Решение № 157 от 23.03.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Ямбол, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20252330101680 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от «Йеттел Б» ЕАД, против С. М И., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.

В исковата молба се твърди, че „Теленор Б“ ЕАД, сега „Йеттел Б“ ЕАД и ответника са обвързани от облигационна връзка по договор за предоставяне на мобилни услуги и допълнително споразумение от 09.05.2022 г. На същата дата на ответника било предоставено за ползване на мобилно устройство на преференциална цена, като сключили и договори за лизинг от 09.05.2022 г. за базови аксесоари.

Сочи се, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща в уговорените срокове цената на предоставените услуги, лизинговите вноски които били фактурирани в издадени фактури, като договорите били прекратени на 10.10.2022 г. и на 13.09.2022 г.

Ответника дължал на ищеца сумата от общо 1202, 38 лв. – представляваща дължими и незаплатени задължения от преходен период, месечни абонаментни за потребление на мобилни услуги, вноски по договор за лизинг за базови аксесоари и неустойка за предсрочно прекратяване на услуги.

Ищецът подал за сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № ***г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. С оглед на това,че заповедта за изпълнение на длъжника била връчена по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК на заявителя на основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК било указано,че може да 1 предяви граждански иск, поради което се предявява настоящият установителен иск.

В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, не е постъпил писмен отговор от ответника.

В с.з. ответника се явява лично и се представлява от назначения й от съда особен представител, чрез който поддържа отхвърляне на исковете.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че на 03.11.2021 г. между тях е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, изменен с ДС към договора за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 09.05.2022 г. за срок от 24 месеца. Между тях е уговорено заплащането на абонаментен план по програма „Тотал Макс“ с месечен абонамент за първоначалния срок на договора 36, 99 лв. с ДДС, а след изтичането му 46, 99 лв. с ДДС. С допълнително споразумение от 09.05.2022 г., за срок от 24 месеца за номер + *** бил договорен абонаментен план по програма „Тотал Макс“ . При подписването на ДС на абоната е представено устройство марка ***, на цена в брой или обща лизингова цена с абонаметния план 479, 76 лв. Стандартната цена на устройството в брой, без абонаметния план възлизало на 839, 90 лв., като отстъпката от стандартната цена била в размер на 360, 14 лв. На 09.05.2022 г. за номер + *** бил сключен договор за лизинг, в който „Йеттел Б“ ЕАД в качеството им на лизингодател, предоставили на С. М. И., в качеството й на лизингополучател устройство***, срещу заплащане на обща лизингова цена в размер на 459, 57 лв. с ДДС, като към тази сума следвало да се прибави и сумата от 19, 99 лв. Лизинговата цена била платима на 23 месечни вноски, всяка с 20 % ДДС, платима съгласно погасителен план. Лизингополучателя имал право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство след като подпише договор за изкупуване и след като заплати допълнително сумата от 19, 99 лв.

Самия погасителен план бил включен в самия договор, като се установява начално салдо 479, 76 лв., 23 вноски, всяка в размер на 19, 99 лв.

Също така между страните бил подписан договор за лизинг на базова аксесоари от 09.05.2022 г. Представени са още резюме на договори; информация съгласие за обработка на данни; декларация- съгласие; заявление за активиране на услуга. От представените по делото фактури се установява задълженията на длъжника, като същите са обединени във фактура № *** г. с кл. номер ***.

Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните вземания, видно от приложеното ч.гр.д. №*** г. на ЯРС. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

2

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 и чл. 92 ЗЗД.

Искът е допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК. В настоящото производство в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на вземането си по оспорената ЗИ, а именно, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, с твърдените съществени уговорки, че е изправна страна по договора, вкл. размера на претенцията си.

Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

В случая вземането на ищеца произтича от сключени между страните договори за предоставяне на услуги, допълнителни споразуменияи договори за лизинг. Същите са валидни и пораждат правни последици. Изпълнението на задължението си за предоставяне на услугите на ответника ищецът установява с представените фактури, в които подробно са посочени времето на разговорите, използван мобилен интернет и др. Фактурите са генерирани автоматично от системата за отчитане на потреблението на абоната и доколкото не се твърди същата да е манипулирана неправомерно, отразяват действителното потребление. Въпреки така предоставените услуги ответника не е заплатил същите, което сочи на неизпълнение на поетите от него договорни задължения, поради което дължи на ищеца стойността на същите. Съдът приема в тази насока предявения иск за доказан по основание, посредством представените фактури за дължимите суми за процесния период и с оглед на обстоятелството, че ответника, не е представил доказателства, че сумите са недължими.

По претенциите за неустойки, съдът приема следното :

Законът за електронните съобщения урежда изрично случаите н а недължимост на неустойка в хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на договор за мобилни услуги -в чл. 228, ал. 5 вр. с ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги в периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при едностранно прекратяване на безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично уредените случаи уговарянето на неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, което има действие занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът изрично признава правото на кредитора да обезпечи изпълнението с неустойка. В процесния случай договорната клауза е в съответствие със специалния закон, като касае обезпечаването на срочен договор извън посочените законови хипотези на недължимост на неустойка.

3

Искът за неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор.Самото прекратяване е уредено в Общите условия. Задължението за неустойка се предпоставя от неспазване на задължение от потребителя, който в случая не е заплатил предоставените мобилни телефонни услуги.Прекратяването на услугите е безспорен факт, т.е. операторът е упражнил правото си да прекрати договорите едностранно.

Клаузата дерогира общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не предвижда форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника. Т.е. може да бъде и конклудентно – с действията по прекратяване на услугите. Тези действия стават неминуемо достояние на абоната. Самата искова молба играе ролята на покана по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВКС (Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д.№ 1306/2016 г., IV г.о., Решение № 4/23.06.2017 г. по т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.). Ответникът не е изпълнил паричното си задължение до приключване на съдебното дирене, до който момент може да се приеме, че му е предоставен достатъчен срок от кредитора. Поради това е налице и вторият елемент от фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка. Ищецът не претендира договорения с клиента размер на неустойката - сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти до края на срока на договора, а по-малък, договорен с КЗП.Следователно искът следва да се уважи в претендирания размер.

По отношение договора за лизинг. Вземането на ищеца произтича от сключени между страните договори за лизинг. Същите са валидни и са породили правни последици, като не са и оспорени от ответника. Не са представени доказателства за плащане на уговорените по погасителния план вноски, нито се твърди от ответната страна да е извършено плащане.Липсват и доказателства представените устройства да са върнати на оператора от страна на ответника. Получаването им същия е декларирал с подписването на договорите за мобилни услуги и на договорите за лизинг. Същия се е задължил да заплаща за ползването лизинговата цена по инкорпорирания в договорите погасителен план. С оглед на неизпълнението на договорите за лизинг ответника дължи заплащане на лизинговите вноски в посочения договор за лизинг, които са начислени в съответните фактури. Ето защо и претенцията следва да бъде уважена в пълния й размер.

По отношение размерът на претенцията, съдът приема, че от представените писмени доказателства – фактури се установи, че за исковия период ответника не е заплатил и дължи общо сумата от 1202, 38 лв., представляваща главница.

С оглед гореизложеното исковете се явяват основателни и следва да се уважат.

По отношение на направените възражения от страна на особения представител на ответника за основателност на исковата претенция. В тази насока следва да се отбележи, че едностранното прекратяване на договорите е предвидено в ОУ и както беше посочено по- горе ответника е бил запознат с тях. В договорите ответника е 4 декларирал, че е получил всички услуги и аксесоари по договорите и ако има плащане същото автоматично се генерира от системата на оператора и се отразява в нея. Също така от съда се преценя като неоснователно възражението на особения представител на ответника относно клаузите за неустойка, на посочените по- горе основания.

Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.

Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер на 258, 20 евро ( 505, 00 лв.)

На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски и за настоящото производство. В тази насока се претендират такива в размер на общо 263, 00 евро ( 514, 39 лв.)

Водим от горното ЯРС,

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. М. И., ЕГН ********** от с. М к, общ. Т, обл. Я ул. ***, дължи на „Йеттел Б“ ЕАД, ЕИК ***гр.С, район ***, ж.к. *** представлявано от М С и Д К К, със съдебен адрес в гр. С, район „***, чрез адв. С. М.САК сумата от общо 614, 77 евро ( 1202, 38 лв.), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 22.08.2024 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.

ОСЪЖДА С. М. И., ЕГН **********, да заплати на „Йеттел Б“ ЕАД , ЕИК *** гр.С направените по делото разноски пред настоящата истанция в размер на 263, 00 евро ( 514, 39 лв.), както и разноски по заповедното производство в размер на 258, 20 евро ( 505, 00 лв.)

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.