Решение № 6691 от 06.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6691 гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Таня Б. Стоянова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Въззивно гражданско дело № 20231100507843 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от 08.06.2023 г. на особения представител на Е. Ж. С. – ответница по гр. дело № 12218/2022 г., Софийски районен съд, 128 състав срещу постановеното по него Решение № 7990/18.05.2023 г., с което ответницата е осъдена да заплати на А. П. А. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди /болки и страдания/, пряка последица от изречени от Е. С. обидни думи и изрази и употребено физическо насилие спрямо него на дата 29.03.2019 г. в гр. София, в сградата на 05 РУ-СДВР, ведно със законна лихва от 29.03.2019 г. /датата на увреждането/ до окончателното плащане. Със същото решение ответницата е осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 1 380 лв., представляваща сторените по делото разноски.

В жалбата се твърди, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно, поради незаконен състав, предубеденост на съда, необоснованост на решението, липса на мотиви и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърдяната нищожност се обосновава с незаконния съдебен състав разгледал делото, тъй като същият бил предубеден.

Счита се, че решаващият състав не е възприел изложеното в пледоарията на особения представител в о.с.з. на 16.05.2023 г. и си е позволил да отправи към него необмислени думи. По съществото на спора се посочва неправилност на решението, тъй като не е съобразена присъдата на наказателния съд, в която не ставало ясно за кои думи и изрази е осъдена жалбподотелката, а за някои от тях дори е оправдана. Не е взето предвид, че ищецът е провокаторът на инцидента по повод, на който се водело делото, тъй като същият е избутал ответницата извън сградата на РУ и е последвала конфронтацията.

Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното решение като нищожно и неправилно. При условията на евентуалност при потвърждаването му се претендира да бъде намалено присъденото обезщетение като прекомерно. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

1

Насрещната страна А. А. твърди неоснователност на въззивната жалба. Липсвало искане за отвод на първоинстанционния състав. Налице били всички елементи на деликтния състав. Съдът правилно се позовал на влязлата в сила присъда. Размерът на моралните вреди съответствал на изживените болки и страдания. Иска се оставяне в сила на процесното решение.

Производството по гр. дело № 12218/2022 г., Софийски районен съд, 128 състав е образувано по искова молба от 08.03.2022 г., подадена от А. П. А. с твърдението, че на 29.03.2019 г. изпълнявал задълженията си като постови служител на 05 РУ-СДВР, отговарящ за пропусквателния режим в сградата за времето от 07.00 ч. до 19.00 ч. Един от полицейските инспектори в сградата извел една от посетителките, която следвало да вземе нещо извън нея, като го препдупредил, че лицето ще се върне и следва да му се обади, за да я вземе от входа и да я придружи до съответна стая. При завръщането на гражданката с име Е.

С. ищецът я помолил да изчака, за да дойде инспекторката и да я придружи. На това тя реагирала агресивно, като започнала да крещи нецензурни изрази и да упражнява физическо посегателство върху пострадалия чрез нанасяне на ритници по долната част на тялото, нанасяне на прорезна рана под брадичката му и скъсване на части от униформата му. На помощ се притекли колеги на служителя, за да ги разтървават. От създалата се ситуация ищецът се почувствал обиден и унижен, ядосан и угнетен. Дълго време изпитвал неудобство от колеги и граждани, както и от началниците му. Част от колегите му се шегували за негова сметка. Чувствал неудобство, от това че трябвало да дава обяснения по образуваното впоследствие досъдебно производство. В продължение на две години се чувствал напрегнат и унизен. Започнал да проявява раздразнителност спрямо семейството си.

Въз основа на изложеното е поискано осъждане на ответницата Е. Ж. С. за заплащане на 5 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които били пряка последица от нанесените на 29.03.2019 г. от нея обиди и клевети, както и от причинените леки телесни повреди, по тялото в областта на гърдите и на долните крайници, заедно със законна лихва от датата на деликта до окончателното плащане.

Ответницата Е. Ж. С. чрез особения си представител адв. В. Т. оспорила иска по основание и размер. Липсвали елементи от фактическия състав на деликта. Счита, че исканото обезщетение за твърдяните неимуществени вреди било прекомерно.

По делото е представена влязла в сила на 02.06.2022 г. присъда № 20036262/17.05.2022 г., Софийски районен съд, н.о., с която подсъдимата Е. Ж. С. е призната за виновна за това, че на 29.03.2019 г. е извършила в сградата на 05 РУ-СДВР непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – предизвикала скандал, отправила обидни реплики и влязла във физическо съприкосновение с А. П. А. – полицейски служител при 05 РУ-СДВР – престъпление по чл. 325 НК и на основание чл. 305, ал. 6 вр. чл. 301, ал. 4 НПК е осъдена да заплати глоба и е оправдана за осъществяване на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, включващо отправянето на цинични реплики и нанасянето на удари с ръце и крака по А. А..

По делото е представена Кадрова справка за А. П. А. – полицай в група „Охрана на обществения ред“, в която е посочено, че със Заповед № 8746/11.06.2016 г. същият е назначен за първи път в МВР на длъжност сержант. Със Заповед № 513з-4206/21.06.2017 г. е назначен на длъжност полицай в група „Охрана на обществени ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 05 РУ-СДВР. По време на службата си е награждаван през 2021 г. и 2022 г. с писмена похвала.

По делото е разпитан свидетелят В.Х. – началник на групата, в която работи ищецът. В показанията си посочва, че помни инцидент от началото на 2019 г., в който ищецът пострадал леко, бил одран по лицето, униформата му била скъсана. Не присъствал лично на събитието, но от докладни записки и от оперативките на групата разбрал за случая. Помнел, че извършителката била осъдена. Този инцидент бил обсъждан служебно, за да се извлекат поуки как да се реагира в подобни ситуации и да се избегнат бъдещи подобни събития.

Служителят А. бил малко по особен, тъй като се наложило намесата и на други колеги да се справят с агресивното поведение на жената, която намеса би могла да бъде избегната от 2 самия пострадал. В качеството му на пряк ръководител е разговарял с подчинения си и е останал с впечатлението, че бил притеснен от случката. Подчиненият му бил стриктен служител и нямало оплаквания от него. Искал да се премести на друго място, тъй като чувствал неудобство от колегите си заради случилото се. Колегите на А. имали намалено доверие в него след инцидента. Свидетелят е чувал шеги по негов адрес, но не и подигравки.

След случилото се известно време не искал да излиза навън да работи, но този период отминал.

За да постанови своето Решение № 7990/18.05.2023 г. съдът е приел, че е налице противоправно поведение в случая, изразяващо се в неправомерни действия. Възприел е и влязлата в сила присъда за същия инцидент и нейната обвързваща сила на основание чл. 300 ГПК. Прието е, че ищецът е бил поставен от ответницата в злепоставяща ситуация пред граждани и негови колеги. Поради това е уважил иска му в пълен размер.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

По отношение на направеното възражение за нищожност на първоинстанционното решение, въззивният съд счита, че процесуалният закон не определя с конкретен текст кое съдебно решение е нищожно, но вземайки предвид, че по естеството си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор, то нищожно би било всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление.

Съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление, поради което не води до нищожност на съдебното решение.

Обжалваното решение на Софийски районен съд не страда от нито един от посочените пороци.

Правилото за разпределението на делата и преписките на принципа на случайния подбор е посочено в чл. 9 Закон за съдебната власт /ЗСВ/. Съгласно ал. 1 от този текст разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им при спазване изискванията на чл. 360б, а съгласно ал. 2 принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията. За прилагането на този законов текст ВСС е приел Единна методика по приложението на принципа на случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища (приета с решение на ВСС по протокол № 57/04.12.2014 година, изменена и актуализирана с решение на ВСС по протокол № 13/19.03.2015 година, допълнена с решение на СК на ВСС по протокол № 1/10.01.2017 година, изменена с решение на СК на ВСС по протокол № 9/13.03.2018 година.) На л. 1 от делото пред СРС се съдържа протокол за избор на съдия-докладчик, в който е посочен, че делото е разпределено на председателстващия 128 състав. През целият ход на делото е имало неизменност на състава и постановеният акт е при спазване принципа на чл. 235, ал. 1 ГПК, че решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждане на делото. Поради това процесното първоинстанционно решение е валидно.

3

Същото е и допустимо. Разгледано по същество е частично неправилно.

Според разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Деликтно обезщетение се дължи не за всички субективни негативни изживявания на пострадалото лице, а само за тези, които са следствие от използвани обидни изрази или изрази, съставляващи клевета. Обезщетение се дължи и за извършени физически посегателства.

Оценъчните съждения, съставляващи коментар на факти и изказването на мнение с негативна оценка за определена личност не пораждат отговорност, не съставляват противоправно поведение, ако обективно не засягат достойнството на личността (дори субективно да са възприети като такива от пострадалия). При обидата се засяга чувството на лично достойнство. За да се засегне лицето, то трябва да възприеме пряко или опосредствено унизителното отнасяне към него с обидни думи или действия. Докато обидата представлява негативна оценка на дадено лице, клеветата се свързва с факт, чието разгласяване води до засягане на честта и достойнство на пострадалия, авторитета му и оценката на околните за него. Разгласените при клеветата факти и обстоятелства трябва да са неистински и позорни.