Решение № 3126 от 11.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3126 гр. Пловдив, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330104351 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А. И. К. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД, с който се претендира да бъде осъден ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на ищцата сума в размер от 777, 95 лв.- платена без основание по недействителен Договор за паричен заем № ... и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД с който се претендира да бъде осъден ответникът „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на ищцата сума в размер от 1084, 05 лв.- платена без основание по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство № ..., ведно със законната лихва върху горепосочените главни вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /07.03.2024г. / до окончателното им погашение.

Ищецът твърди, че е сключил Договор за паричен заем № ... с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Договор за предоставяне на поръчителство № ... с „Файненшъл България“ ЕООД. Изтъква се, че с влязло в законна сила Решение № 39/ 03.01.2024г. по гр.д. № 9646/ 2023г., по описа на РС- Пловдив , XXII- ри гр. с-в цитираните договори са обявени за недействителни. Предвид това, ищецът поддържа, че по кредитното правоотношение следва да му бъде върнато всичко платено над стойността на усвоената главница, което възлиза на сумата от 777, 95 лв. Ищецът сочи и че доколкото договорът за поръчителство също е обявен за недействителен, то следва да му бъде върнато всичко, което е платено по посочената сделка, а именно – сумата от 1084, 05 лв. Моли се предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е подал писмен отговор, с който поддържа, че исковете са допустими, но по същество са неоснователни. Оспорва се ответното дружество да е получило от ищеца сума над главницата, която да възлиза на 777, 95 лв. Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се сторените разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Файненшъл България“ ЕООД.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Не съществува спор между страните, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че с влязло в законна сила на 24.01.2024г.

Решение № 39/ 03.01.2024г. по гр.д. № 9646/ 2023г., по описа на Районен съд- Пловдив , XXII- ри гр. с-в е прогласена нищожността на Договор за паричен заем № ..., сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Договор за предоставяне на поръчителство № ... сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД. На осн. чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, поради което за настоящия съдебен състав съществува задължение да се съобрази с постановеното съдебно решение и установеното с него правно положение между страните (всяко влязло в сила съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо и следващото се от това установяващо и регулиращо действие в отношенията между страните).

С оглед гореизложеното, то настоящият съдебен състав не счита за необходимо да подлага на допълнително обсъждане валидността на процесните договори и приема, че същите са нищожни.

За да бъдат уважени предявените искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр.

1- во ЗЗД, то в тежест на ищеца е да установи, че е налице предаване, съответно получаване на парична престация, нейният размер и пряка причинно- следствена връзка между обогатяването и обедняването. В тежест на ответниците е да изяснят наличието на основание, по повод на което е осъществено имущественото разместване.

Във връзка с преюдициалния въпрос, касаещ действителността на процесните правоотношения, вече бе посочено, че с влязлото в сила на 24.01.2024г. Решение № 39/ 03.01.2024г. по гр.д. № 9646/ 2023г., по описа на Районен съд- Пловдив, XXII- ри гр. с-в е прието, че и двата процесни договора са нищожни. В рамките на настоящото производство, от представената от „Изи Асет Мениджмънт“ АД справка на л. 40 гръб (неоспорена от ищеца) се установи, че в изпълнение на задълженията си по кредитното правоотношение, ищецът е заплатил на ответника „Изи Асет Мениджмънт" АД сума в общ размер от 1777, 95. Предвид съображенията, изложени по- горе, то плащането към ответника „Изи Асет Мениджмънт" АД на горепосочената сума е осъществено по договор, който се явява недействителен по смисъла на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Същевременно, при недействителен договор за кредит, на основание чл. 23 ЗПК се дължи единствено плащане на главницата. Усвоената по договора за кредит главница е в размер от 1600 лв., а ищецът – заемател е върнал сума в общ размер от 1777, 95 лв. Предвид изложеното, то ответникът следва да бъде осъден да върне на ищеца- заемодател всичко платено над размера на главницата, което възлиза на сумата от 177, 95 лева. За разликата от посочената величина, до пълния претендиран размер от 777, 95 лв. искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1-во“ ЗЗД насочен срещу „Изи Асет Мениджмънт" АД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Договор за предоставяне на поръчителство № ..., сключен между „Файненшъл България” ЕООД и ищцата е цялостно недействителен (поради липса на основание), поради което и сумата по него в размер от 1084, 05 лв. се явява платена без основание (съобразно неоспорената от ищеца справка за плащания по договора за поръчителство, намираща се на л. 46 от делото). Предвид това, предявеният от ищеца осъдителен иск с 2 правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1-во“ ЗЗД срещу „Файненшъл България” ЕООД следва да бъде уважен в цялост за претендираната сума в размер от 1084, 05 лв.

Върху горепосочените главни вземания се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда ( 07.03.2024г. ) до окончателното им погашение.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищеца. В случая ответниците са двама, като сторените от ищеца разноски касаят предявените искове срещу всеки от тях. Предвид това, то следва всеки от ответниците да заплати на ищеца съответна част от направените от него разноски.

В рамките на настоящото производство, на ищеца са предоставени правни услуги от адв. С. Н., като съобразно представения по делото Договор за правна защита и съдействие ( л. 17 ), е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на адв. Н., съдът счита за нужно да акцентира върху следното: съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C‑ 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд.

Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед посочените по- горе принципни съображения и като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че същото е приключило в едно съдебно заседание, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. Н. следва да се определи възнаграждение в размер от по 150 лева за всеки един от предявените искове (тоест, всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати на адв. Н. сума в размер от по 150 лева за предявените искове). В тази връзка, съдът съобразява и факта, че настоящият процес се развива след като ищцата вече веднъж е инициирала производство срещу ответниците за прогласяване нищожността на сключените между тях договори и в 3 което производство в полза на адв. Н. е присъден хонорар в общ размер от 800 лв.

В лично качество ищцата е заплатила държавна такса в размер от 100 лв. за образуване на исковото производство. Предвид това и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер от по 50 лева.

Макар и осъдителният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД, предявен от ищцата срещу „Изи Асет Мениджмънт" АД да е частично уважен, то не се следват разноски на „Изи Асет Мениджмънт" АД съобразно отхвърлената част от исковата претенция. Съобразно изричните разяснения, дадени с т. 5 от Решение на СЕС от 16 юли 2020 по съединени дела C‑224/19 и C‑259/19, член 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Тези разяснения намират приложение в настоящия случай, поради което в тежест на ищецапотребител не следва да бъдат възлагани по съразмерност част от сторените от ответника разноски.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434 да заплати на А. И. К., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во” ЗЗД сума в размер от 177, 95 лв. – платена без основание по недействителен Договор за паричен заем № ..., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на исковата молба в съда /07.03.2024 г./ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во” ЗЗД за разликата от сумата в размер от 177, 95 лв. до пълния претендиран размер от 777, 95 лв.

ОСЪЖДА „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК 202513690 да заплати на А. И.

К., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во” ЗЗД сума в размер от 1084, 05 лв. – платена без основание по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство № ..., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на исковата молба в съда /07.03.2024г./ до окончателното й изплащане.