Решение № 3696 от 07.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3696 гр. Варна, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Диана Н. Найденова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20263110101551 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. I и III, ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД от А. Ж. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. М. № **, ет. *, ап. *, срещу В. Б. ЕООД, ЕИК **** за приемане за установено в отношенията между страните, че клаузата на сключения между тях договор за кредит № ***/**.**.**** г., установяваща задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане, е нищожна поради противоречието й със закона, евентуално като неравноправна по см. на чл. 143 ЗЗП, евентуално поради накърняване на добрите нрави, както и за осъждане на В. Б. ЕООД да заплати на А. Ж. С. сума в размер на 25.56 евро /50.00 лева/, платена без основание за такса „бързо разглеждане“ по договор за кредит № ***/**.**.**** г., сключен между В. Б.

ЕООД и А. Ж. С., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 02.03.2026 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата си молба ищецът А. Ж. С. излага, че на 21.10.2024 г. сключил от разстояние посредством електронно приложение с ответното дружество Договор за потребителски кредит № ***/**.**.**** г., по силата на който ответното дружество предоставило на кредитополучателя сума в размер на 1

600.00 лева, която заемателят се задължил да върне, ведно с договорена лихва за срок от 30 дни. Общата сума за връщане възлизала на 762.00 лева, фиксираният лихвен процент - 41 %, а годишния процент на разходите 49,7%. Посочва се, че ищецът погасил задължението си по договора за кредит, като заплатил сумата от 650.00 лева.

С договора ищецът се задължил да заплати такса за бързо разглеждане в размер на 50.00 лева. Счита, че клаузата, уреждаща заплащането на тази такса е нищожна поради противоречието й със закона - чл. 10а ЗПК, доколкото таксата е свързана с усвояването на кредита. В условията на евентуалност поддържа, че клаузата е неравноправна. Счита, че възлагането на задължение за заплащане на таксата на потребителя, при условие че това задължение било на кредитора, е в нейна вреда. Сочи, че таксата за бързо разглеждане не е включена в ГПР, а в случай, че фигурира, поддържа, че е налице и противоречие с нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В условията на евентуалност поддържа, че клаузата е нищожна поради противоречие с добрите нрави, понеже на потребителя се възлагали задължения, които кредиторът следвало да изпълнява. Ищецът сочи също, че е погасил сумата в размер на 650.00 лева, в която е включена и таксата.

Изтъква, че доколкото договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, то ищецът следва да дължи единствено първоначалната сума по кредита, а именно: 600 лева, като сумата 50.00 лева, която допълнително е платена по кредита, счита че се явява платена на ответника без основание.

По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника В. Б. ЕООД, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че на 21.10.2024 г. е сключен договор за кредит № ****, по силата на който на А. Ж.

С. е предоставена главница в размер на 600 лева и с който той се задължил да заплати такса за бързо разглеждане в размер на 141.78 лева. Поддържа, че таксата била начислена за допълнителна услуга, която не била задължителна и се предоставяла след изрично искане от страна на кредитополучателя, каквото било отправено от А. Ж. С. след предоставяне на информация и запознаване със специалните условия на договора, за да гарантира обработка на искането и 2 предоставянето на отговор до 15 мин. от изпращането. Таксата се изчислявала спрямо сумата на отпуснатия кредит и била предоставена изцяло и незабавно.

Излага, че в изпълнение на задължението, на 09.01.2026 г. по сметка на кредитора била наредена сумата от 332.24 евро, като към настоящият момент дружеството не е получавало други плащания и процесното задължение оставало частично непогасено. Оспорва таксата за бързо разглеждане да касае усвояването на кредита. Поддържа, че сключеният договор е изцяло съобразен с изискванията на ЗПК. Оспорва твърденията, че клаузата е неравноправна, като твърди, че договорът бил съобразен с действащото законодателство.

Оспорва твърдението, че клаузата противоречи на добрите нрави, като поддържа, че престацията била ясно определена. Оспорва твърденията за наличие на противоречие между клаузата и чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че няма основание таксата да се включва в обхвата на ГПР, защото не е част от общите разходи по кредита. Отправя искане за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че на 21.10.2024 г. са сключили Договор за кредит с номер ****, по силата на който кредиторът поел задължението да предостави на длъжника- потребител по смисъла на ЗПК, парична сума в размер на 600.00 лева. Кредитополучателят се задължил да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи в срок от 30 дни.

Посочен е фиксираният лихвен процент - 41 %, а годишния процент на разходите - 49,7%. Обща сума, дължима по кредита – 762.00 лева.

Ищецът представя доказателство за платена сума по договора в размер на 332.34 евро /650.00 лева/ на 09.01.2026 год.

Ответникът не оспорва извършеното плащане по договора в посочения размер и основания. Оспорва единствено правните изводи на ищеца за нищожност на договора и за неравноправност на клаузата, предвиждаща заплащате на такса за бързо разглеждане.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ, бр.100/2019 г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправна клаузи в договор, сключен с потребител.

3

Приложеният към заявлението договор попада под приложното поле на Закона защита на потребителите - кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Контрактът има за предмет предоставяне на финансови услуги, свързани с дейността на кредитна институция по смисъла на § 13, т.12 от ДР. на ЗЗП. По отношение на договора е приложим и ЗПК. Кредиторът черпи правата си от Договор за кредит с номер 9719117012 от 09.11.2023 год., който е сключил с длъжника.

В конкретния случай сключеният договор за паричен заем е изцяло недействителен. В него не е посочено как е образуван ГПР- при какви допускания и от какви компоненти. Записан е годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност- 49.7 %. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Изложението е неясно и неразбираемо за потребителя.

Срокът на договора е 30 дни, общата стойност на плащанията- 762.00 лева при главница 600.00 лева, таксата за бързо разглеждане е 141.78 лева. При това положение не става ясно как при ГЛП 40.97 лева, като се прибавят останалите разходи по кредита, се получава ГПР 49.7 %.

Посочените факти обуславят извод за нарушения на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно договорът да е сключен по ясен и разбираем начин.

Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК .

Предвид изложеното, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза от договора обуславя недействителността на целия договор.

Посоченият ГПР е и неверен. В конкретния случай ищецът е 4 представил договора за кредит, в който е предвидена и клауза „Бързо разглеждане“. Съдът намира, че тази клауза на практика представлява втора, скрита възнаградителна лихва, която в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК не е включена в годишния процент на разходите. Ако тази сума- 141.78 лева за такса за бързо разглеждане, която е равна на 23.5 % от главницата, беше включена в годишния процент на разходите, то заедно с възнаградителната лихва от 40.97 %, общият размер на ГПР би надхвърлил размера по чл. 19, ал.

4 от ЗПК и следователно тази клауза би била нищожна на основание чл. 19, ал.

5 от същия закон.

Съгласно т. 2 от Решение на СЕС от 21 март 2024 година по Дело C‑714/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 21 ноември 2022 г., постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г., в рамките на производство по дело С.Р.Г. срещу П. К. Б. ЕООД, Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

По изложените съображения и предвид недействителността на договора на посоченото основание – чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Едновременно с процесния договор за потребителски кредит страните са уговорили предоставянето на допълнителни услуги, свързани с усвояването и управлението на кредита и гарантираща улеснена процедура за получаване на парични средства, срещу допълнително възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира това споразумение за нищожно на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради което 5 уговорената такса в размер на 141.78 лева не се дължи.

Според чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това потребителят дължи връщане на главницата от 600.00 лева, която той е погасил преди завеждане на делото.

Ищецът е заплатил общо 332.34 евро /650.00 лева/, поради това претенцията му следва да бъде уважена за недължимо платената сума 50.00 лева /25.56 евро/.

С Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. по Тълкувателно дело № 1/2020 г. ОСГТК на ВКС реши, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката. В случая съдът е сезиран с искане да бъде прогласена изцяло нищожността на договора.