Определение № 1189 от 15.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1189 гр. Варна, 15.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Търговско дело № 20253100900589 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от В. Е. Й., чрез адв. П. Х., срещу „Юробанк България“ АД, депозирана пред Районен съд – Варна, като с влязло в законна сила Определение № 11818/02.09.2025 г., постановено по гр.д.

№ 9421/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, производството е прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Варна.

В исковата молба се твърди, че ищецът е поканен от ответника чрез ЧСИ Станимира Костова Данова с покана за изпълнение да изпълни в цялост задължение в размер на 32 028,47 лв., както и разноски по връчване на поканата и наказателна лихва за забава за всеки ден просрочие, което задължение се оспорва изцяло по основание и размер. Посочено е, че договорът не е проверен за съществуването на неравноправни клаузи, което при иницииране на производството съдът проверявал служебно и за което ищецът моли.

След дадени от районния съд указания за отстраняване на констатирани нередовности ищецът е заявил с молба от 01.09.2025 г., че договорът между страните е сключен на 20.07.2025 г., както и че предпоставките за изискуемост на вземането формално не са съобразени, че договорът съдържа неравноправни клаузи.

Аргументиран е правен интерес за защита срещу претендирания по незаконосъобразен начин на изпълнение на договора. Отправя се искане за проверка и установяване действителността на договора и/или хипотетична недействителност на основание чл.

124 ГПК, вр. чл. 143 ЗЗП, както и да бъде установено, че искането за ответника за сумата е незаконосъобразно и съдът да премине към прокламиране недействителността на договора.

С Разпореждане № 5393/26.09.2025 г., Разпореждане № 5773/16.10.2025 г. и Разпореждане № 6095/04.11.2025 г. са давани многократно указания на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, тъй като не отговаря на изискванията за редовност, съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК, като изложи в пълнота обстоятелствата, въз основа на които основава иска/исковете си, като поясни дали твърди, че конкретни клаузи от договора за кредит са неравноправни, посочи кои са те и поради какви причини счита същите за противоречащи на императивните изисквания на ЗЗП; заяви изрично дали счита, че договорът за кредит е нищожен и наведе конкретни твърдения на какво основание; уточни дали твърди, че не дължи търсената му от ответника сума в размер на 32 028,47 лв., както и да посочи какви задължения включва тя (главница, договорна лихва, обезщетение за забава или др.), техния размер и период, за който са начислени; поясни с какъв иск/искове сезира съда – установителен иск за нищожност на конкретни клаузи от договора за кредит или за нищожност на целия договор, установителен иск за недължимост на конкретни задължения по процесния договор 1 или друго; съобразно горните уточнения да формулира надлежен петитум на предявения иск/искове, посочи при условията на какво съединяване ги предявява, както и цената на всеки иск, както и други указания, съобразно направени от ищеца изявления, с цел конкретизация на твърденията и исканията му.

Постъпили са по делото уточняващи молби от ищеца от 14.10.2025 г., 03.11.2025 г. и 24.11.2025 г., с които ищецът сочи, че не може да посочи конкретни клаузи от договора, които да са нищожни, но при проверка съдът ще открие нищожни клаузи, поради което твърди, че договорът за кредит е нищожен, поради наличие на неравноправни клаузи. Главницата по договора е 31 458,01 лв. и лихва 570,46 лв.

Заявява, че искът е установителен за недължимост на сумата от 32 028,47 лв. в случай на хипотеза на нищожност на договора и кумулативно съединен иск за недължимост на задължения едновременно на лихва и обезщетение. Посочва се, че договорът е частично действителен, но не се дължат суми по лихви и/или обезщетение. Счита, че едностранно волеизявление на ответника за едностранна промяна на договорните отношения се явява нарушение на договора, а клаузи позволяващи такива действия са нищожни. Такива са и клаузи, обосноваващи дължимост на разноски по събиране на суми, поради нарушение на ЗЗП. Установителният иск е за пълна нищожност на договора, а ако такава не се констатира – то нищожни са лихвите и разноските.

Заявява, че настоящото производство е за съществуване на право – правото на ответника да предприеме незаконосъобразни изпълнителни действия, произтичащи от твърдян нищожен договор.

С оглед така изложените от ищеца неясни, взаимно противоречащи си твърдения и отправени искания към съда с Разпореждане № 6566/25.11.2025 г. на ищеца е дадена последна възможност да заяви ясно и непротиворечиво с какъв иск сезира съда: да бъде прогласена нищожността на договора за кредит като посочи на какво основание, а в условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на отделни клаузи от договора поради противоречие със ЗЗП и посочи кои или отправя друго искане към съда, съотв. да заяви какво е то, доколкото в уточняващата молба от 24.11.2025 г. излага, че производството е „за съществуване на право: Правото на ответника да предприеме незаконосъобразни изпълнителни действия произтичащи от твърдян нищожен договор“; а в случай че предявява иск за нищожност на договора за кредит, да представи доказателства за доплатена държавна такса по сметка на Окръжен съд Варна в размер на 1639,50 лв., представляваща разликата между дължимата такса от 1689,50 лв. (4% от общата стойност на договора 42 237,49 лв. – чл.

3, ал. 9 от договора за потребителски кредит и платената до момента сума от 50 лв.).

В предоставения от съда срок с молба от 08.12.2025 г. ищецът заявява, че фактите сочат, че ответникът предприема незаконосъобразни изпълнителни действия, които обосновава с процесния договор. Искането му е за проверка на договора за съответствие с изискването за действителност на договори, съответно съществуват ли неравноправни клаузи и ако съществуват това води ли до нищожност. Желае съдът да извърши служебна проверка на процесния договор и да установи действителността или недействителността на същия. Счита, че с оглед обстоятелството, че предмет на иска е съществуването или несъществуването на право на ответника, то размерът се явява ирелевантен, съотв. не може да предопределя размера на държавната такса.

Горепосоченото Разпореждане № 6566/25.11.2025 г., с което е дадена последна възможност за уточняване на предявения иск и за внасяне на държавна такса, в случай че е предявен иск за нищожност на кредита, е обжалвано от ищеца с частна жалба, производството по която е прекратено с Определение № 97/27.02.2026 г. по в.ч.т.д. № 69/2026 г. по описа на Апелативен съд – Варна, потвърдено с Определение № 2053/08.07.2026 г. по ч.т.д. № 892/2026 г. на ВКС.

При така констатираните обстоятелства и многократно дадените възможности на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, настоящият съдебен състав намира за безпредметно поредно даване на указания на ищеца да 2 уточни претенцията си, доколкото в депозираните от него молби се формулират неясни искания и не се изпълняват указанията на съда за навеждане на конкретни фактически твърдения. Действително, в новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК (ДВ, бр. 100/2019 г.) се предвижда изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Същевременно обаче, от изявленията на ищеца не става ясно с какъв иск сезира съда – установителен иск за прогласяване нищожността на договора за кредит, на отделни негови клаузи, установителен иск за недължимост на суми или друго („съществуването на право или несъществуването на право“), предвид формулираните различни искания, свързани с изявления за нищожност на договора и негови клаузи, неравноправност на такива, незаконосъобразност на изпълнителни действия, без надлежни конкретни фактически твърдения и основания, с които обосновава разнопосочните си искания. Също така ищецът не е представил и доказателства за заплащането на определената от съда държавна такса, съобразно дадените му указания, в случай че се предявява иск за нищожност на договора.

В заключение, съдът намира, че ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба в предоставения му срок, поради което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 589/2025 г., по описа на Окръжен съд – Варна, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3