Определение № 32 от 11.01.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32 гр. Варна, 11.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая В. Нанкинска

Членове:

Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно частно наказателно дело № 20233100600008 по описа за 2023 година , за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

Делото е образувано по частна жалба от Т. Х. Г. от гр.Варна, срещу Определение № 1683/30.11.2022 г., постановено по ЧНД № 20223110204838 на РС-Варна, с което е потвърдено постановлението на прокурор при РПВарна от 17.10.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 493/2021 г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР-Варна.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на процесното определение. Твърди се, че съда неправилно е приел, че причинената на пострадалата телесна повреда не е поради виновно поведение на водача на ППС, доколкото събраните доказателства не са обсъдени в съвкупност. Сочи се, че за една от разпитаните свидетелки няма доказателства че е била в процесния автобус, а друга не била разпитана.

Формулирано е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и на постановлението на прокурора, а делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания по приложението на закона.

Съдът, като се запозна с доводите изложени в частната жалба и събраните в хода на досъдебното производство доказателства намира същата за процесуално допустима, но по същество неоснователна, по следните 1 съображения:

Досъдебно производство № 493/2021 г. по описа на сектор ПП ОД на МВР-Варна е било образувано за престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“ от НК. С постановление от 17.10.2022 г. на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК наблюдаващият прокурор прекратил наказателното производство като приел, че от събраните доказателства няма данни за извършено престъпление, както от обективна, така и от субективна страна.

Като приел, че изводът на прокурора е правилен Районен съд-Варна потвърдил това постановление. В мотивите си посочил, че от събраните доказателства не се установява пряка причинно следствена връзка между действията на водача на МПС и настъпилия инцидент, довел до телесното увреждане на пострадалата Г.а. Счел е че доказателствата са изчерпателни, обсъдени от прокурора и не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В този смисъл и крайният извод на съда е, че не се установяват релевантни за престъпния състав на чл.343 ал.1 т.1 от НК факти.

В хода на разследването по ДП № 493/2021 г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР-Варна било установено следното:

Свидетелят Г.Р. работел като шофьор на автобус към „Градски транспорт" ЕАД гр. Варна. На 15.12.2021 г. в 04:30 ч. той застъпил на работа и след проведен инструктаж бил определен да обслужва автобусна линия № 13 в гр. Варна с автобус „Соларис урбино" с peг. №. В****ВТ, съгласно утвърден график.

Около 10:30 ч. на посочената дата свид. Р. потеглил по четвъртия си курс за деня от спирка „Централна жп - гара " в гр. Варна. Движейки се по обичайния си маршрут автобусът спрял на няколко спирки, на които слизали и се качвали пътници. Този ден свид. Н. Г.а, заедно със сина си свид. Т. Г.

(настоящ жалбоподател) посетили ДКЦ на Окръжна болница, където свид. Г.а ходела на рехабилитация на счупената си ръката. Свид. Г. придружавал майка си по време на рехабилитациите, тъй като тя била на 82 години и едната й ръка била в процес на раздвижване. Около 10.20 ч. двамата се качили от спирка до Окръжна болница в автобус №13, управляван от свид. Р. с цел да се прибират към дома си в близост до спирка „Мир". В автобуса двамата седнали на срещуположни седалки до пътеката и до самата врата. Преди спирка „Мир", свид. Г.а се изправила, за да се приготви за слизане. По това 2 време с гръб към нея била свид. Ел.Б., която се качила на предходна спирка и проверявала редовността на пътниците. Преминавайки през „легналия полицай“ автобусът се разтресъл, а свид. Г.а не успяла да се хване с ръка за дръжката, загубила равновесие и се ударила в насрещната стена, след което паднала. На помощ й се притекли както свид. Г., така и водача на автобуса свид. Г.Р., който се обадил на тел. 112 и съобщил за случая. На място пристигнали екипи на Сектор „ПП" - ОД - МВР -Варна и на „Спешна помощ".

Свид. Г.а била отведена в съзнание в болнично заведение. На 27.03.2022 г. тя починала в хоспис, където била настанена.

В рамките на образуваното по случая ДП № 493/2021 г. по описа на ОД на МВР-Варна били разпитани като свидетели Г.Р., Ел.Б., Т.Г. Н.Г.а, които са били в МПС по време на инцидента и свид.М.Д., съпруг на А.Ал., която също била в автобуса. Изготвени са задължителните в този случай съдебно медицинска и автотехническа експертизи, установили вида на телесната увреда и механизма на настъпване на ПТП, вкл. скоростта на движение на МПС, опасната зона на спиране и причините за настъпване на произшествието от техническа гледна точка.

В конкретния случай от доказателствената съвкупност безспорно се установява, че на инкриминираната дата свид. Р. управлявал МПС- автобус на градския транспорт със скорост 30-32 км/ч, по-ниска от максимално допустимата за населено място. С МПС преминал през изкуствено поставената неравност на пътя, изградена с цел ограничаване на скоростта и се подготвил за спиране на близката автобусна спирка. Не се установява, че за преминаване през тази неравност, е предприето рязко интензивно спиране, за да се предотврати произшествие или друга възникнала опасност за движението. Напротив управлението на МПС е станало при съобразяване спецификата на терена и приближаването към спирка. Тогава под въздействие на естествените инерционни сили в следствие преминаването през тази неравност и липсата на достатъчен контрол и реакция от страна на пострадалата, тя е загубила равновесие, ударила се е в насрещната стена и паднала на пода на автобуса. За това и свид. Р. не е могъл да предвиди загуба на устойчивост на пострадалата (пътник в автобуса) и последвалото увреждане на телесната й цялост.

Доколкото не се констатира нарушение на правилата за движение, 3 касаещи задълженията на водача на автобуса при избиране на скоростта на движение, респ. намаляването й по см. на чл.20 ал.2 и чл.24 от ЗДвП, както и на тези, визирани в чл.132 т.2 и 3 от ЗДвП („ по време на движение да осигури всички условия за безопасното превозване на пътниците, или да затваря вратите на автобуса преди потеглянето и да не ги отваря по време на движение“), единственият извод, който се налага е за липсата на съставомерно поведение по чл.343 ал.1 т.1 от НК.

Събирането и оценката на доказателствата е изцяло в правомощията на разследващия орган. Показанията на свид. Б., с разпита на която жалбоподателят не е съгласен, са относими основно към наличието на „легнал полицай“ на платното преди спирка „Мир“ и движението на автобуса, преди и по време на инцидента с пътничката. Отделно от това Б. посочва, че работи като контрольор при ОП ТАСРУД (дружество различно от това на водача „Градски транспорт“), качила се в автобуса на спирка „Електрон“, проверила пътниците и се приготвила да слиза на спирка „Мир“, когато след преминаване на МПС през неравността чула пътниците зад нея да казват, че е паднала една жена. Т.е. фактите, за които свидетелства, кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства, поради което няма основание да не бъдат кредитирани. Във връзка с това трябва да се отбележи, че чрез гласните доказателствени средства обективно, непротиворечиво и еднопосочно се установяват релевантните факти – начин на движение на автобуса, наличие на неравност на платното за движение по чл.24а ЗДвП, предстояща спирка на градския транспорт и начин на придвижване на пострадалото лице, за да се подготви за слизане от автобуса. Няма доказателства в посока, че пътниците са реагирали, негодували или оплаквали от начина, по който автобусът се е движил . Личните възприятия и субективни усещания на жалбоподателя и евентуално на сочената от него А.Ал., не могат да бъдат аргумент за оборване на обективно установените факти и неоснователно да се разширява кръга на разпитвани лица.

С оглед гореизложеното въззивната инстанция счита, че атакуваното определение на РС- Варна следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 243, ал.8 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1683/30.11.2022 г., постановено по ЧНД № 20223110204838 на РС-Варна, с което е потвърдено постановлението на прокурор при РП- Варна от 17.10.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 493/2021 г. по описа на сектор ПП при ОД на МВРВарна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5