Определение № 837 от 14.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 837 гр. София, 14.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511185 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 118 ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх. № 239039 от 08.07.2025 г. по описа на Софийски районен съд, подадена от „БАЙЕР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, срещу Определение № 27243 от 24.06.2025 г. по гр. дело № 17198 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 180 -ти състав, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.

В жалбата се поддържа, че неправилно е прекратено производството по гражданското дело и е изпратено същото по подсъдност на СГС, тъй като първоинстанционният съд е приел неправилна правна квалификация на предявения иск и от това е извел незаконосъобразен извод относно родовата подсъдност на спора.

Твърди се, че след разделяне на първоначално предявените с една искова молба искове са образувани две самостоятелни производства, като настоящото касае иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от дискриминационни деяния. Според жалбоподателя този иск следва да се квалифицира по специалната разпоредба на чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), а не като деликтен иск по общия ред на чл. 45 ЗЗД. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр дерогира общия деликтен състав и обуславя родова подсъдност на районния съд като първа инстанция, независимо от цената на иска. В тази връзка се сочи и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно постановление № 1/2016 г. на ВКС и ВАС. Искането е да се отмени обжалваното Определение и делото да се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Ответната страна по жалбата Г.С.М., чрез пълномощник – С.С.М., е взела становище по жалбата, с което поддържа, че делото не е подсъдно на Софийски районен съд и че не следва да бъде разглеждано от съдилищата в град София. Излага становище, че следва да има произнасяне по частната жалба от Софийски градски съд, в рамките на което да бъде обсъдена подсъдността на спора. Поддържа се, че предявената искова молба следва да бъде разгледана в цялост от окръжен съд, сочи, че компетентен е Окръжен съд – Видин. В тази връзка изрично се позовава на чл. 104, т. 6, вр. чл. 104, т. 4 ГПК и чл. 114 ГПК.

Навеждат се доводи, че делото неправомерно се прехвърля между съдилища, без да се разглежда по същество.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и отговора и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Частната жалба основателна. е процесуално допустима, а разгледана по същество е

Производството е образувано по искова молба на Г.С.М. срещу „Байер България“ЕООД, първоначално депозирана пред Окръжен съд – Видин, по която е образувано гр. дело № 91/2023 г. по описа на съда.

С последващи съдебни актове делото е изпращано по подсъдност между различни съдилища, като в хода на производството са прекратени с Определение на РС – Кула от 22.12.2023 г. по гр. дело № 270/2023 г. исковете с трудов характер и с Определение на РС – Кула от 22.12.2023 г. по гр. дело № 270/2023 г. исковете за оспорване решенията на Общото събрание на ответното дружество. С Разпореждане № 144/10.04.2024 г., постановено по гр. дело № 270/2023г. съдът е прекратил производството относно установителните искови претенции за установяване нарушения на правото на ЕС. С Определение № 197 от 25.11.2024 г., РС – Кула е отделил за самостоятелно разглеждане исковете за установяване на дискриминационни действия, като по отделените материали е образувано гр. дело № 299/2024 г. по описа на РС – Кула.

След извършените процесуални действия, предмет на настоящото производство са искания за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, индивидуализирани в раздел III, б. А, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, б. Б, В и Г от исковата молба по гр. дело № 91/2023 г., по описа на ОС – Видин, а именно:

- 434 012.00 лева – обезщетение за имуществени вреди за оставане в трайно състояние на безработица;

- 74 536.00 лева – имуществени вреди от невнесени социални осигуровки;

- 10 000.00 лева – сума, получена за безработица от НОИ, която е следвало да бъде възстановена на ищеца;

- 499 917.00 лева – имуществена вреда от възпрепятстване перспективите за бъдеща работа с подобен размер на възнаграждение и

- 4 407 726.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди от претърпени психически и физически страдания от дискриминация и тормоз.

2

С обжалваното Определение № 27243/24.06.2025 г. по гр. дело № 17198/2025 г.

Софийският районен съд е приел, че предявените претенции представляват искове за обезщетение от непозволено увреждане с цена над 25 000 лева, поради което е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Софийски градски съд.

Настоящият съдебен състав намира изводът на Софийския районен съд за неправилен.

Обжалваното определение е неправилно, тъй като при определяне на родовата подсъдност първоинстанционният съд не е съобразил задължителната тълкувателна практика, обективирана в Тълкувателно постановление № 1/2016 г. от 16.01.2019 г. по тълк. дело № 1 от 2016 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. С посоченото тълкувателно постановление изрично е прието, че исковете, с правна квалификация по чл.

71, ал. 1, т. 1–3 от ЗЗДискр. са родово подсъдни на районния съд, независимо от цената на иска. Тази подсъдност произтича от естеството на претенцията и не се променя от нейния размер.

От материалите по делото се установява, че към момента на постановяване на обжалваното определение в настоящото производство е останала за разглеждане една претенция с дискриминационен характер, както и претенции за имуществени и неимуществени вреди, свързани с незаконното прекратяване на трудовото правоотношение, включително вреди от оставане без работа, невнесени осигурителни вноски, получени суми от НОИ и пропуснати ползи.

Последните претенции представляват искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени (по твърдения на ищцата) от проявена спрямо нея дискриминация от страна на бившия й работодател, и не попадат в хипотезите, при които законът предвижда родова подсъдност на окръжен съд като първа инстанция по общите правила на процесуалния закон при цена на иска над 25 000.00 лева (по иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане (деликт) – чл. 45, вр. чл. 49 ЗЗД).

Обстоятелството, че размерът на част от тези искове надхвърля 25 000.00 лева, е правно ирелевантно, тъй като при този вид спорове (по ЗЗДискр) родовата подсъдност не се определя от цената на иска, а от неговия характер.

При тези данни неправилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбите на чл. 104 ГПК, без да отчете специалната уредба на ЗЗДискр и задължителната сила на Тълкувателно постановление № 1/2016 г., поради което неправилно е приел, че делото е родово подсъдно на Софийския градски съд.

По тези съображения обжалваното Определение, като неправилно, следва да бъде отменено, а делото – върнато на СРС за продължаване на процесуалните действия по него.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ Определение № 27243 от 24.06.2025 г., постановено по гр. дело № 17198 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 180-ти състав, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийския районен съд, 180 -ти състав - за продължаване на процесуалните действия по него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4