сочи конкретно приложимо право на ЕС - конкретна норма на общностното право, уреждаща отношения във връзка с предявения иск, която конкретна норма да е нарушена от ответника. По наведения довод за допуснато нарушение на Конвенцията, също липсва ясна индивидуализация на незаконосъобразните действия, които да са допуснати от решаващия състав на ответника.

Прави възражение за погасяване на предявените искове за вреди и лихви от ищеца по давност, както и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. От ищцовата страна е постъпила молба с вх.№ 17980 от 13.02.2025 г., с която същият е поискал назначаване на служебен адвокат. С Определение № 4076/28.02.2025 г. съдът е назначил адв.

С. С. за процесуален представител на ищеца, на когото е изпратен препис от разпореждане № 5517/2025 г. за изпълнение на указания за отстраняване на нередовности в исковата молба. На 11.03.2025 г. е постъпила молба от адв. С., с която уточнява, че искът на Н. А. е насочен срещу ВКС, който с потвърждаване на доживотната му присъда му е причинил неимуществени вреди, изразяващи се в унижения, изтезания и негативни преживявания, претърпени от лошите условия в местата за лишаване от свобода, като е уточнил, че ищецът не търси нарушаване на конкретни норми на европейското право, а справедливост. С оглед дадената му от съда възможност ответникът е депозирал отговор на молба с вх.№ 67113 от 03.06.2025 г., с която е заявил становище, че разпорежданията на съда за отстраняване на нередовност на исковата молба не са изпълнени, което налага прекратяване на делото на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

С определение по делото, определеният процесуален представител на ищеца е заменен с адвокат А., която, по указания на съда, уточнява фактическите твърдения на ищеца с молба № 843/6.1.2026г.: ищецът се позовава на защитата на затворниците в ЕС и съгласно Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) за зачитане на техните основни права, забрана на нечовешко и унизително отношение (чл. 3 от ЕКПЧ), право на справедлив процес (чл. 6), право на ефективно правно средство за защита, както и принципите за хуманно третиране, рехабилитация и социална интеграция, налагани от съдебната практика на Съда на ЕС (СЕС) и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).

В молбата се основава на основния принцип, залегнал в основата на практиката на Съда, свързана с правата на затворниците-необходимостта от третиране на всички лица, лишени от свобода, с уважение към тяхното достойнство и човешки права. Самата същност на системата на Конвенцията за защита на правата на човека се основава на зачитането на човешкото достойнство (Bouyid v. Belgium [GC], 2015, §§ 89-90), което се разпростира също така и върху третирането на затворниците (Vinter and Others v. the United Kingdom [GC], 2013, § 113). По-специално съществува силна връзка между понятията за „унизително отнасяне“ и зачитане на „достойнството“ (Bouyid v. Belgium [GC], 2015, § 90). Така, когато третирането принизява или унижава определено лице, показвайки липса на уважение, или отнема от неговото човешко достойнство, или предизвиква чувство на страх, терзание или 2 малоценност, способни да разрушат моралната и физическата съпротива на индивида, то може да се характеризира като унизително и попада в обхвата на забраната по член 3 (Muršić v. Croatia [GC], 2016, § 98; Ananyev and Others v. Russia, 2012, § 140; Varga and Others v. Hungary, 2015, §70). Държавата трябва да гарантира, че дадено лице е задържано при условия, които са съвместими с уважението на човешкото достойнство, че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на неприятности или трудности, надвишаващи неизбежното ниво на страдание, присъщи на задържането и че, предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото здраве и добро физическо състояние са гарантирани по подходящ начин (Kudła v. Poland [GC], 2000, §§ 92-94; Idalov v.

Russia [GC], 2012, § 93; Muršić v. Croatia [GC], 2016, § 99). Дори липсата на намерение да се принизява или унижава задържания чрез поставянато му в лоши условия, въпреки че това следва да се вземе предвид, не изключва категорично констататирането на нарушение на член 3 от Конвенцията. (Peers v. Greece, 2001, § 74; Mandić and Jović v. Slovenia, 2011, § 80).

Ищецът счита, че справдливият процес е засегнат и нарушен, а с това и правата му съгласно нормите на ЕС , тъй като РЕШЕНИЕ № 42 от 07 март 2011 г. на ВКС , 3 отд. по наказателно дело № 798/2011 година, образувано по жалба на Н. А., против решение № 177 от 03.11.2010 год. по внохд № 297/2010 год. на Пловдивски апелативен съд, е изцяло несправедливо, немотивирано и основано само на предположения и вътрешно убеждение на съда. Не следва да бъде формирано само по свидетелски показания. Твърди, че осъдителната присъда и потвърдителното решение почиват на предположения, след като се основават само на оскъдните обяснения на свидетел. Не следва се приемат с абсолютна категоричност тези показания, след като в рамките на досъдебното производство той е сменил своето качество от свидетел на обвиняем. Не е намерено и установено оръжието, с което е извършено престъплението, боеприпасите, заглушителя на пистолета, находки от клетъчен материал и кръв у подсъдимия от пострадалото лице върху дрехите или маратонките, с което се твърди, че е бил на местопрестъплението. Няма обективни находки, които да свързват подсъдимия с палежа на автомобила. Иззетите водени от подсъдимия записки не могат да очертаят предумисъл. Изтърпяване на наказанието в първоначален „специален”режим в затвор за него е унизително и неоправдано. Счита, че българското правораздаване не покрива европейските стандарти и неоснователното и по вътрешно убеждение взето решение на съда не покрива и не отговаря на критериите за справедлив процес. Затова счита, че претърпените дотук от него неимуществени вреди в затвора следва да му бъдат обезщетени. Противната страна, в становище по уточнението, поддържа изложеното пред съда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното.

От приложеното по делото нохд № 112/2009г. на ОС – Хасково е видно, че ищецът е признат за виновен затова, че на 21-22.6.2006г в землището на село Гледка и село Кралево, обл. Хасково, предумишлено и с користна цел, умъртвил Д.М.Я., като е осъден на наказание 3 доживотен затвор. С присъдата, ищецът е признат за виновен, че по същото време и на същото място е запалил имущество на значителна стойност 9202,50 лева – лек автомобил, радиостанция, комплект и касов апарат, като на ищеца е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 години, а ищецът е оправдан за престъпление по чл.330,ал.3 пр.1,вр.1 НК, с присъдата е определено едно общо наказание. Видно от мотивите на Окръжния първоинстанционен съд, присъдата почива на обсъждане на свидетелски показания, личен обиск на ищеца, оглед на контейнер, обиск на жилище, както и изготвени експертизи на веществени доказателства / предадени с протокол за доброволно предаване/, медицински експертизи, включително и психологично – психиатрична, ДНК, комплексна медицинска и балистична експертиза на оръжие, както и цитираните в мотивите писмени доказателства.

Показанията на свидетеля Ю. са били прочетени от първоинстанционния съд по реда на чл.281,ал.1,т.2 НПК. Мотивите съдът да прочете показанията са изложени в мотивите към присъдата - обстоятелството, че производството спрямо Ю. е приключило със споразумение на съда, Ю. ги е дал пред съдия, като към момента на свидетелските показания, на Ю. е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.116,ал.1,т.7 и 9 във връзка с чл.115, вр.чл.20, ал.4 НК, за съучастие с ищеца, като след даването на показанията на Ю. пред съдия, наказателното производство против Ю. е приключило с одобрено споразумение. Съдът е посочил, че показанията са дадени в качеството му на „свидетел“ по досъдебното производство, като изрично е посочил защо отказва да кредитира показанията, дадени от Ю. по предишното досъдебно производство, към който момент, Ю. е съчетавал две процесуални качества. След изложеното, съдът е изложил мотиви, чрез доказателства, събрани по делото, с които показанията на свидетеля Ю. са контролирани откъм достоверност – писмени доказателства, показания на други свидетели, справки за пътувания.

Съдът е приел, че фактическата обстановка се установява както от показанията на свидетелите С., А., С., Х., М., Х., Г., С.а, А., Д., А., Ш., така и от прочетените, на свидетеля Ю.. Основал е изводите си за виновност на ищеца както на събраните гласни доказателства, така и на експертните заключения.

По жалба на ищеца А. е образувано внохд № 297/2010г., по което съдът с решение е потвърдил първоинстанционната присъда.

Доводите, изложени и пред настоящия съдебен състав – че съдът е обърнал особено внимание на показанията на свидетеля Ю. са подробно обсъдени от въззивния наказателен съд – въззивният съд е посочил, че първоинстанционният съд е оценил показанията както единично, така и в контекста на останалите доказателства, като е направен комплексен анализ. При самостоятелния извършен анализ от въззивния съд , че показанията на този свидетел кореспондират с останалите доказателства.

С решение № 42/7.3.2011г. на ВКС по нд№ 798/2011г., по подадена от служебния защитник на ищеца А. жалба, ВКС е извършил проверка на решението на въззивния съд по реда на чл.347,ал.1 НПК. Като инстанция по правото, ВКС е посочил, че изводите на първа и въззивна инстанция, основани на доказателствата, са правилни. Противоречието на в 4 доказателствените материали е изведено при всички инстанции единствено от страна на обясненията на ищеца, който е отричал съпричастност с убийството, като е сочил, че не е виждал и държал пистолет, като касационният съд е изложил мотиви и относно това твърдение. С решението, решението на въззивния съд е оставено в сила.