Решение № 4652 от 15.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4652 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100501760 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 16633 от 16.10.2023 г., постановено по гр. д. № 19614/2022 г. по описа на СРС, 66-ти състав, е уважен предявеният от Гаранционен фонд срещу Г. Д. А. осъдителен иск с правно основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за заплащане на сумата от 2825,62 лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд по щета №111054/04.15.2016г. застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 12.04.2022г. до окончателното изплащане.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 463,02 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Г. Д. А., чрез особения му представител – адв. М. Х., с оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Сочи, че от представените пред първоинстанционният съд доказателства се установява, че Гаранционен фонд не е обжалвал решение № 283493 от 01.12.2017г., постановено по гр. дело № 59268/2016 г., по описа на СРС, 28 състав, с което е осъден да заплати на К.В.П. (собственик на увредения автомобил) стойността на имуществените вреди във връзка с настъпилото на 03.11.2015 г. ПТП. Счита, че няма основание да бъде изисквано от страна на ищеца и заплащането на разноски по образуваното изпълнително дело, по което са начислени такси и разноски, които допълнително увеличават претендираните суми.

Твърди, че не е бил поканен да заплати претендираната сума, въпреки твърденията в обратна посока от страна на ищеца, което става ясно от приложените документи, а именно обратна разписка, от която е видно, че поканата се е върнала като непотърсена. Поддържа, че лихви се дължат от момента на получаване на поканата, а в настоящия случай тя изобщо не е била получена. Изтъква, че от посоченото в изпълнителния лист и от цената на иска пред 1 първата инстанция има съществени разминавания, като не става ясно как и защо е формирана търсената сума от Гаранционен фонд. Твърди още, че от приложеното решение № 283493 от 01.12.2017г., постановено по гр. дело № 59268/2016 г., по описа на СРС, 28 състав е видно, че ищецът е осъден да заплати стойността на имуществените вреди за настъпило на 03.11.2015 г. около 10:00ч. ПТП, а исковата молба е посочено, че ПТП е настъпило на 03.11.2015 г. около 7:50 ч., от което твърдение не става ясно, дали претенцията е за друго ПТП, настъпило на 03.11.2015 г. около 7:50 ч. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и отхвърли предявеният иск.

Въззиваемият ищец – Гаранционен фонд, чрез пълномощника си – юрк. Й. Шишков, с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с която я оспорва изцяло по подробно изложените доводи и моли съда да отхвърли същата. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна по следните съображения:

Производството пред СРС е образувано по искова молба, предявена от Гаранционен фонд (ГФ) срещу Г. Д. А. при твърдения, че ищецът е заплатил на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ в качеството му на компенсационен орган обезщетение за имуществени вреди в размер на 2825,62 лв. по щета № 111054/04.11.2015 г. Посоченото обезщетение е заплатено във връзка с настъпило ПТП на 03.11.2015 г. в гр. София между л.а. „Форд Фокус“, с рег. № *********, собственост на К.В.П. и л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № *********, управляван от ответника. Твърди се, че вината за ПТП е на Г. Д. А., управлявал МПС, за което към този момент не е била налице действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

С Решение № 283493/01.12.2017 г., постановено по гр.д. № 59268/2016г. по описа на СРС, 28-ми състав, в което производство въззивникът – ответник по настоящото дело е привлечен като трето лице – помагач на страната на ГФ, последният е осъден да заплати на К.В.П. както следва: сумата от 1330,50 лв. – стойност на имуществените вреди във връзка с настъпило на 03.11.2015 г. около 10:00 ч. в гр. София ПТП, констатирано с протокол за ПТП № 1622641, ведно със законната лихва върху сумата, както и сумата от 636,41 лв. – разноски по делото. В мотивите на решението е прието, че на 03.11.2015 г., около 07:50 часа в гр.

София, на ул. „Гео Милев“, третото лице – помагач като водач (без валидно сключена застраховка ГО на автомобилистите) на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № *********, с посока на движение към ул. „Коста Лулчев“ виновно причинява ПТП, удряйки три леки автомобила, между които л.а. „Форд Фокус“, с рег. № *********, собственост на К.В.П.. С оглед разпоредбата на чл. 223 ал. 1 ГПК, постановеното решение по гр.д. № 59268/2016 г. има установително действие в отношенията на третото лице помагач и насрещната страна – 2

ГФ. В тази връзка, както и с оглед направените уточнения от последния с молба от 14.08.2023 г. (л. 81 от делото пред СРС), в която се конкретизира точният час на процесното ПТП и моделът и марката на участвалото в произшествието МПС с рег. № *********, то в настоящия казус обжалваното решение е допустимо, доколкото СРС не е излязъл извън предмета на спора, очертан от обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум.

Относно предпоставките и фактическия състав на възникване на суброгационното право на Гаранционния фонд е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС – напр. решение № 2 от 02.02.2011 г. по т. д. № 206/2010 г., II т. о., решение № 15 от 04.02.2011 г. по т. д. № 326/2010 г., II т. о. и мн. др., в които се приема, че правото на ГФ, след изплащане на обезщетението по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинените имуществени и неимуществени вреди в хипотезите на чл. 288, ал. 1 и ал. 2 КЗ (отм.), да встъпи в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за определяне и изплащане на обезщетението, регламентирано с разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) е аналогично на регресното и суброгационно право на застрахователя по чл. 213 КЗ (отм.). Съгласно практиката основание за встъпване в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата е изпълнението на законово регламентираното задължение на ГФ за плащане на застрахователно обезщетение на третите увредени от ПТП лица. Уредбата на това право в новия Кодекс на застраховането не е различна от тази по отменения КЗ по отношение на включените предпоставки, като разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ е ясна и непротиворечива и тя постановява, че след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви (Определение № 1152 от 28.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 362/2023 г., II т. о., ТК).

Предвид изложеното, основателността на предявената искова претенция е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: 1. ищецът да е платил обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента в търсения размер; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата – чл. 45 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3./ деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента на територията на Република България и 4./ делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка "Гражданска отговорност" към момента на реализиране на ПТП.

По делото е представен изпълнителен лист от 19.02.2018 г., издаден по гр.д. № 59268/2016 г. по описа на СРС, 28-ми състав (л. 18 от делото пред СРС. Видно от представената и приета като доказателство по делото покана за доброволно изпълнение (л.

17 от делото пред СРС), изпратена до ищеца по настоящето производство, ), въз основа на изпълнителния лист е било образувано изп. дело № 20188610400592 на ЧСИ Д.В.В., рег. № 861 в КЧСИ, с район на действие – СГС. Съгласно поканата, задължението на ищеца по 3 изпълнителното дело е било в общ размер на 2825,62 лв., от които 1330,50 лв. – главница, ведно със законната лихва, която към датата на изготвяне на поканата е била в размер на 195,51 лв., 636,41 лв. – присъдени съдебни разноски в гражданското производство, 350,00 лв. – разноски в изпълнителното производство за процесуално представителство, 48,00 лв. – разноски в изпълнителното производство и 265,20 лв. – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ. Видно от представеното платежно нареждане (л. 20 от делото пред СРС), на 12.04.2018 г. ищецът е заплатил по сметката на съдебния изпълнител указаните в поканите суми в общия размер от 2825,62 лв., с основание на плащането „и.д. 20188610400592“.

С оглед гореизложеното и предвид обвързващата сила на мотивите на посоченото погоре съдебно решение по гр.д. № 59268/2016 г. в отношенията между страните в настоящето производство, то настоящият състав на съда приема, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав, обуславящ регресната претенция на ищеца спрямо ответника. В тази връзка се явява неоснователно изложеното от въззивника – ищец възражение, че решението по гр.д. № 59268/2016 г. не е било обжалвано от ГФ, доколкото eдинственото изключение от задължителното установително действие на силата на мотивите на вече влязлото в сила решение в отношенията между главната и подпомагащата я страна е предвидено в чл. 223, ал. 2, изр. 1 ГПК, а именно възможността помагачът да релевира възражения, че главната страна умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства, което в настоящия случай не е налице.

Регресното право на ищеца обхваща платените на увреденото лице суми по чл. 558, ал. 7 КЗ, а именно обезщетението за вреди, платените законни лихви върху обезщетението, както и разходите за определяне и изплащане на обезщетението. Съгласно трайната практика на ВКС по чл. 288 КЗ (отм.), относима и при тълкуването на чл. 558, ал. 7 КЗ, с оглед идентичността на последния с разпоредбата на чл. 288, ал. 12 вр. чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.), разходите за определяне и изплащане на обезщетението включват обичайните разходи, необходими за установяване механизма на ПТП, вида и обема на претърпените от увредените лица вреди, както и причинно-следствената връзка между ПТП и вредите.

Разноските в изпълнителното производство (такси и разноски по ТТРЗЧСИ, адвокатски възнаграждения и др.) са направени след влизане в сила на съдебните решения по исковете на увредените лица; т. е. след установяване със сила на пресъдено нещо на подлежащите на обезщетяване вреди и размера на дължимите от ГФ обезщетения. В този смисъл тези разноски не представляват необходими разходи за определяне на обезщетението, респ. са извън обхвата на регресното право на ГФ (Решение № 127 от 18.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2835/2018 г., I т. о., ТК. и Решение № 8 от 22.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 2144/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева).