Решение № 373 от 21.04.2026, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Гражданско дело 2150/2025
- Вид
- Решение № 373
- Подписан
- 21.04.2026
- Състав
- Пламен Маринов Дойков
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38а · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 12 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- §1, т. 2 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 373 гр. Горна Оряховица, 21.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Петя В. Раднева като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20254120102150 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М. Й. Я., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ***** чрез адв. Д. Г., АК Ловеч, със съдебен адрес: гр.
Троян, ул. „Захари Стоянов“ № 7, ет. 4, офис № 30 против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.
***** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление : гр. *****.
Ищцата сочи, че между нея и първия ответник е сключен Договор за паричен заем № 5071650/ 25.03.2024г. Уговорената заемна сума била в размер на 2000.00лева при ГЛП от 50% и 63.94% ГПР. Сумата следвало да се върне за срок от 15месеца, като общата дължима сума била в размер на 2729.70лева.
В исковата молба се сочи, че съгласно чл. 4 от Договора за заем Я. следвало в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица поръчители, което да отговаря на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на дохода на всеки поръчител да е в размер не по- малък от 1,000.00 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен.“ 2. Банкова гаранция с бенефициер Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от Заемодателя Дружество – Гарант, което предоставя гаранционни сделки.
1
Ищцовата страна сочи също, че едновременно със сключването на договора за заем е сключила и Договор за предоставяне на гаранция № 5071650 с посочено от заемодателя дружество - „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *****, за което се дължало допълнително възнаграждение в размер на 1185.30 лева, платимо на разсрочени вноски, всяка към погасителните вноски по договора за заем.
Ищцата счита, че договорът за кредит е недействителен поради неточно посочено в него ГПР, а договорът за предоставяне на гаранция е нищожен като противоречащ на добрите нрави.
Излагат се следните съображения. Относно договора за заем се претендира, че поставените изисквания за предоставяне на обезпечения са крайно завишени. Обезпеченията по заема следвало да се предоставят за срок от три дни след сключване на договора. Първите две условия били невъзможни за изпълнение, а третото обезпечение било с вид, че друго дружество поема обезпечението и предоставя реална услуга, срещу която се дължи възнаграждение. Ищецът сочи, че всъщност на заемодателя се предоставя огромна възнаградителна лихва, на която бил придаден вид, че представлява възнаграждение за гаранция. Сочи се, че двете дружества са свързани – капиталът на дружеството гарант е собственост на заемодателя.
Ищцата счита, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя, който го заплаща наред с другите парични задължение по договора за потребителски кредит.
Сочи се също, че заемодателят е овластен по ДПК да получи плащането на възнаграждението по договора за поръчителство. Възнаграждението по договора за гаранция било предназначено да постъпва пряко в патримониума на заемодателя и било сигурен доход за него, кумулиран към погасителните вноски. Възнаграждение представлявало пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължало, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не.
Наред с това неизпълнението на заемателя да предостави обезпечение не водело до вреди или увеличаване на разходите за кредитора. Това възнаграждение водело до неравенство на правата на страните и носело права само за кредитора.
Ищцата твърди, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено като услуга в полза на заемодателя, която в случая било задължително условие за отпускане на заема. Уговореното възнаграждение за гаранта представлявало допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Общият размер на сумата дължима по договора за поръчителство била 1185.30лева, като сумата била разсрочена в погасителните вноски по заема, което водело до нарастване на вноските по ДПК и размера на ГПР. Този разход бил предварително известен на кредитора, но не бил включен в размера на ГПР и това водело до извод за недействителност на ДПК на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
2
Нищожен бил и договора за гаранция, сключен с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД. Ищцовата страна смята, че договорът е нищожен като противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като с него се нарушавал принципът на добросъвестност, справедливост и еквивалентността на престациите.
Ищцата твърди, че възнаграждението в общ размер от 1185.30 лв. се дължи без насрещна престация. Изтъква се , като се сочи и съдебна практика, че изискването правните сделки да съответстват на добрите нрави, за да бъдат валидни, предполагало известна еквивалентност на насрещните престации на страните, когато ставало дума за един двустранен договор. Явното несъответствие в престациите било основание за извода, че добрите нрави са накърнени, което водело до извод за нищожност на договора.
Отново се сочи, че възнаграждението по договора за поръчителство се дължало на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което водело до увеличаване на сумата по заема. Двата договора били взаимно свързани, като се излагат съображения за това. Сочи се, че двата договора са сключени едновременно, преди ищцата да е направила избора си за предоставяне на обезпечение.
Прави се извод, че сключването на договор за поръчителство точно с това дружество е било условие за сключване на договора за заем, което представлявало неравноправно третиране на потребителя.
Ищцата смята, че възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на дружеството - гарант, което задължение е възникнало непосредствено след възникване на задължението за връщане на паричната сума и което задължение имало определен размер, без да се отчита дали страната заемополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала неизпълнение на своите договорни задължения по договора за заем, представлявала уговорка, която нарушава добрите нрави. Това водело до значително увеличение на общия размер на задължението по заема в ущърб на икономически по-слабата страна. В процесния случай това увеличение било в размер на 1185.30 лева при главница на договора за заем от 2000.00 лева, отделно от договорната лихва.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че Договор за паричен заем № 5071650 от 25.03.2024 г. сключен между М. Й. Я., ЕГН ********** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ***** е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР, както и че Договор за предоставяне на гаранция № 5071650 от 25.03.2024 г. сключен между М. Й. Я., ЕГН ********** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ***** е нищожен поради противоречието му с добрите нрави. Страната сочи писмени доказателства, прави доказателствени искания. Претендират се разноски.
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** представя писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез юриск. Д.К.. Дружеството оспорва изцяло предявените искове.
Ответникът смята, че предявеният иск е допустим , но неоснователен.
Оспорва се твърдението, че договорът е недействителен поради неправилно посочване на ГПР.
Сочи, че ГПР е изчислен съобразно Приложение № 1 от ЗПК и включвал всички разходи по съответния кредит, като това била само лихвата, освен главницата и това бил единствения разход по кредита в момента на сключване на договора. Приложено било първото базово допускане по т. 3, б. „а“ на 3
Приложение № 1- че договорът ще е валиден за срока, за който е сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора.
Твърди се, че ДПК е в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , като в него следвало да се посочат ГПР и общата сума, която следвало да бъде дължима от потребителя, съобразно §1, т. 2 от ДР на ЗПК. Ответникът счита, че коректно са изчислени стойностите на ГПР.
Неоснователно било твърдението, че следва в ГПР да се включи стойността на договора за поръчителство, сключен с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД. Оспорва се твърдението в исковата молба, че сключването на договора за поръчителство е условия за сключване на ДПК.
Кредитополучателят можел да избира от три вида обезпечение, като е могъл да представи гаранция и от друго дружество – гарант. Неоснователни били и твърденията, че поставените условия за гаранция били неизпълними. Относно гаранцията предоставена от дружество – поръчител, единственото условия от кредитодателят било това да е одобрено от него дружество. Всички условия по исканите обезпечения били обективни и обосновани, като не почивали на субективна преценка от замодателя, както и не били неизпълними.
Заемателят бил избрал да сключи договор с втория ответник.
Плащанията по този договор чрез заемодателя били направени за удобство на потребителя. Възнаграждението по договора за поръчителство не влизало в патримониума на „Изи Асет Мениджмънт“ , а в този на „Файненшъл България“ ЕООД и не било част от разходите по кредита.
Прави се искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление : гр. *****представя писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез юриск. Мария Златанова. Дружеството оспорва изцяло предявените искове.
Ответникът намира, че исковата молба е допустима, но изцяло неоснователна. Същата представлявала неверни твърдения, инсинуации и оценъчни съждения на ищцата.
Не се спори, че между дружеството и ищцата е сключен договор за поръчителство, с който ответникът се е задължил да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с наредител М. Й. Я., с цел гарантиране изпълнението на договор за заем. Я. се задължила да заплати възнаграждение в полза на „Файненшъл България“ ЕООД.
Ответникът оспорва твърденията на ищцата и счита, че процесният договор е действителен , като отговаря на изискванията на закона. Сочи се, че договорът е сключен по възлагане на ищцата и сделката била възмездна, за което се дължало възнаграждение.
Според ответника, сключеният договор не бил за поръчителство, а договор за предоставяне на услуга, по издаване на гаранция по договор за кредит, сключен между заемател и кредитор. Уговореното възнаграждение не било в нарушение на законови разпоредби и на добрите нрави.
Оспорва се твърдението, че със сключване на договора между страните се оскъпява договора за кредит. Нямало основание за включване на сумата по 4 този договор при изчисляване на ГПР по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК.
Неоснователно било и твърдението, че е налице противоречив на договора с добрите нрави.
Договорът за предоставяне на гаранция бил сключен след този за паричен заем и получаването на заемната сума. Ищецът имал възможност да избере измежду три вида обезпечения, както дали да сключи договора или не, но това не било задължително условия за сключване на договора за паричен заем.
Разпечатката съдържа 46 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/410981cc-97eb-4d0f-9ca6-d318574d6f68