Решение № 1156 от 13.05.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 6484/2025
- Вид
- Решение № 1156
- Подписан
- 13.05.2026
- В сила
- 28.05.2026
- Състав
- НЕВЕНА ИВАНОВА КОВАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 195, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 213, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 335, ал. 2, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 358 · Кодекс на труда
- чл. 358, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1156 гр. Бургас, 13.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20252120106484 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на К. Е. Я., ЕГН **********, адрес: гр. Б***** срещу „Агроринг инвест“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: община Камено, село В*, Стопански двор, представлявано от С.Д., за признаване за незаконно на уволнението на ищеца, извършено на 25.07.2025г. и неговата отмяна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца полагащото му се месечно трудово възнаграждение за периода от 01.07.2025 г. до 14.07.2025 г. в размер на 289,10 лева, ведно със законна лихва върху сумата от подаване на исковата молба на 25.09.2025 г. до окончателното й плащане, за периода 14.07.2025 г. – 25.07.2025 г. – да му заплати обезщетение за незаконно недопускане до работа в размер на 289,10 лева, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа поради незаконното му уволнение от 25.07.2025 г. до 15.09.2025 г., когато е започнал нова работа, в размер на 950,40 лева.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен трудов договор № 63/02.11.2022 г., съгласно който е ищецът бил назначен и изпълнявал длъжността ***** в отдел „*****” и месторабота в с. В*. Той полагал труд за ответника, като изпълнявал своите задължения съгласно трудовия договор и длъжностната характеристика отговорно, точно и добросъвестно. Твърди, че през месец юли 2025 г., без да е допускал никакви нарушения на трудовата дисциплина, работодателят е прекратил процесния трудов договор на 1
25.07.2025г., като го е уволнил дисциплинарно. Излага също, че при изпълнение на трудовите му задължения на 14.07.2025г. в обекта на дружеството - стопанския двор, са навлезли трети лица - *****и, които са отстранили всички присъстващи в сградата. След тази дата ходил до местоработата си в с. В*, но не бил допуснат. Многократно звънял на управителя Д*, който не му е отговорил. За периода от 15.07.2025 г. до датата на уволнението си не е бил допуснат до работното си място, въпреки че всеки работен ден се е явявал. Сочи, че не са му поискани писмени обяснения съгласно предвидената в Кодекса на труда процедура и дори не му е връчена заповедта за дисциплинарно уволнение. За уволнението си разбрал от екранна справка от НАП, в която било посочено, че е дисциплинарно уволнен. Преди това в периода от 01.07. до 25.07.2025 г. изпълнявал трудовите си задължения всеки работен ден, но въпреки това не е получил дължимото трудово възнаграждение за исковия период.
Ответното дружество чрез процесуален представител е изложило становище за неоснователност на предявените искове. Посочил е, че ищецът никога не е полагал труд при дружеството, в това число и в периода, посочен в исковата молба. Оспорил е твърдението на ищеца, че не е бил допускан до работа в периода от 15.07.2025 г. до 27.07.2025 г., защото работникът изобщо не се е явявал. Предвид изложеното намира, че не е дължимо претендираното трудово възнаграждение за процесния период, защото ищецът не е полагал труд при работодателя.
Счита, че са били налице фактически и правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение, като е спазена разписаната в КТ процедура за това.
Изложил е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявените искове, като е посочил, че същите следва да бъдат предявени в срок до 2 месеца.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, чл. 128 КТ, чл. 213, ал. 2 КТ.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложения по делото трудов договор № 63/02.11.2022 г., ведно с длъжностна характеристика, страните са били в трудовоправно отношение, по силата на което ищецът е бил назначен на длъжност ***** в 2 отдел „*****” и месторабота в с. В*, на четиричасов работен ден, за неопределено време. Уговорено е основно месечно възнаграждение в размер на 600 лева, платимо до 25-то число на месеца, следващ този, за който се отнася.
По делото е приложена покана с изх. № 01-30/16.07.2025 г., с която работодателят е отправил до ищеца искане в 3-дневен срок да предостави писмени обяснения във връзка с отсъствието му от работа от 08.07.2025 г. до момента. Поканата е изпратена с куриер до адрес в гр. Б*****3, партер и от обратната разписка е видно, че е получена от лице с имена В*Г*К* на 19.07.2025 г. Във връзка с връчването на пратките в ***** като свидетел по делото е разпитан Н. П. - куриер, който е посочил, че в случая не може да се сети дали при връчване на пратката е проверил самоличността на получателя.
Не си спомня как се е убедил в самоличността на лицето и кой ден е посетил адреса.
Представено е уведомление, съставено от ТД на НАП - Бургас, видно от което за ищеца има подаден електронен трудов запис за прекратяване на трудовия договор, считано от 25.07.2025 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Видно от Заповед № 10/24.07.2025 г. на управителя на ответното дружество С*П* Д*, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 КТ - дисциплинарно уволнение, поради неявяване на Я. на работа в продължение на два и повече работни дни. Няма данни заповедта да е връчена на работника.
Представена е и Заповед № 9/24.07.2025 г. за налагане на наказание уволнение с аналогично съдържание, в която е посочено нарушението на трудовата дисциплина – неявяване на работа в периода 08.07.2025 г. – 16.07.2025 г.
Представена е товарителница на куриерска фирма *****, удостоверяваща изпратено уведомление за съставяне на заповед за налагане на наказание и заповед за освобождаване от 24.07.2025 г., изпратена от ответното дружество до Я. на адрес: гр. Б*****3, партер, като няма данни същата да е достигнала до адресата – отбелязано е, че пратката е отказана от получател. Разпитаният свидетел П. е посочил, че той е написал думите върху товарителницата, но не си спомня подробности за конкретния случай.
Представена е справка от мобилен оператор, видно от която телефонният номер, посочен в двете товарителници, е регистриран на името 3 на К. Я. в мрежата на ***.
Събрани по делото са гласни доказателства. Свидетелят Р*Г* е посочил, че е работил като агроном в ответното дружеството от 01.2019 г. до 31.082025 г., че не познава ищеца К. Я.. В стопанския двор не е имало назначени *****и и ****. Имало е деловодителка, той като агроном и трактористи.
Свидетелят Р* е посочил, че е работил в ответното дружество и всеки ден е ходил на работа до 14.07.2025 г.. Ищецът също работел там като охрана. До 14.07.2025 г. Я. ходел редовно на работа и работел, каквото му кажат. На 14.07.2025 г. около обяд дошли 30 човека охрана в кооперацията в с.
В* и помолили всички да излязат от кооперацията и затворили вратите.
Звъннали на управителя С*, но той не вдигнал. На 15.07, 16.07. и 17.07. отново отишли на работа, но вратите на двора били заключени. След това спрели да ходят.
Представено по делото е допълнително споразумение към трудов договор от 22.12.2010 г., сключен между „Д.С.П.“ ООД и К. Я., видно от което, считано от 15.09.2025 г., се увеличават основното трудово възнаграждение и работното време на работника.
При така събраните доказателства съдът намира, че предявеният иск за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 10/24.07.2025 г., за основателен.
Няма доказателства по делото заповедта за прекратяване на правоотношението между страните да е връчена на ищеца, но заповедта е валидно връчена в хода на делото, с връчване на отговора на исковата молба на ищеца Ето защо и заповедта за уволнение е постигнала правния си ефект, като процесното трудово правоотношение е прекратено.
При установяване на извършено нарушение субектът на дисциплинарната власт на първо място е длъжен да поиска обяснение от нарушителя – в този смисъл е разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ. Ответникът е представил доказателства – покана, адресирана до Я., и товарителница за изпращането й, видно от които е изпратена до работника покана да се яви в тридневен срок от получаването й при работодателя, за да даде обяснения по повод неявяването му на работа от 08.07.2025 г. до момента на изпращането й на 18.07.2025 г. Представената от ответника товарителница, съставена от куриерска фирма *****, е подписана за получател от В*К*, като на нея действително е посочен телефонен номер, регистриран на името на ищеца. За 4 адрес на получаване е посочен гр. Бургас, бул. *****. Този адрес няма данни по делото да е свързан по някакъв начин с ищеца Я.. Дори и да е получил смс съобщение за налична за получаване пратка, няма данни същият да е започнат със съдържанието й и да му е редовно връчена. Предвид липсата на категорични данни, че работникът е получил писмото, с което е подканен да даде обяснения по твърдените да са извършени от него нарушения – неявяване на работа, и съответно не е дал такива, съдът счита, че ответникът не успя да докаже в производството законното провеждане на процедурата по уволнение на Я. и по-специално спазването на императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 КТ.
Ето защо и само на това основание процесната заповед следва да бъде отменена, без да се разглежда по същество спора (чл. 193, ал. 2 КТ).
За пълнота следва да се посочи, че в случая са издадени две заповеди – една за налагане на дисциплинарно наказание и втора – за прекратяване на трудовото правоотношение. Втората заповед обаче трябва да съдържа също реквизитите, визирани в чл. 195, ал. 1 КТ – да е посочено кога е извършено цитираното нарушение, което в случая не е сторено, а нито една от двете заповеди не е връчена на ищеца. Следователно и на това основание уволнението е незаконосъобразно.
Ето защо Бургаският районен съд счита, че работодателят – ответник не успя да докаже в настоящото производство, че е упражнил законно правото си на налагане на дисциплинарно наказание. Поради това предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде уважен.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – за осъждане на работодателя да заплати на работника обезщетение за оставането му без работа поради незаконното му уволнение от 25.07.2025 г. до 15.09.2025 г., съдът намира иска за неоснователен. Видно от представените по делото доказателства – допълнително споразумение към трудов договор, справка от НАП, направена служебна справка за наличие на трудови договори, ищецът е упражнявал трудова дейност по силата на трудов договор с друг работодател, считано от 22.12.2010 г. и до момента на приключване събирането на доказателствата. Т.е. за процесния период – от 25.07.2025 г. – 15.09.2025 г. Я. не е останал без работа, същият е работел по трудово правоотношение в друго дружество през този период. Ето защо и той няма право на обезщетение за оставане без работа поради незаконното му уволнение. Същият би имал право на друг вид обезщетение (по чл. 225, ал. 2 КТ) при наличие на законово уредените предпоставки за това, но такава претенция не е предявена за 5 разглеждане в настоящото производство.
По отношение на иска по чл. 213, ал. 2 КТ за заплащане на обезщетение за недопускане до работа за периода 14.07.2025 г. – 25.07.2025 г. съдът намира същия за частично основателен.
Според чл. 213, ал. 2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на работника или служителя, когото незаконно не са допуснали на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение. Това обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното недопускане на работа. Ищецът по иска е следвало да установи, че не е бил допуснат до работа посредством поведение на служители на ответника, изключващи възможността ищецът да полага труд на работното си място през процесния период, а в тежест на ответника е да докаже, че е допуснал ищеца на работа през процесния период.
Разпечатката съдържа 35 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/410b8abf-906c-42de-a4e8-6c10026e8176