Решение № 285 от 20.04.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Стара Загора, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Женя Иванова при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело № 20215530105021 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „ЧЕЗ Електро България” АД твърди, че се било намирало в облигационни правоотношения с ответника, породени от сключен при Общи условия договор за продажба на ел. енергия. Съгласно тях ищцовото дружество било изпълнило задължението си за доставка на електрическа енергия за периода 29.11.2020 г. до 29.05.2021г. От своя страна ответницата не била изпълнила задължението си да заплати доставената ел. енергия по издадени за това фактури.

Дружеството било доставяло на М. Н. ИЛ., ЕГН **********, с електроснабден имот находящ се в *************, с ИТН *************, ел. енергия за периода от 29.11.2020 г. до 29.05.2021г., за което било издало отделни фактури. В тях били посочени конкретно дължими суми, а именно:

1. Фактура №

295067672/31.12.2020 г., на стойност 295,27 лева, за периода 29.11.2020 г.– 29.12.2020 г.,

2. Фактура № 296559085/31.01.2021 г., на стойност 327,04 лева за периода 30.12.2020 г. – 29.01.2021 г.,

1

3. Фактура № 298201089/28.02.2021г., на стойност 287,76 лева за периода 30.01.2021 г. – 26.02.2021 г.,

4. Фактура № 313223992/31.03.2021 г., на стойност 220,67 лева за периода 27.02.2021 г. – 29.03.2021 г.,

5. Фактура № 314956668/30.04.2021 г., на стойност 45,56 лева за периода 30.03.2021 г. – 28.04.2021 г.,

6. Фактура № 316365383/31.05.2021 г., на стойност 10,91 лева за периода 29.04.2021 г. – 29.05.2021 г.

Така посочените задължения по различните фактури станали изискуеми, тъй като съгласно общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД, абонатът разполагал с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия, през който период от време вземането било ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането ставало годно за принудително изпълнение по съдебен ред.

Ищцовото дружество било издало справка за възникналите задължения, която съдържала всички претендирани и посочени по – горе фактури, по които до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника не било постъпило.

Съгласно действащото законодателство ищцовото дружество имало право и било начислило на лихвата за процесния период, както следва:

1. 13,20 лева, за периода от 15.01.2021 г. – 25.06.2021 г., по фактура №

295067672,

2. 11,81 лева, за периода от 16.02.2021 г. – 25.06.2021 г., по фактура № 296559085,

3. 8 лева, за периода от 16.03.2021 г. – 25.06.2021 г., по фактура № 298201089,

4. 4,35 лева, за периода от 15.04.2021 г. – 25.06.2021 г., по фактура № 313223992,

5. 0,52 лева, за периода от 15.05.2021 г. – 25.06.2021 г., по фактура № 314956668,

6. 0,03 лева, за периода от 15.06.2021 г. – 25.06.2021 г., по фактура № 316365383.

Общата стойност на непогасения паричен дълг на М. Н. ИЛ., ЕГН 2

**********, възлизал към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, на 1187,21 лева – главница по неплатени фактури, 37,91 лева – законна лихва за забава, считано от 15.01.2021 г. до 25.06.2021 г.

За горепосочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът възразил, поради което и в изпълнение на указанията на заповедния съд, предявявал настоящите искове за установяване на вземанията му по заповедта.

Искането до съда е да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо и да признае за установено, че длъжницата М. Н.

ИЛ., с ЕГН **********, с електроснабден имот находящ се в ************* ИТН ************* по издадената заповед за изпълнение дължи на „ЧЕЗ Електро България” АД следните суми:

1. 1187,21 лева – главница за използвана и незаплатена електрическа енергия, за периода от 29.11.2020 г. до 29.05.2021г., 2. 37,91 лева – законна лихва за забава, считано от 15.01.2021 г. до 25.06.2021 г., съгласно приложената по делото справка за възникнали задължения,

3. Законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.

Претендира разноските, както по заповедното производство ч. гр. дело № ************* г., така и по настоящото.

Сочи банковата сметка, по която ответникът може да плати претендираните по делото суми:

При банка „*************” АД IBAN:

****

***** *****

************* BIC: CITIBGSF, в полза на „ЧЕЗ Електро България“ АД.

В срока по чл.131 ГПК ответницата М. Н. ИЛ. не е подала отговор и не взема становище по иска.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.

Депозирал е молба с искане за постановяване на неприсъствено решение или в случай, че е налице признание – решение при признание на иска.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

3

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Видно от приложеното Видно от приложеното ч. гр. д. № ************* г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „ЧЕЗ Електро България“ АД срещу М. Н. ИЛ. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 1187,21 лева – главница за ползвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 29.11.2020 г. до 29.05.2021г., 37,91 лева – законна лихва за забава, считано от 15.01.2021 г. до 25.06.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 09.07.2021г. до окончателното заплащане на главницата, както и за разноските по заповедното производство. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът М. Н. ИЛ. е възразила срещу издадената заповед, като е заявила, че за претендирания период не е пребивавала на посочения адрес и че е лежащо болна, настанена в *************, считано от 19.02.2019г. и оттогава не е напускала Дома, като е представила доказателства за тези си твърдения, както следва: заповед на ДСП – Стара Загора от 14.01.2019г. за настаняването й в ************* със срок до 14.01.2022 г., договор за ползване на социални услуги в ************* от 19.02.2019г., ЕР на ТЕЛК, от което е видно, че ответницата е с 100 % ТНР, удостоверение за настоящ адрес, от което е видно, че настоящият адрес на М.И. е ************* (адресът на *************), считано от 27.02.2019г., Индивидуална оценка на потребностите на лицето, издадена от ************* на 19.03.2021г., удостоверяваща пребиваването на лицето в Дома и състоянието му – нуждае се от помощ при вертикализирането й от легло до седеж в него и ползване на памперс, след прекаран инсулт през през 2017г..

Предвид постъпилото възражение от М. Н. ИЛ., „ЧЕЗ Електро България“ АД е предявило настоящите установителни искове за установяване на вземанията на дружеството по издадената заповед за изпълнение.

По делото са представени следните данъчни фактури, издадени от „ ЧЕЗ Електро България“ АД с посочен получател М. Н. ИЛ., за електроснабден имот находящ се в *************, с фактурирана ел. енергия за периода от 29.11.2020 г. до 29.05.2021г., както следва:

1.

Фактура № 295067672/31.12.2020 г., на стойност 295,27 лева, за 4 периода 29.11.2020 г.– 29.12.2020 г.,

2.

Фактура № 296559085/31.01.2021 г., на стойност 327,04 лева за периода 30.12.2020 г. – 29.01.2021 г.,

3.

Фактура № 298201089/28.02.2021г., на стойност 287,76 лева за периода 30.01.2021 г. – 26.02.2021 г.,

4.

Фактура № 313223992/31.03.2021 г., на стойност 220,67 лева за периода 27.02.2021 г. – 29.03.2021 г.,

5.

Фактура № 314956668/30.04.2021 г., на стойност 45,56 лева за периода 30.03.2021 г. – 28.04.2021 г.,

6.