Решение № 290 от 25.06.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Варна, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно търговско дело № 20263101000329 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от

„Юробанк България“ АД против решение

№2666/17.07.2023г.,постановено по гр.д. №12302/2022г. на ВРС, в частта, с която е осъден Б. П. П. Ф., със седалище гр.Париж, бул.Осман I, Франция, действащо чрез клона си „Б. П. П.

Файненс С.А., клон България", ЕИК 204915054, със седалище гр.София, към датата на постановяване на решението „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК 000694749, да заплати на С. И. Р. от гр.Варна, сумата от 5323.52лв, представляваща сбора от недължимо платена сума по нищожни клаузи в договор за потребителски паричен кредит на 09.04.2015г., от които недължимо платена такса „ангажимент" в размер на 420лв. и сумата от 4 903.52лева, уговорена възнаградителна лихва от 36,90% годишно, нищожността на които клаузи е призната с влязло в сила решение по гр.дело №219/2020год. на ВРС, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на иска - 12.09.2022год. до окончателното му изплащане.

В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Оспорва извършеното в диспозитива на решението позоваване на решение по гр.дело №219/2020год. на ВРС, като излага, че с него не е обявена недействителността на клаузи от договор № PLUS-11234465/09.04.2015г., както и доводите на ВРС, че е обвързан от мотивите на решението, тъй като клонът не бил участвал в производството.

Счита, че решението противоречи на ТР №1/01г. на ОСГТК на ВКС и съдебната практика, приемаща че мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо. Излага, че мотивите на решение по гр.дело №219/2020год. на ВРС съдържат неправилни констатации, върху които „Б. П. П.

1

Файненс С.А., клон България" не е имал възможност да влияе, тъй като не е участвал в производството. Оспорва формираните в посоченото решение изводи, че възнаград.лихва е в нарушение на добрите нрави, като навежда доводи, че същата е във фиксиран размер за целия срок на договора, както и че е компонент от ГПР и заедно с другите елементи на ГПР не надвишава максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК. Излага още, че възнагр.лихва е цена за предоставено ползване на заетата сума от финансова институция, която се издържа само от това, поради който и размерът й е еквивалентен, оправдан и не накърнява добрите нрави. Оспорва изводите на ВРС в обжалваното решение и в частта по възражението за изтекла погас.давност, като намира претенцията за погасена по давност. Намира искът по чл.55 от ЗЗД за недоказан, тъй като от платежните нареждания е видно, че наредител е трето лице, а за част от плащанията липсват данни за наредител и не са представени платежни нареждания. Моли да бъде отменено решението, като бъдат отхвърлени исковете.

В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна С. И. Р. от гр.Варна е постъпил отговор, с който счита решението в обжалваната му част за правилно и моли жалбата да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД, предявен от С. И. Р. срещу „Б. П. П.

Файненс“, със седалище в Париж, действащо чрез клона си в България, като последното съдебно заседание, на което е даден ход на устните състезания, е проведено на 31.05.23г. С молба от 03.07.23г. трето за спора лице „Юробанк България“ АД е уведомила съда, че на 31.05.2023г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие на „Б. П. П. Ф. С.А., клон България“ КЧТ, по реда на чл.15, ал.1 ТЗ на приобретателя „Юробанк България“ АД, като на основание чл.16 ТЗ, сделката е обявена в ТР на 06.06.23г. Посочено е, че на основание чл.227 ГПК, производството по делото следва да продължи с участието на „Юробанк България“ АД като приобретател.

Първоинстанционният съд, без да е постановил конституирането на „Юробанк България“ АД като страна в процеса, е постановил обжалваното решение именно срещу „Юробанк България" АД като ответник, видно от диспозитива на решението, в който изрично е посочено - „към датата на постановяване на решението „Юробанк България“ АД“.

От служебна справка в Търговския регистър се установява, че с вписване под № 20230606170310 е вписано прехвърлянето на цялото търговско предприятие на „Б. П. П. Ф. С.А., клон

България“ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. Обстоятелството, че в хода на производството е сключен договор по чл.15 от ТЗ с горепосочения предмет не води до промяна на страните по делото, доколкото сам по себе си клонът не е персонифицирано образование, няма правосубектност и не може да бъде и не е страна в процеса. В случая не е налице универсално процесуално правоприемство по смисъла на чл.227 ТЗ, което настъпва по силата на закона и за което съдът следи служебно. Съгласно трайната съдебна практика, обективирана в Решение №44/21.07.15г. по т.д.№4619/13г. на ВКС и Решение №120/05.05.26г. по т.д.№1123/24г. на ВКС, прехвърлянето на предприятието 2 по чл.15 от ТЗ представлява частно правоприемство и води до прехвърляне на включените в състава му права и задължения от отчуждителя /прехвърлителя/ на правоприемника /приобретателя/. При настъпило частно материално правоприемство по време на висящ процес са приложими разпоредбите на чл.226 ГПК, съгласно които приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен като трето лице помагач, или да замести своя праводател при условията на чл.222 ГПК – със съгласието на двете главни страни по делото.

Следователно, за да се легитимира „Юробанк България“ АД като страна в процеса трябва да е осъществена някоя от очертаните хипотези на чл.226, ал.2, изр.1 и 2 ГПК.

В разглеждания случай съдът е бил сезиран с искане от трето за спора лице-„Юробанк България“ АД да замести ответника в процеса, на основание придобито търговско предприятие на клона на ответника, които обстоятелства сочат на осъществено по време на висящността на процеса частно материално правоприемство, но липсват предприети действия по уведомяване на страните за това искане с предоставянето на срок за изразяване на съгласие, съответно липсва изразено съгласие за заместване.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се обезсили като недопустимо поради постановяването му срещу пасивно нелегитимиран ответник и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

След връщане на делото същото следва да продължи от етапа на даване на указания на страните по искането за заместване по чл.226, ал.2, изр.2 ГПК.

Доколкото липсва произнасяне по съществото на правния спор, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно сторените до този момент съдебно-деловодни разноски в производството.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №2666/17.07.23г., постановено по гр.д.

№12302/22г. на РС-Варна.

ВРЪЩА делото на РС-Варна за ново разглеждане от друг състав на съда.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3