Присъда № 43 от 30.10.2025, Районен съд - Червен бряг

МОТИВИ към присъда № 43 от 30.10.2025 г. постановена по НЧХД № 201/2024 г. по описа на РС Червен бряг:

Производството е образувано по тъжба с вх.№ 3926/15.08.2024 г. по описа на РС Червен бряг подадена от Ц. И. П., с ЕГН **********, с обвинение против Н. В. Ц., живуща в гр. ..... за това, че на * г. (рождения ден на детето през четна година), 07.06.2024 г. (първа седмица от м. юни) и 21.06.2024 г. (трета седмица на м. юни), като родител не е изпълнила съдебно Решение № 1142, постановено по гр.д. № 852/2023 г. на Районен съд – Велико Търново, VIII с-в, влязло в сила на 20.09.2023 г. относно упражняването на режима на лични контакти по отношение на детето А. Ц.ов П. – престъпление по чл.182, ал.2 от НК.

В съдебно заседание тъжителят Ц. И. П., редовно призован не се явява лично, за него адв.

Р* от САК и адв. Д. П. – от САК, които от името на доверителя си молят съда да постанови осъдителна присъда по посочената в тъжбата правна квалификация по отношение на подсъдимата, като й наложи наказание по реда на чл.78а от НК в размер към средния определен от законодателя.

В съдебно заседание подсъдимата Н. В. Ц., редовно призована не се явява лично, за нея пълномощника адв. М. М. – АК – Велико Търново, кой от името на доверителката си моли съда да я признае за невиновна и я оправдае по повдигнатото обвинение.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата Н. В. Ц., с ЕГН **********, родена на * г. в гр. Червен бряг, с постоянен адрес в гр. ....., българка, с българско гражданство, с висше образование, разведена, неосъждана.

По делото с цел изясняване на фактическата обстановка са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в съвкупност и по отделно, съдът прие за установено следното:

Подсъдимата и тъжителя са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод по силата на Решение № 1142, постановено по гр.д. № 852/2023 г. на Районен съд – Велико Търново, VIII с-в, влязло в сила на 20.09.2023 г. Със съдебното решение упражняването на родителските права по отношение роденото от брака дете са предоставени на майката, определено е местоживеене на детето при нея и е присъден режим на лични контакти на бащата с детето А. Ц.ов П. „Всяка първа и трета седмица от месеца от петък вечерта в 19:00 часа до 07:30 часа в понеделник с преспиване в дома на бащата, като той се задължава да взима и връща детето от и на местоживеенето на майката…“, както и „за рождения ден на детето всяка четна година то да бъде с бащата, а нечетна година с майката.“.

След влизане в сила на съдебното решение тъжителят Ц. П. не успявал да осъществи контакт с детето си, тъй като подсъдимата многократно му отказвала предаване на детето с основен мотив, че същото е болно и за здравето му не е добре да контактува с баща си и съжителстващата с него. Тези откази от страна на подсъдимата станали причина за допълнително влошаване на отношенията между нея и тъжителя, като последният с цел изпълнение на съдебното решение е образувал изпълнител дело № 20244440400026 по описа на СИС при РС – Червен бряг. Нееднократно в изпълнителното производство подс. Н. Ц. е заявявала, че няма да предаде детето А. и да изпълни така постановеното съдебно решение въпреки изпращаните от ДСИ при ЧРС ПДИ и налаганите й глоби.

На * г. (рождения ден на детето през четна година), тъжителя отишъл на адреса на майката в 9:00 часа и при опит да осъществи телефонен разговор с нея, установил, че номерът му е блокиран. Никой не се показвал от дома, нито имало звънец на входната врата.

Подал сигнал на ЕЕНСП тел. 112, след което пристигнал екип на полицията – свидетелите П. П. и Г. Х.. Полицаите разговаряли с подс. Ц., която първо поставяла условия за срещата на бащата определяйки кратки интервали от време по-късно през деня, а впоследствие изобщо отказала да предаде детето.

1

На 07.06.2024 г. (първа седмица от м. юни), когато съгласно съдебното решение бащата има право на личен контакт с детето за времето „…от петък вечерта в 19:00 часа до 07:30 часа в понеделник с преспиване, като бащата се задължава да взима и връща детето в дома на майката.“, същия е посетил гр. Червен бряг, дома на майката на ***, около 19:00 часа, придружен от св. П*. Викали, но никой не излязъл от къщата. Тъжителя се опитал да звъни по телефон на подсъдимата, но същия давал заето, като когато номера му е блокиран. Същия се обадил тогава на ЕЕНСП тел. 112 и пристигнали на место двама полицейски служители – свидетелите С. Д. и М. А.. Тъжителя им показал съдебно решение, което му давало право да вземе сина си по същото време от същия адрес. Заварили заключен дом и след подаване на светлинен и звуков сигнал със служебния автомобил отново никой не излязъл от дома. Взели телефона на подсъдимата от тъжителя и св. Св. Д. звъннал от собствения си. Тя вдигнала и казала, че е излязла с детето на разходка, била чакала до 19:02 ч., но бащата не се появил и затова излязла. Двамата полицейски служители потвърждават, че били пред дома на подсъдимата в 19:05 ч., но в дома нямало никой, като по думите на тъжителя, той бил там с приятеля си – св. Х* от 18:45 ч. Дава сведения и, че при подаден сигнал на ЕЕНСП тел. 112 същия се обработва и изпраща на ОДЧ в РУ – Червен бряг, който изпраща дежурния екип на адреса, като това време вероятно отнемало 10-15 минути.

На 21.06.2024 г. (трета седмица на м. юни), съгласно съдебното решение „…всеки последни седмици от месец юни и всеки първи две седмици от м. август детето да бъде с бащата, като бащата се задължава да взима и връща детето в дома на майката.“, същия е посетил гр. Червен бряг, дома на майката на ***, отново заедно със св. П. Х*. На повикване от улицата от къщата излязъл бащата на подсъдимата – В*, който заявил, че дъщеря му не му е казала, че трябва да предаде детето А. на баща му, че същата е на работа и той няма да даде детето. Тъжителя, не желаейки да влиза в личен конфликт се обадил на ЕЕНСП тел. 112 отново пристигнал полицейски екип, който като се запознал с представеното от тъжителя съдебно решение, установили, че мъжът е баща на подсъдимата го поканили да предаде детето на бащата. Последния категорично отказал, защото дъщеря му не давала.

От показанията на св. А. А. – ДСИ при СИС към РС – Червен бряг се установява, че по образуваното при него изпълнително дело за осъществяване на лични контакти на бащата с дете, същия нито веднъж не е осъществил такова за повече от половин години. На ПДИ получавал дълги писмени обяснения от подсъдимата, които се свеждали до нейната ангажираност със здравословното състояние на детето и как бащата не искал, не можел, не знаел как да се грижи за него. По повод на откази на майката бил издал три постановления за налагане на глоби, като две от тях били отменени по нейни жалби от ПОС. Потвърждава, че всеки път когато ходел съставял протоколи, които били налични по изпълнителното дело.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства: Решение № 1142, постановено по гр.д. № 852/2023 г. на Районен съд – Велико Търново, VIII с-в, влязло в сила на 20.09.2023 г.; ПДИ; отговор но ПДИ; у-е за не предаване; писмо от ДГ „Зора“ гр. Червен бряг; 2 бр. сведения до РУ – Червен бряг; 3 бр. постановление за налагане на глоба от ДСИ; служебна бележка от сдружение „Аутизъм днес“; амбулаторен лист; решение на ПОС за отмяна на постановление на ДСИ; 2 бр. докладна записка от ПИ П. П., както и събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите: П. П. – служител на РУ – Червен бряг, квартален по адрес подсъдимата; Г. Х., С. Д., С. В., М. А. – четиримата служители на РУ – Червен бряг; П* – приятел на тъжителя;

А. А. – ДСИ при СИС към РС – Червен бряг, чийто показания съдът кредитира с доверие, доколкото установяват непосредствени възприятия на свидетелите, подкрепени и от събраните по делото писмени доказателства.

Видно от справка за съдимост подсъдимата Н. В. Ц. /л.64 от делото/, не е осъждана за престъпления от общ характер.

От показанията на свидетелите се установява автора на престъплението, както и за времето и мястото на осъществяване на изпълнителното деяние. Свидетелите излагат 2 логично и последователно възприетото от обективната действителност и внасят в наказателния процес доказателства за елементите на състава на престъплението както от обективна, така и от субективна страна свързани с изпълнителното деяние и автора на осъщественото обществено опасно деяние. Гласните доказателства в показанията на всички свидетели относно деянието и неговия автор кореспондират и със приобщените по делото писмени доказателства, поради което съдът ги възприема изцяло като правдиви и достоверни.

От всички доказателства разгледани по отделно и в съвкупност съдът прави следните правни изводи:

Тъжбата е подадена в 6 месечния срок по чл. 81, ал.3 НПК, поради което е процесуално допустима. По съществото си тъжбата е ОСНОВАТЕЛНА.

За да е налице състав на престъпление по чл.182, ал.2 НК е необходимо да са осъществени признаците на състава както от обективна, така и от субективна страна.

С деянието си подсъдимата Н. В. Ц. е осъществила от субективна и обективна страна състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, тъй като на * г. (рождения ден на детето през четна година), 07.06.2024 г. (първа седмица от м. юни) и 21.06.2024 г. (трета седмица на м. юни), като родител не е изпълнила съдебно Решение № 1142, постановено по гр.д. № 852/2023 г. на Районен съд – Велико Търново, VIII с-в, влязло в сила на 20.09.2023 г. относно упражняването на режима на лични контакти по отношение на детето А. Ц.ов П..

Безспорно е установен механизмът на деянието и авторството на същото. Налице са всички изискуеми от закона елементи от обективната и субективна страна на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК.

По делото се установи безспорно, че на инкриминираната дата подсъдимата системно и за пореден пън не е изпълнила съдебното решение указващо режима на лични контакти между детето А. и тъжителя. Действително, въз основа на представените от защитата писмени доказателства се установиха специални потребност на детето свързани с посещения при лекари-специалисти с предварително уговорен график, съвпадащ понякога и с режима на лични контакти. Конкретните три дати обаче не са от тях. По делото не се установиха обстоятелства, които към трите инкриминирани дати да не позволят изпълнение на съдебното решение. Посоченото мотивират допълнително съда да приеме, че повдигнатото с частната тъжба обвинение е доказано.

От обективна страна е налице пострадал родител, който е посочен в съдебно решение като титуляр на правото на лични контакти с дете, а именно тъжителя Ц. П.. За да се осъществи съставът на престъплението е необходимо също така от обективна страна да има влязло в сила съдебно решение относно упражняването на лични контакти с дете. В настоящия случай това е влязло в сила Решение № 1142, постановено по гр.д. № 852/2023 г. на Районен съд – Велико Търново, VIII с-в, влязло в сила на 20.09.2023 г., с определен съобразно него режим на лични отношения на бащата Ц. И. П. с детето А. Ц.ов П., както следва: „„Всяка първа и трета седмица от месеца от петък вечерта в 19:00 часа до 07:30 часа в понеделник с преспиване в дома на бащата, като той се задължава да взима и връща детето от и на местоживеенето на майката…“, както и „за рождения ден на детето всяка четна година то да бъде с бащата, а нечетна година с майката.“, както и “… всеки последни седмици от месец юни и всеки първи две седмици от м. август детето да бъде с бащата, като бащата се задължава да взима и връща детето в дома на майката.“.

Изпълнителното деяние на престъпното неизпълнение на съдебно решение относно упражняването на лични контакти с дете може да се осъществи чрез действие или бездействие. Това решение не е било изпълнено, доколкото на посочените три дати подсъдимата е отказала и не е предала детето на бащата. Не са били налице обективни причини за това, доколкото не се събраха безспорни и категорични доказателства, че на конкретните дати са били налице обстоятелства, такива че бащата да не може да полага адекватни грижи за него.