Определение № 2030 от 24.01.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2030 гр. София, 24.01.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно гражданско дело № 20211110144869 по описа за 2021 година

Повод за произнасяне на съда е молба вх.№ 109292/15.12.2021г. на длъжника в производството, с която се иска допълване на постановеното определение за обезсилване на заповедта, и присъждане на разноските по делото.

Съдът, при произнасянето си, установи, че по делото е постановено определение, необжалвано до днес и от двете страни, с което заповедта за изпълнение е била обезсилена.

В определението не се съдържа произнасяне по искането за присъждане на разноските, поради което и съдът е квалифицирал молбата на длъжника по заповедта, като молба по чл.248 ГПК.

Ответникът по молбата, в становище в срока, даден от съда, сочи, че поводът за подаване на заявлението , е грешка в Имотния регистър, в който ответницата по заповедта е вписана като собственик, че е имал разговори с процесуален представител на ответницата, който е заявил, че заявлението за присъждане на разноски ще се оттегли, както и че страните няма да си дължат разноски. При евентуалност, прави възражение за прекомерност на възнаграждението, което се претендира за присъждане.

По допустимостта на молбата – молбата е подадена от длъжника по заповедта, в срока за обжалване на определението по обезсилването й, поради което е допустима.

По основателността на молбата. Заявителят не доказва твърденията си – нито, че поводът за подаване на заявлението е допусната грешка в Имотния регистър, нито за извънсъдебна спогодба с ответницата, с която тя, след обезсилване на заповедта, се отказва от правото си да получи разноски.

Следователно, приложима е разпоредбата на чл.78,ал.4 ГПК, доколкото обезсилването на заповедта има действието на прекратяване на делото.

С възражението е представено пълномощно за процесуално представителство, а с

1 искането по чл.248ГПК – и договор от 3.11.2021г / датата на възражението/, в който е вписано, че сумата 300 лева уговорен размер на адвокатско възнаграждение за защита по заповедното производство, е платима в брой на процесуалния представител, при сключването на договора. Следователно, ответницата доказва да е извършила разноски по делото.

По възражението за прекомерност, направено от заявителя.

В Наредбата за минимални размери на адвокатските възнаграждения чл.7,ал.6 ГПК предвижда, че „за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал.

3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми“. Видно от сочената разпоредба, в Наредбата не се разграничава защитата по заявления по чл.410 ГПК и по чл.417 ГПК.

Защитата на длъжника в заповедното производство по чл.410 ГПК се изразява единствено в подаването на възражение от длъжника и, евентуално, частна жалба по чл.413 ГПК. След подаването на възражение, производството продължава с указания до заявителя за иск, като процесуални действия от името на длъжника не се извършват по изтичане на срока за предявяване на иск. Същевременно, в производство по чл.417 ГПК, длъжникът може да подаде и жалба по чл. 419 ГПК, искане за спиране на незабавното изпълнение.

Следователно, не може за двете производства възнаграждението да бъде едно и също, а следва да се съобразява извършената по делото работа, както и интереса по делото, като водеща е фактическата и правна сложност на делото, свършената работа, както и предвидимостта на процесуалните действия, които ще се извършват при сключване на договора.

Противното разбиране /че е налице минимален размер, под който съдът не може да определи възнаграждение/ е в противоречие и с отговора на преюдициално запитване по т.

1 на решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С -427/2016 и С-428/2016 на СЕС, първи състав, че разпоредбата на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че националната правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договарят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредбата, приета от професионалната организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС. В тази връзка всеки съд следва да прецени дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.

Поради изложеното, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на 2 делото, извършените процесуални действия, и предвидимостта им към сключването на ДПЗС, следва да определи възнаграждение от 100 лева, което да осъди заявителя да заплати на процесуалния представител на длъжника, като в определението се посочи и банковата сметка, посочена от длъжника, за доброволно плащане .

При тези мотиви, на основание чл.248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА по реда на чл.248 ГПК определение №9815/30.11.2021г. на СРС, 125- ти състав по гр.д.№ 44869/2021г., като

ОСЪЖДА ..... в сграда, находяща се на адрес град ....., чрез професионален домоуправител ....., да заплати на Н. АСП. В. ЕГН ********** с адрес град ..... сумата 100 лева възнаграждение за осъществено процесуално представителство на длъжника по делото.

СУМАТА е платима по банкова сметка BG68STSA93000001582682.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 109292/15.12.2021г.в останалата й част.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в 1- седмичен срок от връчването на преписа на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3