Решение № 1338 от 14.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1338 гр. София, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В.СТ.ДОНЧЕВА при участието на секретаря З.Д.А. като разгледа докладваното от В.СТ.ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20211110208377 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.222,ал.2 Закон за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/, обнародван ДВ бр.114 от 30.12.1999г., в сила от 31.01.2000г. вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.

Образувано е по жалба на “*****”АД, подадена срещу наказателно постановление №***, издадено на ***година от заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ Управление”***”, с което на основание чл.221,ал.8,т.7,предл.първо вр. ал.6 ЗППЦК, на юридическото лице е наложена “имуществена санкция”, в размер 12 000лв., за осъществен състав на административно нарушение по чл.212а,ал.1,т.2 ЗППЦК, изразило се в това, че в качеството на емитент на ценни книжа, задължено с решение №*** от ***година на заместник-председател на КФН, ръководещ Управление”***”, т.е. като приложена принудителна административна мярка, в срок 5работни дни от получаването на решението, конкретно на ***година, да представи в КФН, посредством единна система за предоставяне на информация по електронен път E-REGISTER, т.е. по реда на чл.100т,ал.4 вр.

1 ал.1,изр.първо,предл.първо ЗППЦК, годишен консолидиран финансов отчет за дейността си за 2019година, като не се е съобразило с така приложената принудителна административна мярка, на 17.09.2020година, т.е. в деня, следващ крайната дата от 5-дневния срок, в град София, е осъществило състава на посоченото административно нарушение.

В жалбата, подадена в приложимия законоустановен седемдневен срок /чл.222,ал.2 ЗППЦК вр. чл.59,ал.2 ЗАНН - редакцията преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г./, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като издадено незаконосъобразно и неправилно, при превратно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни и процесуалноправни разпореди, алтернативно за изменяване на същото, в насока намаляване до предвидения минимум на наложената административнонаказателна санкция. Без да се оспорва по същество извършването на констатираното нарушение, е налице позоваване на обективи фактори за неизпълнението на задължението по чл.100т,ал.4 вр. ал.1 вр. чл.100н,ал.2 ЗППЦК, както несъобразяването с приложената принудителна административна мярка, от гл.т. възможност за спазването на предвидените срокове, поради усложнената в страната епидемична обстановка, обуславяща и влошаване на икономическата такава, както са развити съображения за несъответност, от гл.т. цели на административното наказване, между констатираното, оценено като административно нарушение и наложената санкция, като тежест, както за “маловажност” на случая, по смисъла на чл.28 ЗАНН, основно по причина, че регулираната информация, макар и след срока, е била разкрита на надзорния орган.

Пред съда санкционираното юридическо лице ”*****”АД, в процесуалното качество на жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител.

Представителят на въззиваемата страна по пълномощно, приложено като лист 31 от делото, в съдебно заседание пледира за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление, изразявайки, включително чрез депозирани “писмени бележки” /лист 36-37 от делото/, становище за несъмнена установеност на констатираното и квалифицирано като административно нарушение, за което законосъобразно 2 и правилно, при коректно прилагане на относимите материалноправни и процесуалноправни разпоредби, е била ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, в т.ч. при коректна индивидуализация на наложената санкция, а в същото време е обоснована неоснователността на доводите от защитната теза на жалбоподателя, включително за приложимост по казуса на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, по който въпрос още наказващият орган е заявил позицията си, видно от съдържанието на атакуваното наказателно постановление.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите в жалбата, с която е сезиран, съобрази становището на представляващия по пълномощно въззиваемата страна, изразено за целите и в хода на образуваното съдебно производство и обсъди събраните по делото доказателства и налични материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, а и се потвърждава, че към 2019година, а и във времето след това, съществувал, надлежно регистриран, правен субект с фирма/наименование “*****”, в правната форма на акционерно дружество /АД/ и с ЕИК ****, което дружество и било вписано в регистъра, воден от КФН, на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. В това качество и реализирайки дейността си, юридическото лице следвало да съблюдава изискванията, обективирани в разпоредбите на ЗППЦК и нормативните актове по прилагането му, сред които това за разкриване на регулирана информация, като “*****”АД, в качеството на емитент на ценни книжа, задължено да изготвя консолидиран финансов отчет за дейността си, следвало да прави това публично и в срок до 120дни от завършването на съответната финансова година, по аргумент от разпоредбата на чл.100н,ал.2 ЗППЦК, включително на КФН, като надзорен орган и то по електронен път, съобразно предвиденото по чл.100т,ал.4 ЗППЦК, конкретно в E-REGISTER, при съблюдаване на определени изисквания за форма, съдържание, начин и ред, очертани в подзаконов нормативен акт. Конкретно за финансовата 2019година, при действието и на разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020година и за преодоляване на последиците, обнародван ДВ бр.28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г., в 3 частност на правилото, обективирано в разпоредбата на §45,т.2 от Преходните и Заключителни разпоредби към закона, срокът за разкриване на регулираната информация по чл.100н,ал.2 ЗППЦК бил до 31.07.2020година, в рамките на който обаче дружеството жалбоподател реализирало бездействие.

При това положение с решение №*** от ***година на длъжностно лице, осъществяващо функциите на заместник-председател на КФН, ръководещ Управление”***” и подлежащо на незабавно изпълнение, на практика в рамките на административно производство по отношение на дружеството жалбоподател била приложена принудителна административна мярка, конкретно на основание чл.212а,ал.1,т.2 ЗППЦК, като “*****”АД, в качеството на емитент на ценни книжа и адресат на задължението по чл.100н,ал.2 ЗППЦК, било задължено в срок 5работни дни от получаването на решението за прилагането на принудителната административна мярка, да представи на КФН по електронен път, в частност в E-REGISTER, съобразно изискването на чл.100т,ал.4 вр. ал.1,изр.първо,предл.първо ЗППЦК, регулирана информация по чл.100н,ал.2 ЗППЦК, конкретно годишен консолидиран финансов отчет за дейността за 2019година. Така издаденото решение за прилагане на принудителна административна мярка първоначално с писмо, изх.№***/***г. по описа на КФН, било изпратено като пощенска пратка на адреса на седалището и управление на дружеството жалбоподател, актуален, считано от 12.06.2020година, а и към времето на изпращането на кореспонденцията - град София, бул.“****” №****, бизнес сграда“***”, ет.**, която не била получена от адресата, а това /предоставянето на решението за прилагане на принудителна административна мярка/ се случило на ***година, “на ръка” от свидетел М.Ч. - длъжностно лице при КФН, удостоверено /получаването на документа/ с подписите на двете физически лица - г-жа М.А. и г-н С.П., упражняващи само заедно представителната власт по отношение на “*****”АД. От страна на дружеството решението за прилагане на принудителна административна мярка не било атакувано, нито били предприети активности в насока отправяне на искане за удължаване на срока, даден за изпълнение на задължението, предмет на принудителната административна мярка, а в същото време и в дадения 5-дневен срок, броим в работни дни, започнал да тече от 10.09.2020година - четвъртък, работен и присъствен ден, респ. и според правилата за броене на сроковете, изтекъл на ***година - сряда, работен и присъствен ден, задължението, предмет на 4 самата мярка, не било изпълнено, т.е. “*****”АД, в качеството на емитент на ценни книжа, не предоставило дължима регулирана информация, конкретно представляваща годишен консолидиран финансов отчет за дейността за 2019година на надзорния орган КФН по електронен път, конкретно чрез EREGISTER.

Констатациите в посочения смисъл били направени в рамките на регулярна проверка, осъществена от свидетел М.Ч., заемаща длъжност главен експерт в Отдел”***” в Дирекция”***” на Управление”***” при надзорния орган КФН, съобразно компетентността, дадена й със заповед №З-249 от 20.10.2020година на заместник-председател на КФН, ръководещ Управление”***”, включително при непосредствена ангажираност на свидетелката и в процедурата по връчването на решението за прилагане на принудителна административна мярка.

Като резултат и на база отправена покана, изх.№*****г. по описа на КФН, на ****година свидетел М.Ч. - длъжностно лице при КФН, в присъствието на двама свои колеги, пристъпила към образуване на административнонаказателно производство, със съставянето срещу “*****”АД на акт №*** за установяване на административно нарушение по чл.212а,ал.1,т.2 ЗППЦК, от фактическа страна деянието описано като изразило се в това, че към 17.09.2020година, в град София, в качеството на емитент на ценни книжа, вписано в регистъра на публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа, воден от КФН, “*****”АД не е съобразило приложена спрямо него принудителна административна мярка по чл.212а,ал.1,т.2 ЗППЦК, конкретно приложена с решение №*** от ***година на заместник-председател на КФН, ръководещ Управление”***”, в срок 5работни дни, считано от получаване на решението, конкретно от ***година, изтекъл на ***година, да представи в КФН по електронен път, което не било сторено и към времето на образуването на административнонаказателното производство и съобразно изискванията по чл.100т,ал.4 вр. ал.1 ЗППЦК, годишен консолидиран финансов отчет за дейността си за 2019година по чл.100н,ал.2 ЗППЦК. Така съставен, актът бил предявен, подписан и препис от него бил връчен на надлежно представляващите по закон санкционираното юридическо лице, също взели участие в процедурата по образуване на административнонаказателното производство, а и на същата дата ****година. При положение, че от страна на представляващите по закон 5

“*****”АД в процедурата по образуване на административнонаказателното производство не били направени възражения, надлежно документирани, а от страна на юридическото лице, макар да било упражнено правото на писмени възражения по акта в срока по чл.222,ал.2 ЗППЦК вр. чл.44,ал.1 ЗАНН, които обаче не били приети за основателни, както и били предприети активности по предоставяне на КФН на регулираната информация, конкретно представляваща консолидирания финансов отчет за дейността на дружеството за 2019година, конкретно на **година, но чрез деловодната система на КФН, а не чрез E-REGISTER, въз основа на акта, на ***година заместникпредседател на КФН, ръководещ Управление”***”, издал атакуваното наказателно постановление

№***, с което била ангажирана административнонаказателната отговорност на “*****”АД, чрез налагането на “имуществена санкция”, в размер 12 000лева, на основание чл.221,ал.8,т.7,предл.първо вр. ал.6 ЗППЦК, за осъществения състав на административно нарушение, описано от фактическа и от правна страна по идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото установяване, оценено и като “системно” по смисъла на §1,т.18 от Допълнителните разпоредби /ДР/ към ЗППЦК.