Решение № 3772 от 13.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3772 гр. София, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РОСИ П. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20221110201812 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.145 и сл.

От

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Производството е образувано по жалба на Д. В. Н., ЕГН **********, против Заповед за задържане на лице с рег.№ 226зз-368/08.02.2022 г., издадена от Я. Р. Р. - инспектор при 02 РУ СДВР.

В жалбата се твърди, че заповедта за задържане е незаконосъобразна поради издаването при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалните разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона.

Развиват се доводи за липса на материалните предпоставки за задържане липса на мотиви /фактически основания/ за задържането, с които да е било запознато задържаното лице, за да може да организира защитата си. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят – Д. В. Н., редовно призован, не се явява, но се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат К., който поддържа жалбата, както и искането за присъждане на направените по делото разноски. Излага подробни съображения по съществото на делото.

Ответната страна Я. Р. Р. се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – юрк. Бонев, като последният оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана и моли съдът да я остави без уважение.

Прави се и възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на жалбоподателя. Претендират се разноски за юрисконсулт. Доводите по 1 същество са изложени в депозирани писмени бележки.

Софийска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител.

Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.02.22 г., в следобедните часове жалбоподателят Д. В. Н. бил задържан в дома си, намиращ се в гр. София, ж.к. Орландовци, ул. „Христо Батанджиев“ № 39, от служители на 02 РУП на МВР. На жалбоподателя в този момент не била предявена заповед за задържане, същият не бил уведомен за фактическото основание на своето задържане, нито му били разяснени правата в момента на осъществяване на това фактическо ограничаване на свободата му. За осъщественото задържане била издадена на 08.02.2022 г., в 15:15 часа, Заповед за задържане на лице с рег.№ 226зз-368/08.02.2022 г., от Я. Р. Р. - инспектор при 02 РУ СДВР. Като фактическо основание на задържането в процесната заповед е посочено „данни за извършено престъпление ДП 188/22 г.“

На същата дата било извършено действие по разследването претърсване и изземване за времето от 16:10 до 16:35 часа, видно от протокола за този способ за доказване, като ДП 226ЗМК-188/22 г. е образувано по реда на чл.

212, ал. 3 от НПК със съставянето на протокола за първото действие по разследването. Следователно към момента на фактическото задържане на жалбоподателя и към момента на издаване на заповедта за неговото задържане това досъдебно производство все още не е било образувано. С оглед изложеното се обуславя извод, че процесната заповед е била изготвена в по-късен от обозначения в нея момент и по-късно от реалното задържане на лицето, тъй като в противен случай не би било възможно да се знае педварително номерът на образувано в по-късен момент досъдебно производство. Този извод затвърждава констатацията, че към момента на задържането на жалбоподателя заповедта за задържане не му е била предявена и не са били разяснени правата му.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Б. А. се установява, че жалбоподателят не е бил уведомен и устно за основанието за задържането му и за правата му.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, а именно: преписка по ДП 226ЗМК-188/22 г.; Заповед за задържане на лице, показания на свидетелката Б. А., както и от останалия доказателствен материал. Съдът кредитира показанията на свидетелката по отношение на относимите към предмета на производството обстоятелства като последователни и кореспондиращи с останалите данни по делото.

Съдът кредитира доказателствения материал, събран и приобщен по предвидения в закона ред в своята съвкупност, като го намира за непротиворечив и допълващ се поотделно и в своята съвкупност.

2

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Съдът намира жалбата, срещу заповедта за задържане за допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, срещу индивидуален административен акт /ИАА/, подлежащ на законов съдебен контрол. Жалбата е изготвена в предвидената законова форма и е придружена от необходимите приложения. А на основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извърши служебна проверка както по отношение на изтъкнатите в жалбата съображения, така и за наличието на всички основания за оспорване на процесния индивидуален административен акт посочени в нормата на чл. 146 от АПК в изпълнение на служебното си начало по отношение тези производства.

След извършена служебна проверка съдът установи, че в момента на фактическото задържане на жалбоподателя не му е била връчена заповед за задържане, нито е бил уведомен за основанието за задържане и правата си, а в подписаната в последствие от него заповед за задържане е посочено основание на издаването, а именно: чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, „данни за извършено престъпление ДП 188/22 г.“, с което не се изпълнява изискването на чл.74, ал.2, т.2, предложение първо от ЗМВР за излагане на фактическите основания за задържане на лицето.

В оспорения административен акт изрично е посочено, че лицето Д. В.

Н. е запознато с правата по чл.72, ал.3, 4, 5, 6 и чл.73 ЗМВР, за което е положило подпис. Видно от Декларацията се установява, че същото лице е било устно запознато с правата си по чл. 72, 73, 74 от ЗМВР, за което също е положило подпис. От изложеното следва, че на задържаната е било устно разяснено правото на телефонно обаждане, с което тя може да съобщи за своето задържане. Тъй като то се инкорпорира в чл.74, ал.2, т.6, б. г., от ЗМВР, следва извода, че е спазено изискването за писмена форма, актът е подписан и формално съдържа реквизитите по чл.74, ал. 2 от ЗМВР.

Оспорваната заповед обаче не съдържа никакви фактически основания за издаването й. Единственото сочено за основание за издаване на оспорвания акт е чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като липсва юридическо и фактическо описание на престъплението, във връзка с което е налице предположение за съпричастност на жалбоподателя, като основание за неговото задържане. От този начин на посочване на фактическите основания за издаване на оспорваната заповед за задържане не става ясно въз основа на какви факти и обстоятелства административният орган е направил своето обосновано предположение за евентуалната съпричастност на задържания в извършване на конкретно престъпление и за необходимостта за прилагане на принудителна административна мярка - задържане на лицето за срок от 24 часа. В мотивационната част липсва словесното изписване на фактическите основания за издаването , няма описание на факти и обстоятелства, въз основа на които би могъл да се направи извод за приложението на така цитираната правна норма. Фактическите съображения за издаването на 3 административния акт не могат да бъдат заместени от позоваването и препращане към представена по делото преписка, за която се твърди, че е във връзка с обжалваната заповед. На лицето по отношение, на което се прилага задържане за 24 часа, задължително трябва да бъде разяснено въз основа на какви документи, за какво конкретно действие или бездействие се извършва ограничаването на правото му на свободно придвижване. Посоченото позоваване на образувано в последващ фактическото задържане на лицето момент досъдебно производство, което не е било предявено на задържания, е грубо нарушение на правото на защита на гражданина, по отношение на който е предприета съответната принудителна административна мярка.

Необективирането на твърдения за наличие на някой от релевантните юридически факти, с които законът свързва полицейското задържане, прави заповедта немотивирана и препятства възможността на задържаното лице да се запознае с мотивите на акта и да ангажира доказателства за оборване на твърденията, довели до задържането му.

В заповедта не се съдържат фактически основания и описание на относимите факти и доказателства. Такива не са посочени и в друг документ, съставен преди или по време на издаването на акта. Издаваните в последствие такива документи не са част от административната преписка по самото издаване на акта. Подобни мотиви не могат да се обективират впоследствие, включително и по време на процеса по оспорване на заповедта. Само това основание е достатъчно, за да се отмени процесната заповед, като издадена в противоречие с изискванията за форма и реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР.

В посочената преписка не се съдържат данни да са били предявявани обвинения при задържането на лицето. Няма данни същият да е имал поведение, с което да е създал пречки или затруднения за разследване на противоправното деяние. Нито ЗМВР, нито Конституцията на РБ или международните правни актове, регламентиращи човешките права, дават право и основание на органите на реда да задържат принудително всяко лице, което им се струва съмнително и за което не са налице проверка и събрани доказателства за участието му в престъпно деяние.

Целта на принудителната административна мярка - задържане за срок до 24 часа, налагана по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване, чрез заличаване на улики на местопрестъпление, укриване на улики или лица - като за всеки конкретен случай на задържане данните следва да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на административния орган, издател на акта. Издаването на оспорваната заповед на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, с която е разпоредено задържането на лицето очевидно не допринася за постигане на посочените цели и съставлява акт на неоснователна принуда върху дееца чрез лишаването му от свобода до 24 часа, който противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните административни мерки, съгласно легалното им определение в чл.22 от ЗАНН. Следва да се посочи и това, че в процесния случай не е 4 доказано и наличието на съмнение за това, че задържаното лице е можело да препятства или затрудни разследването, което съмнение да оправдава налагането на мярката. В случая към момента на фактическото задържане на лицето дори не е била издадена процесната заповед, като по делото липсват доказателства за основание за фактическото задържане на лицето, което да му е било надлежно разяснено, за да може то да организира надлежно своята защита. По изложените съображения съдът намира, че е налице още едно самостоятелно основание по смисъла на чл. 146, т.5 от АПК. Горното сочи и на предприето налагане на мярката в нарушение на целта на закона и принципа за съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК.

Принудителните административни мерки следва да се прилагат ограничително и при стриктното спазване на закона. Полицейското задържане не може да е произволно, то задължително трябва е обосновано с конкретни факти, които да сочат някаква връзка между задържания и конкретно извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено в целта на закона.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че заповедта е постановена при съществени нарушения на административно производствените правила и е материално незаконосъобразна, както и извършеното фактическо задържане на жалбоподателя.