Решение № 1390 от 12.08.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1390 гр. Варна , 12.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Наталия П. Неделчева

Ирена Н. Петкова мл.с. Лазар К. Василев при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20213100501305 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба №282139/07.04.2021г. от ИЛ. СЛ. Н., Г. ИЛ. Н. В. ИЛ. Н. срещу решение №260872/11.03.2021г., постановено по гр. Дело №7666/2019г. по описа на ВРС, с което съдът е приел за установено, че те, в качеството си на ответници не са собственици на поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № 1814356-26.11.2014 г. на началника на СГКК-Варна, находящ се в гр. Варна, с.о.

„Ален мак“, с площ 579 кв.м, номер по предходен план: 2571.4, при съседи:

ПИ № ***, ***, ***, ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Жалбоподателите считат решението за недопустимо, евентуално- неправилно поради процесуални нарушения, водещи до неизясняване от фактическа страна на делото и необоснованост на фактическите изводи, направени при превратно тълкуване на доказателствата и при неизяснена фактическа обстановка. На първо място считат, че ищците са предявили отрицателен установителен иск, без да установят свое защитимо 1 право, поради което производството по предявения срещу тях отрицателен установителен иск следва да бъде прекратено поради недопустимост. Излагат, че правото на собственост, което ищците, твърдят, че имат възможност да придобият, ако отрекат правата на ответника, следва да е надлежно индивидуализирано. Такава индивидуализация обаче липсва, тъй като по отношение на ПИ *** с площ от 726 кв.м., собствен на ищците и процесният ПИ *** с площ от 597 кв.м., собствен на ответниците, не е изготвен и влязъл в сила ПНИ. Липсата на годно индивидуализиран обект, поради липсата на ПНИ, води до невъзможност за установяване на неговата идентичност с процесния имот, което е от решаващо значение за наличието на правен интерес от отрицателен установителен иск. Това е, така, защото разглеждането по същество на делото и евентуалното уважаване на предявения отрицателен установителен иск може да доведе до ситуацията, в която правото на собственост на ответниците върху процесния имот да бъде отречено, без ищците да имат възможност да придобият права върху този обособен имот, поради това, че не е установено какви са границите на имот ПИ 476, реституиран на наследниците-на Георги Славов Георгиев. Отделно от това, не е възможно в съдебно производство по спор за собственост за един конкретен имот, да бъдат установени, границите на бившите имоти, дадени за ползване по ПМС и да бъде направена преценка за идентичност между бившите и новите имоти. Като е приел за доказана в процеса идентичността между имота, предмет на спора, за които ищците твърдят, че са собственици по давностно владение и имота, който са придобили ответниците, първоинстанционният съд е постановил едно неправилно решение. На следващо място се твърди, че решението на съда е постановено при превратно тълкуване на доказателствата, като делото е останало и неизяснено от фактическа страна, досежно наличието на партиди в „Енерго-Про Продажби" АД и „ВиК"-Варна на името на ответниците. В последното по делото с.з. процесуалният представител на ответниците заявил пред съда, че за собствения на ответниците имот ПИ*** има партида с кл. №1801249 във „ВиК"£Варна и с Клиентски номер 1100000035 и Абонатен номер 0109909673 в „Енерго-Про" АД, но съдът отхвърлил искането им за снабдяване със съдебно удостоверение за доказване на противното. Твърди се също, че решението е необосновано, тъй като по непонятни причини съдът не е кредитирал показанията на св. Др. Драгиев и 2 св. Ст. Стоянов, а напротив –изопачил е същите в угода на насрещната страна.

Жалбоподателите считат също, че в нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК, първоинстанционният съд не е обсъдил всички доводи и възражения на ответниците, не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност. Като не е изложил свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора, в които да посочи всички доводи, искания и възражения на страните и да направи преценка на доказателствата, като ги обсъди в мотивите си, както и конкретно и ясно да изложи в решението си върху кой доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил едно недопустимо, евентуално неправилно съдебно решение. По изложените съображения молят обжалваното решение да бъде отменено, а негово място да бъде постановено друго, с което предявеният срещу тях отрицателен установителен иск за собственост бъде отхвърлен. Молят да им бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за производството пред двете инстанции. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.

Чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си, въззиваемите страни излагат съображения за нейната неоснователност.

Считат, че решението е правилно и законосъобразно, като първоинстанционният съд всестранно е обсъдил всички събрани по делото доказателства –писмени и гласни в тяхната съвкупност. Считат, че фактите по делото, имащи значение за правния спор са точно установени, като от тях са изведени правилни фактически и правни изводи за основателност на предявения от ищеца иск. В заключение се моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Моли се за присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по отрицателен установителен иск, предявен от К. В. М., ЕГН ********** и Л. В. М., ЕГН **********, срещу ИЛ. СЛ. Н., ЕГН **********, В. ИЛ. Н., ЕГН **********, и Г. ИЛ. Н. , ЕГН **********, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, 3 последно изменение със заповед № 18-14356-26.11.2014 г. на началника на СГКК-Варна, находящ се в гр. Варна, с.о. „Ален мак“, с площ 579 кв.м, номер по предходен план: 2571.4, при съседи: ПИ № ***,

***, ***, ***, ведно с всички подобрения и приращения към него, както и искане с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна за съставения в полза на ответника ИЛ. СЛ. Н. констативен нотариален акт № 167, том I, рег. № 6292, дело № 139/2014г. Ищците твърдят, че са наследници по закон на В.К. М., починал през 2006 г., и С.П.

М., починала през 2018г. Излагат, че на 26.06.1967г. ОНС предоставил на В.

М. безвъзмездно право на ползване върху поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, к.к. „Чайка“, с.о. „Ален мак“, местност „Ламбур Пунар“ с площ по скица от 1323 кв.м, а по оценителен протокол – 1100 кв.м., като през 1993г. била заплатена стойността на 600 кв.м от имота, въз основа на съответния оценителен протокол, и съответно родителите на ищците придобили правото на собственост върху тях. Продължили да упражняват фактическата власт и върху останалите идеални части от имота с намерение за своене, вкл. облагородили мястото и го засадили с дръвчета (орехи, смокиня, бадем, вишни, дренки). Излагат, че приживе баща им В. М. бил близък с И.Н., който му помагал в грижите за имота, а след смъртта му ищците продължили да ползват услугите на ответника за поддръжка на лозето и лятната вила в имота срещу заплащане, във връзка с което му били предоставили и ключ от имота. Така от 1967 г. до настоящия момент целият имот бил владян от наследодателите на ищците, а след смъртта им – от самите ищци лично и чрез ответника И.Н., като семейството на ищците посещавало имота всяко лято. През 2018г. ищците инициирали процедура по снабдяване с констативен нотариален акт за имота, при която установили, че с изменение в КККР през 2014г. ПИ *** бил разделен на два имота, а именно ПИ *** с площ 597 кв.м, собственост на И.Н., и ПИ *** с площ 726 кв.м, собственост на В. М.. Според ищците ответникът не е могъл да придобие правото на собственост върху процесния имот, тъй като същият е владян от тях, а той единствено е поддържал дворното място въз основа на сключен помежду им устен възмезден договор и не е манифестирал промяна в намерението си. Доколкото са възнамерявали да придобият правото на собственост върху процесния имот въз основа на упражненото от тях давностно владение, считат, че е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск предвид признатите права на ответника със съставения в негова полза констативен нотариален акт за същия имот. По изложените съображения молят да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на ПИ *** и да бъде отменен констативният нотариален акт на ответника по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който излагат становище на недопустимост на предявените искове поради липсата на правен интерес, както и за тяхната неоснователност. Не оспорват, че в полза на наследодателя на ищците В. М. били предоставени за ползване 800 кв.м от ПИ ***, че са придобили 4 собствеността върху изкупените 600 кв.м от тях, както и че ответникът И.Н. се грижел за имота и вилната сграда в него срещу заплащане. Твърдят обаче, че след като заплатил стойността на въпросните 600 кв.м, В. М. наел геодезисти, които трасирали имота, а ответникът И.Н. поставил ограда от бетонни колове и бодлива тел. Излагат, че имотът с така обособените граници бил идентичен с ПИ *** по КК и КР от 2014г. с площ от 726 кв.м и се различавал от процесния ПИ ***. Правото на собственост върху последния било придобито от И.Н. и съпругата му Д. Н. в режим на СИО, по силата на десетгодишно давностно владение, считано от пролетта на 2000 г. След смъртта на Д. Н. през 2016 г. същата била наследена от преживелия й съпруг и техните деца В. ИЛ. Н., ЕГН **********, и Г. ИЛ. Н., ЕГН **********, респ ответниците станали собственици на имота по давност и наследствено правоприемство. Отделно оспорват ищците да са владели процесния имот лично или чрез другиго, считано от 1967 г. В тази връзка твърдят, че давност можело да тече едва след влизане в сила на ЗСПЗЗ, респ.

ЗВСОНИ, както и че след като през 2000 г. В. М. се разболял се престанал да идва в гр. Варна, имотът не бил посещаван нито от ищците, нито от техни роднини или близки. По изложените аргументи молят за прекратяване на делото, евентуално – за отхвърляне на предявените искове, като им бъдат присъдени направените разноски.

Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:

От представеното препис-извлечение от удостоверение № 2123/26.06.1967 г. на ОНС - Варна, се установява, че въз основа на Постановление № 21 на ЦК на БКП и МС от 31.01.1963 г. на В.К. М. е предоставено безвъзмездно право на ползване върху пустееща земя от ДЗС (ТКЗС) в землището на м-ст Ламбур пунар с площ от 0,8 дка, при граници: шосе, Васил Строгов и Груди Пожарски.

Видно от приложения оценителен протокол № 115/21.09.1993 г., 600 кв.м от предоставения за ползване на В. М. имот е оценен на 47850 лв. В протокола е отразено, че в поземления имот има построена сграда с разгърната застроена площ от 36 кв.м, като общата стойност на имота, включваща и прогресивно нарастваща такса, възлиза на 53200 лв.

От приложените четири броя вносни бележки от 13.09.1994г., се установяват извършени плащания в полза на Кметство „Чайка“ при Община Варна на обща стойност 53200 лв., по които вносител е В.К. М., като внесената сума по всяка бележка с посоченото в нея основание съответства на отразените в оценителния протокол стойности на земята (33 000 лв.), средния 5 корекционен коефициент (8250 лв.), допълнителния коефициент за курортна местност (6600 лв.) о прогресивно нарастващата такса (5350 лв.).