Решение № 2348 от 11.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2348 гр. Бургас, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА в присъствието на прокурора В. К. Н. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20242120101029 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.45 от ЗЗД от Д. Р., гражданин на Република М., род. на *** в гр. П., С. М., срещу Прокуратурата на Република България за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от неоснователното обвинение в извършване на престъпление от общ характер по ДП № ***/2020г. по описа на 05 РУ на МВР – Бургас, вх. № ***г. и Пор № ***г. по описа на РП – Бургас, и от взетата в хода на наказателното производство мярка за неотклонение “задържане под стража”, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че с постановление , предявено на 05.09.2020г. ищецът е привлечен като обвиняем по ДП № ***/2020г. по описа на Пето РУ на МВР при ОДМВР – Бургас, вх. № ***г. и Пор № ***г. по описа на РП - Бургас, в извършване на престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.10, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като по искане на прокурора, с Определение № 1286/06.09.2020г. по ЧНД № 3613 /2020г. на РС – Бургас, потвърдено с Определение № 642/11.09.2020г. по ВЧНД № 991 /2020г. на БОС, спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража”.Твърди, че с Постановление от 14.10.2020г. на БРП е била отменена взетата спрямо него мярка за неотклонение “задържане под стража”.Излага, че с постановление от 09.11.2020г. на наблюдаващия прокурор от БРП наказателното производство по досъдебно производство № ***/2020г. по описа на 05 РУ – Бургас, вх. № ***г. и Пор № ***г. по описа на БРП, водено срещу ищеца за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.10, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК е прекратено, поради това, че обвинението не е доказано.Ищецът твърди, че в резултат от принудителното му задържане и наказателнотопредследване и повдигнатото срещу него обвинение за тежко умишлено престъпление е претърпял стрес, който е довел до негаживни преживявания и дискомфорт. Твърди, че въпреки очевидната несъстоятелност на повдигнатото обвинение, както и липсата на доказателства, именно заради незаконно повдигнатото и поддържано обвинение по време на досъдебното производство е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, която е продължила 40 дни. Сочи, че за този период е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение от несправедливо осъждане, неудобство от близки и познати, които са го разпитвали за естеството на делото.Сочи, че задържането му в ареста е създало проблеми от лични естество, във вид настрес, опозоряване и дискомфорт от злепоставянето му в обществото, което осезаемо се е отразило на личния му живот, 1 което довело до финансови затруднения за него и семейството му.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Застъпва становище, че сочените от ищеца обстоятелства не сочат на непосредствена причинноследствена връзка между претендираните вреди и дейността на прокуратурата.Оспорва като недоказани твърдения на ищеца за претърпени от него вреди,изразяващи се в неудобство от близки и познати, които го разпитвали за естеството на делото, както и от опозоряване и дискомфорт от злепоставянето му в обществото. В тази връзка се оспорват твърденията, че обвиненията са станали известни на широк кръг лица, което да е довело до накърняване на доброто име и чест на ищеца в обществото, като в тази връзка акцентира на нормата на чл.198 от НПК, съгласно която разгласяването на факти, свързани с воденото срещу ищеца производство може да стане единствено с разрешение на прокурора, а в разглеждания случай, органите на прокуратурата не са давали разрешение за това, не са извършвали действия, чрез които обвиненията да са станали достояние на лица извън страните по делото. В тази връзка се релевира възражение за съпричиняване навредоносния резултат от ищеца по чл.5, ал.2 ЗОДОВ, който е вероятно да е допринесъл за разгласяването им. Освен това се сочи, че ищецът е чужд гражданин, с постоянно местоживеене в гр. П., С. М., за когото безспорно било установено, че липсва каквато и да е легитимна връзка с територията на Р.България, което от своя страна изключвало възможността да е било накърнено доброто му име и чест в обществото или за воденото наказателно производство да са узнали негови познати.

Ответника оспорва иска и по размер, като намира същият за силно завишен. Навежда доводи, че претендирания размер на обезщетение н е съответства на сочените като претърпени вреди, на икономическия стандарт в Р.България и на съдебната практика поаналогични случаи, като обезщетението следва да е съобразено с вида и характера на упражнената процесуална принуда, с продължителността и интензитета на претърпените негативни изживявания и с причиненото здравословно увреждане, ако е настъпило такова. Застъпва се становище, че изложените от ищеца обстоятелства сочат на обичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство, поради което претенцията се явява несъобразено с вида, характера и интензитета на упражнената принуда. Излага, че при отчитане на интензитета следва да се съобрази, че наказателното производство за ищеца е приключило в разумен срок, която е изключително кратък – два месеца, като обвинения са били повдигнати на три лица, а взетата мярка за неотклонение е продължила едва 40 дни, което също не било продължителен срок, а в резултат на горното не били настъпили трайно вреди върху физическото и психичното му здраве. На следващо място се твърди, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с икономическия стандарт в страната, тъй като при съпоставка с официалните данни на НСИ за среден годишен доход на лице е видно, че ищецът претендирал обезщетение, равняващо се на почти двугодишен доход на лице за страната към този период, който размер се явява в разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ.Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за законна лихва. Релевира възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен, а при условията на евентуалност за уважаване на иска в по-нисък размер.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован се явява лично и с адв. П. Д., който пледира за уважаване на иска. Излага становище, че същият се доказва по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Претендира разноски.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован се представлява от прокурор Н., която поддържа отговора на исковата молба и оспорва исковата претенция.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира следното:

От приложеното по делото в цялост ДП № 3388-***/2020г. по описа на Пето РУ при ОДМВР – Бургас, се установява, че с Постановление за привличане на обвиняем от 05.09.2020г., ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.10, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 03.09.2020г. в гр. Бургас, от жилище, находящо се в ж.к. ***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – заключващ механизъм на входна врата и вратичка на метална каса, чрез използване на неустановено към момента техническо средство, след предварителен сговор и в съучастие като съизвършител с Н. С., също извършител и Д. К., роден на *** в гр. П., Република С. М., също извършител, отнел чужди движими вещи, както следва: от метална каса отнел оръжие – 1 /eдин/ брой боен пистолет, марка “***”, калибър 9 x 19 мм, с фабричен № ***, ведно с пълнител, съдържащ боеприпаси за огнестрелно оръжие 18 /осемнадесет броя бойни патрони за него, парична сума в размер на 1500 лв. и 1 бр. Златен мъжки пръстен, изработен от 14 каратово злато, с тегло 3 грама и от чекмедже в гардероб отневл 5 бр. секретни ключове от владението на собственика им И. В. П., род. на ***г. в гр. Б., без негово съгласие, с намерение противозаконна да 2 ги присвои. Със заповед за задържане на лице от 04.09.2020г. на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР , ищецът е бил временно задържан в помещение за временно задържане към Пето РУ при ОДМВР – Бургас.

С Определение № 1286 от 06.09.2020г. постановено по ЧНД № 3613/2020г. по описа на БРС, потвърдено с Определение № 642 от 11.09.2020г. постановено по ВЧНД № 991/2020г. по описа на БОС, по искане на прокурор от БРП, спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”.

С Постановление от 14.10.2020г. на наблюдаващия прокурор по ДП № ***/2020г. по описа на Пето РУ при ОДМВР – Бургас, взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение “задържане под стража” е отменена на основание чл.199, вр. чл.63, ал.6, вр. ал.3 от НПК.

С постановление на наблюдаващия прокурор от 09.11.2020г. по ДП № ***/2020г. по описа на Пето РУ при ОДМВР – Бургас, наказателното производство по така цитираното досъдебно производство е прекратено спрямо обвиняемия Д. Р., род. на *** в гр. П., Република С. М., за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.10, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като липсват данни същото да е обжалвано.

Видно от приложеното на л.100, том I I о т ДП № ***/2020г. по описа на Пето РУ при ОДМВР – Бургас, свидетелство за съдимост от 10.09.2020г., ищецът към датата на привличането му като обвиняем не е бил осъждан.

По делото е прието препис – извлечение изх. № 10-1 /9973 от 01.10.2018г. от регистъра за гражданско състояние на Община Б., гр. Б., в заверен превод от македонски на български език от което се установява, че ищецът към момента на задържането си в Република България е имал дете с имена Е. И., род. на ***г.

По делото е представен препис – извлечение изх. № 10-507 /14.03.2019г. от регистъра за гражданско състояние на Община П., гр. П., в заверен превод от македонски на български език, от което е видно, че към датата на привличането му като обвниняем в Република България ищецът се е намирал в граждански брак с лицето М. Р..

По делото е представено удостоверение за данни от регистър на издадените наказателни постановления /свидетелство за съдимост/ изх. № КР-1927/20г. от 11.09.2020г., в заверен превод от македонски на български език, от което е видно, че срещу ищеца няма влязъл в сила обви нителен акт, нито постановена невлязла в сила осъдителна присъда от юрисдикцията на този съда.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля И. Г. (без родство и дела със страните), който заявява, че познава ищеца от малък. Разказва, че ищецът и негови приятели преди около 3-4 години отишли на почивка за около 10 дни, а 1-2 дни след заминаването на ищеца, баща му му съобщил, че няма връзка с него и настанал кошмар. Семейството му го търсили 5 дни, след което отишли в България, където разбрали, че е задържан в ареста. След като се върнали обратно в М., свидетелят научил за това от баща му. Последният му споделил, че са го прибрали за кражба, а той не бил правил такива неща. Щом се завърнал в М., ищецът си загубил работата.Разказвал, че по време на задържането не могъл да спи, тъй като е имало дървеници.

Когато лягал да спи само очите му се виждали, защото дървениците го хапали. Свидетелят заявява, че бащата на ищеца разказал и на други хора за задържането на сина си, като комшиите започнали да говорят лошо за него. Изнесените от свидетеля фактически данни съдът кредитира изцяло при изграждани на своите фактически и правни изводи, тъй като се базират на лични впечатления на свидетеля и не се опровергават от събрания по делото доказателствен материал.