Определение № 1829 от 23.06.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 2596/2024
- Вид
- Определение № 1829
- Подписан
- 23.06.2024
- В сила
- 17.06.2024
- Състав
- Атанас Стоилов Атанасов, Лилия Недялкова Георгиева, Атанас Николаев Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 5 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1829 гр. София, 17.06.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Атанас Ст. Атанасов
Членове:
Лилия Н. Георгиева
Атанас Н. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20241100602596 по описа за 2024 година , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при СРП срещу определение от 1.04.2024 г. по НЧД № 3332/2024 г. на СРС, НК, 97-ми състав, с което е отменено постановление на прокурор при СРП от 3.02.2024 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 2430/2019 г. по описа на 2 РУ – СДВР, прокурорска преписка № 46831/19 г. на СРП.
В частния протест се оспорват изложените в атакуваното определение съображения за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Излагат се доводи, че по досъдебното производство са извършени всички възможни действия по разследването и не е установено да е извършено престъплението, за което производството е водено. Оспорват се и дадените указания в атакуваното определение за назначаване на повторна съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Предлага се същото определение да бъде отменено и вместо него постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде потвърдено.
1
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Протестът е процесуално допустим, тъй като е подаден в срока по чл.
246, ал. 7 от НПК, от легитимирана страна да атакува определението на първоинстанционния съд.
Разгледан по същество, частният протест е неоснователен.
Първоинстанционният съд е упражнил надлежно правомощията си да провери обосноваността на формираните в постановлението за прекратяване на наказателното производство изводи и като е отчел, че същите се явяват несъответстващи на изискванията на закона и на даваните неколкократно в предходни производства по чл. 243 от НПК указания от съдебни състави за неговото приложение, е отменил постановлението.
Въззивният съдебен състав също счита, че постановлението за прекратяване на наказателното производство от 3.02.2024 г. се явява необосновано и подлежащо на отмяна.
Както е посочил първоинстанционният съд, с това постановление за пореден път се прекратява наказателното производство, без да са взети предвид първоинстанционните и въззивни съдебните актове, с които са били отменяни предходни такива постановления и без да бъдат изпълнени даваните указания на съответните съдебни състави в производствата по чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК. Произнасянето с обжалваното пред първоинстанционния съд постановление, без да бъдат изпълнени задължителните указания, дадени от съда, се явява от една страна незаконосъобразно и същевременно така издаденото поредно постановление – необосновано, след като вече в рамките на упражнен съдебен контрол е установена вече такава необоснованост.
Първоинстанционният съд, независимо от произнасянията на предходните съдебни състави в производствата по чл. 243 от НПК, е извършил отново проверка на постановлението от 3.02.2024 г. за обоснованост и съответствие с доказателствата по досъдебното производство и е изложил подробни и надлежно формирани изводи, които се споделят от 2 въззивния съд.
Както е посочил районният съд, в обжалваното постановление не са взети предвид събраните в хода на досъдебното производство преки доказателства, които по еднопосочен начин установяват отправянето на изразите, представляващи закана с убийство на инкриминираните дата и място по отношение на свид. С. Б.. Липсата на спомен у полицейските служители, посетили местопроизшествието за конкретния повод на това посещение по никакъв начин не е основание да не бъдат кредитирани показанията на свидетелите, пред които съответните изрази са били отправени. Съдържанието на разговора с оператора на тел. 112 също, само по себе си, също не представлява такова основание, доколкото, както е посочил първоинстанционният съд, посочването в същия разговор на повода за възникване на конфликтната ситуация, не изключва в развитието на същата да са отправена инкриминираната закана.
Въззивният съд също счита, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е необосновано и в частта, в която се приема за неустановено от събраните по разследването доказателства, че инкриминираната закана не е могла да възбуди страх от нейното осъществяване. В това отношение аргументирано първоинстанционният съд е посочил, че не са били изпълнени даваните от предходни съдебни състави указания за назначаване на допълнителна съдебно-психиатрична и психологична експертиза със задача да съобрази единствено материалите по досъдебното производство, отнасящи се до деянието, което е негов предмет и след събиране на допълнителни доказателства относно състоянието на свид.
С. Б. непосредствено след същото деяние. Повторните разпити на вече разпитани по досъдебното производство свидетели, каквито са извършени след отмяната на предходното постановление за прекратяване на наказателното производство не представлява изпълнение на така даваните указания.
Едва след изпълнение на вече дадените от предходни съдебни състави в производства по чл. 243 от НПК, както и в първоинстанционното по настоящето дело определение задължителни указания по приложение на закона следва да се произнесе наблюдаващия досъдебното производство 3 прокурор с акт по същество, в който, ако счете, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство, да издаде надлежно мотивирано и обосновано постановление.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира, че следва да бъде потвърдено определението на СРС, с което е отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, СГС, НК, IV въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.04.2024 г. по НЧД № 3332/2024 г. на СРС, НК, 97-ми състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4