Определение № 10282 от 14.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10282 гр. София, 14.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20241110167130 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Съдът е сезиран с молба от процесуалния представител на ответната страна за изменение на Решение № 1062/19.01.2026г. постановено по гр.д. № 67130/2024г. по описа на СРС, в частта му относно присъдените в тежест на ответната страна, разноски.

В срока за отговор, ищцовата страна по молбата е взела становище, като счита същата за изцяло неоснователна.

След като подадената молба и материалите по делото, съдът намира за установено следното:

Молбата е подадена в срока за обжалване на решението/ съгл. разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК, поради което са процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна. Производството по чл.248 ГПК, е процесуална възможност за страните по дадения правен спор, да сезират разгледалия го съдебен орган, считайки, че са налице предпоставки за преразглеждане на решението на същия във връзка с разпределението на отговорността за разноските, съобразно с изхода на правния спор. Основният спорен въпрос е дали са налице предпоставките по чл.78, ал.4 ГПК по отношение на ответната страна, респ. възлагането в нейна тежест на сторените по делото разноски. Ответникът по делото поддържа, че не е станал причина за образуване и водене на делото, тъй като ищцата не е направила опит извънсъдебно да релевира възражението си за изтекла погасителна давност за процесните вземания, както и че не бил предприемал действия по събирането на погасените по давност вземания спрямо нея, поради което не следвало да му се възлагат в тежест сторените по делото разноски. Настоящият съдебен състав намира тези съображения за изцяло неоснователни. Възражението за настъпила погасителна давност може да бъде релевирано единствено в хода на спорно исково производство, но може да бъде предявено и под формата на иск, като процесуално право на страната е да избере по кой начин да защити правата си. Обстоятелството дали ответникът е предприемал действия по събирането на погасените по давност вземания спрямо ищцата не е релевантно дотолкова, доколкото процесните вземания не са били отписани от партидата на ищцата, за което свидетелства твърдението й че при посещаване на офис на ответника й било отказано приспадане на суми по издадени изравнителни сметки, поради това, че имала задължение към ответника в размер на 9000 лв.

С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.78, ал.4 от ГПК и не следва да бъде изменено постановеното съдебно решение в посочената част.

1

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна, молба с вх.№ 25701/28.01.2026г., подадена от процесуалния представител на ответната страна за изменение на Решение № 1062/19.01.2026г. постановено по гр.д. № 67130/2024г. по описа на СРС, в частта му относно присъдените в тежест на ответната страна, разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския градски съд. Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2