Решение № 4057 от 05.06.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София, 05.06.2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с.

СВЕТЛАНА АТАНАСОВА при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 14611 по описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 427280/11.06.2018г. по гр.д.№ 74208 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 25-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Г.А.С.,

ЕГН **********, Т.А.С., ЕГН **********, В.Ю.П., ЕГН **********, Е.С.Г., ЕГН **********, А.Т.С., ЕГН **********, Х.Г.С., ЕГН

********** със съдебен адрес: адв. Н.К.,***, офис 2 дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: *** разделно при равни квоти от по 1/6 заплащане на сумите в общ размер както следва: сумата от общо 7439,92лв., ведно със законната лихва от 10.07.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 9 в в гр. София, ул. „******** за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от общо 1411,77лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за периода от 14.08.2014г. до 28.06.2017г.., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 46599/2017г. на Софийски районен съд, ответниците са осъдени да заплатят на ищеца съдебни разноски от общо

1022,92лв. по исковото дело и 227,08лв. разноски по заповедното дело, като неоснователни са отхвърлени исковете за лихва за горницата над 1411,77лв. до предявен размер от 1414,12лв.

Срещу така постановено решение са депозирани въззивни жалби вх.№5126815/01.08.2018г.; №

5126814/01.08.2018г.; № 5126808/01.08.2018г.; № 5126810/01.08.2018г.; № 5126812/01.08.2018г.; № 5126805/01.08.2018г. от ответниците по исковете в частта, в която исковете са уважени. Изложили са съображения, че по делото не било установено да са собственици на имота, че са потребили енергия в количества и на стойност, за които исковете са уважение, а и част от задълженията били погасени по давност. За процесния период имотът бил собственост на трето лице, към момента то било собственост на ІІІ-ти лица, не били ползвали имота през периода. Претендирали са разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.

Въззиваемият- ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ********не е изразил становище.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Б.”ООД,

ЕИК *******не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2026383/18.10.2017г. на Т.С.”ЕАД,

ЕИК ********с адрес: *** срещу Г.А.С.,

ЕГН **********, Т.А.С., ЕГН **********, В.Ю.П., ЕГН **********, Е.С.Г., ЕГН **********, А.Т.С., ЕГН **********, Х.Г.С., ЕГН

**********, с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл.

422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл.

79 и чл. 86 от ЗЗД съществуване на вземането му срещу ответниците за заплащане разделно при равни квоти от по 1/6 на сумите в общ размер както следва: сумата от общо 7439,92лв., ведно със законната лихва от 10.07.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 9 в в гр. София, ул. „******** за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от общо 1414,12лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за периода от 14.08.2014г. до 28.06.2017г.., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 46599/2017г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски.

Навело е твърдения, че ответниците отговарят за плащането на сумите като клиент на топлинна енергия в имота, което се установявало от представени с искова молба завещание, нотариален акт, удостоверение за наследници, в имота потребили енергия в количества и на стойност за които е предявен иск.

Ответниците Г.А.С., ЕГН

**********, Т.А.С., ЕГН **********, В.Ю.П., ЕГН **********, Е.С.Г., ЕГН **********, А.Т.С., ЕГН **********, Х.Г.С., ЕГН

********** в предоставения й срок за отговор са оспорили исковете. Навели са твърдения, че през процесния период не са били собственици на имота, не са го ползвали, не било доставена енергия в количества и на стойност , за което е п предявен иск. В хода на заповедно дело в срока за възражение срещу заповедта са оспорили исковете и като погасени по давност. Претендирали са разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Б.”ООД, ЕИК *******не е изразило становище.

По делото е приложено заповедно дело №46599/2017г. на СРС, 25-ти състав , от което се установява, че по заявление вх. № 3053810/10.07.2017г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено Г.А.С., ЕГН **********, Т.А.С.,

ЕГН **********, В.Ю.П., ЕГН **********,

Е.С.Г., ЕГН **********, А.Т.С., ЕГН **********, Х.Г.С., ЕГН

********** да да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********разделно при равни квоти от по 1/6 на сумите в общ размер както следва: сумата от общо 7439,92лв., ведно със законната лихва от 10.07.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 9 в в гр. София, ул. „******** за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от общо 1414,12лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за периода от 14.08.2014г. до 28.06.2017г., както и съдебни разноски от 227,08лв., длъжниците са уведомени за заповедта на 08.08.2017г. В.П. и Е. Г., останалите – на 17.08.2017г., В.П. и Е.Г. са подали възражение срещу заповедта на 22.08.2017г., а останалите – на 25.08.2017г., всички длъжници са оспорили задълженията и като погасени по давност, на 18.09.2017г. заявителят е уведомен за необходимостта от представяне в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта и такива е представил на 18.10.2017г.

По делото е прието неоспорено от страните удостоверение за наследници, издадено на 05.06.2009г. от СО, съгласно което Г. Х.З.е починал на 21.06.1987г. и е оставил за наследници по закон съпругата си Р.Я.З., починала на 13.11.2005г. и сина си Х.Г.З..

По делото са приети неоспорени от страните саморъчно завещание от 09.12.2005г., протокол от 13.06.2016г. на нотариус С.К.за обявяването му, съгласно които Х.Г.З. е починал на 28.05.2016г., като е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на Г.А.С., ЕГН **********, Т.А.С., ЕГН **********, В.Ю.П., ЕГН **********, Е.С.Г., ЕГН **********, А.Т.С., ЕГН **********, Х.Г.С., ЕГН ********** при равни части.

По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 173/05.05.2017г., съставен от нотариус Т.Г., съгласно който на 05.05.2017г.

Г.А.С., ЕГН **********, Т.А.С., ЕГН **********, В.Ю.П., ЕГН **********, Е.С.Г., ЕГН **********, А.Т.С., ЕГН **********, Х.Г.С., ЕГН

********** са продали на И.И.И.и М.В.И.апартамент № 9 в в гр. София, ул. „********. Като документи, доказващи собствеността върху имота нотариусът е описал договор за покупка от 22.09.1978г., удостоверение за наследници, саморъчно завещание, обявено на 13.06.2016г.

По делото е приет споразумителен протокол от 05.05.2017г. между страните по договора за продажба от 05.05.2017г., съгласно който Т.А.С., ЕГН **********, В.Ю.П., ЕГН **********, Е.С.Г., ЕГН **********, А.Т.С., ЕГН **********, Х.Г.С., ЕГН ********** са се задължили пред продавачите да заплатят всички неплатени задължения към Т.С.”ЕАД за апартамент №

9 в в гр. София, ул. „********.

Приет е документ, неносещ подпис , озаглавен съдебно решение по дело на СРС, 41-ви състав по дело № 43606/2010г.

По делото е приет договор от 31.10.2001г., протокол от ОС на ЕС от 18.10.2001г., съгласно които ОС на ЕС, в която е имота, е избрало и възложило на „Б.“ ООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергията в сградата .

Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02. 2014г., съгласно чл. 33 от които задълженията за плащане на енергията следва да се платят в 30-дневен срок след публикуване на фактурата на интернет-страница на ищеца.

По делото са приети констативни протоколи, носещи подписи за представител на ЕС, съгласно които през 2015г. и през 2016г за ап. №9 не е осигурен достъп за отчет на уреди. Протокол за отчет на уреди за 2014г. също сочи че за ап. 9 не е осигурен достъп за отчет , но не е подписан.

Приети са изравнителни сметки, съгласно които за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. реално потребена енергия е на стойност от 2002,01лв., за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. стойността на реално потребление е 2792,82лв.; за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. – сумата от 2618,11лв. Посочило е, че по фактури за май 2014г. е начислена сума от 93,09лв., за юни 2014г. начислено по фактури било 75,55лв.

С прието по делото заключение по техническата експертиза вещото лице е посочило, че реално доставената енергия в имота за периода е 7412,94лв., определени коректно от третото-лице помагач по правилата за неосигурен достъп за отчет на уредите по Наредбата за топлоснабдяване – за 4 отоплителни тела и за горещо битово водоснабдяване, съответно и за сградна инсталация.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че по записвания на ищеца ответниците дължат процесните суми, няма данни за плащането им. Мораторна лихва върху главница е в размер на 1406,26лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с

415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл.

154 и чл. 155 от Закона за енергетиката

(ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.