Решение № 147 от 19.02.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Стара Загора, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20245530104741 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 9, ал. 1 ЗПК за прогласяване недействителността на клауза за възнаграждение за услуга „динамично плащане“ предвидена в чл. 9, ал. 2 от договор за паричен заем № *********/********* г., като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП, противоречаща на добрите нрави, заобикаляща закона – чл. 19, ал. 4 ЗПК и като нарушаваща разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.1 10 ЗПК и чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Ищцата Н. Ю. П. твърди, че на *******г. е сключила потребителски договор за кредит №********* с ответника „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД за сумата от 700,00 лв. В договора било посочено, че ще се ползва услугата Динамично плащане, за което се дължала сума в размер на 282,10 лева или 40 % от размера на главницата. Заплащането на допълнителната такса „динамично плащане“ било включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит №*********. Счита, че клаузата по чл.9, ал.2, с която било договорено допълнително плащане към кредитора от Договора, била неравноправна, следователно и нищожна на основание чл.143, ал.2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като задължавала потребителя 1 да заплати сума, в размер на 40% от размера на главницата по кредита за услуга, която не е извършена. Също така счита, че тази клауза не била индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП, тъй като фигурирала в Общите условия към договор за потребителски кредит, публикувани на интернет страницата на „Би енд джи кредит“ ООД /т. 7.4/. Твърди нищожност на клаузата на чл.9, ал.2 от Договора, където било именно задължението за заплащане на допълнителната такса, в общ размер на 282,10 лева и поради нарушение на закона чл. 10а, ал. 1 ЗПК и на добрите нрави. Освен това горепосоченото възнаграждение представлявало печалба на кредитора и с уговарянето му се заобикаляло императивното изискване, установено в разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, според което годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /освен лихвен процент – 0,1 %, плюс 10 %, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договора, надвишаващи определените по ал.4, били нищожни на основание чл.19, ал.5 ЗПК. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата по чл.9, ал.2, предвиждаща заплащането на такси за динамично плащане в размер на 282,10 лева, от Договор за паричен заем №*********, сключен между страните по делото на основание чл.26, ал. ЗЗД, вр. чл.22, вр. с чл.10, чл.19 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 ЗЗП.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като е заел позиция за неоснователност на исковете. Клаузата на чл.9, ал.2 от договор №********* не накърнявала добрите нрави. Няма и как да бъде обратното, тъй като дейността на финансовите институции се осъществявала при регулаторен режим, строг контрол и договор при общи условия, необходими за да се гарантира пазарната дисциплина и сигурността на клиентите.

Предлаганото от кредитора доброволно действие не представлявало скрита възнаградителна лихва, тъй като изискването на чл.11, т.10 от ЗПК е да бъде наличен Годишния процент на разходите /ГПР/, което било сторено в договора. Съвсем неправилно се приемало, че заявеното от жалбоподателя, в ролята му на страна по процесния договор за кредит допълнително действие е част от ГПР. То не се калкулирало в ГПР защото в допълнителните разпоредби на ЗПК ясно и еднозначно била дадена дефиницията за общ разход по кредита:

Следвало да се отбележи, че ищецът, като страна по договор за потребителски кредит, сам е пожелал допълнителното действие. Всяко действие, които кредиторът е предоставил, е било по желание на потребителя. Никога допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Би енд Джи Кредит“ ООД, т.е. договорът за кредит е можел да се сключи и без него. Пакетът от действия присъствал в Стандартния Европейски формуляр /СЕФ/ като цена, т.е. не можело да се твърди, че ищецът не е разбрал за него. присъствайки в преддоговорната 2 информация и фактът, че ищецът сам е пожелал да го ползва отхвърля и твърдението, че клаузата е уговорена индивидуално от кредитора и е неравноправна по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП. Моли за отхвърляне на иска.

В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба, чрез процесуален представител – адвокат с която заявява, че поддържа исковата молба и няма възражения по доклада.

Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски.

В открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От изявленията на страните в исковата молба и отговора на исковата молба се установява, че между тях не са спорни правнорелевантните обстоятелства, че между „Би Енд Джи Кредит“ ООД, като кредитодател, и ищцата Н. Ю. П., като кредитополучател, е сключен на ******* г. договор за кредит № ********* с включена клауза за „динамично плащане“ /и двете страни сочат наличие на договор за заем с еднакъв номер и описват съдържанието на оспорената клауза/. Съгласно договора за паричен заем № *********/******* г. /л. 3-5 от делото/, сключен между „Би Енд Джи Кредит“ ООД и ищцата Н. Ю. П., страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 700,00 лв., с уговорена услуга „динамично плащане по кредита“ от 282,10 лв. /чл. 9, ал. 2 от договора/.

При така установената фактическа обстановка, Старозагорски районен съд прави следните правни изводи:

„Би Енд Джи Кредит“ ООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Не се спори между страните, че „Би Енд Джи Кредит“ ООД и ищцата са били в договорни правоотношения възникнали от договор за потребителски паричен заем № *********/******* г., т.е. налице е възникнало заемно правоотношение между кредитора „Би Енд Джи Кредит“ ООД и кредитополучателката – ищца, по силата на което ищцата е получила сумата в размер на 700,00 лева и се е задължила да я върне, заедно с еднократна такса „динамично плащане“ от 282,10 лв., дължима на равни части през периода на кредита , съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита/ След като по делото се установи възникналото валидно облигационно правоотношение между „Би Енд Джи Кредит“ ООД и кредитополучателката – ищца, предоставяне на заемната сума в размер на 700,00 лв., следва се прецени дали атакуваните в исковата молба клауза на 3 договора е действителна, вкл. с оглед формираната съдебната практика по същата клауза на ответника „Би енд Джи Кредит“ ООД обективирана напр. в решение № 669/18.05.2023 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 525/2023 г.

По отношение на услугата „динамично плащане“ е налице нищожност на тази клауза обективирана в чл. 9, ал. 2 от договора и тази сума от 250,00 лв. не се дължи от ищцата поради следните съображения:

В чл. 9, ал. 2 от договора е предвидена такса за динамично плащане в размер на 282,10 лв. Посочената клауза настоящият съд счита за нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Още повече въобще не е ясно от договора в какво се състои престацията на кредитора, какво включва тази услуга, т.е. таксата за „динамично плащане“ не е ясно какво представлява и за каква услуга се дължи. По делото не са представени Общи условия, за да се установи дали в тях е регламентирана тази услуга, вкл. не попада в приложното поле на ал. 10а, ал. 1 ЗПК. Не може да се приеме, че срещу тази такса /възнаграждение/ се дължи поведение от страна на кредитора за допълнителна услуга, като не е ясно и по какъв начин е определен размерът, респ. в какво точно се изразява насрещното поведение на кредитора – арг. чл.

10а, ал. 4 ЗПК. Очевидно тази такса служи за увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем и да бъдат заобиколени императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.е. с тази клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар. „скрита възнаградителна лихва“.

Потребителят следва да заплати таксата с неясна насрещна престация, клаузата е предварително уговорена и няма доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху нейното съдържание, не е ясно и какъв е начинът за определяне на размера й. Добавено към уговореното възнаграждение по договора, възнаграждението за допълнителната услуга „динамично плащане“ несъмнено води до превишаване тавана на ГПР /таксата е в размер на 282,10 лв. при главница от 700,00 лв., което от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение /арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК/ и липса на основание за дължимост на това вземане. Дори да се има предвид посоченото в исковата молба съдържание на клаузата за такса „динамично плащане“ може да се посочи, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса „Динамично плащане по кредита“ е установена и в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Разходите за предоставяне на отпуснатия финансов ресурс по местожителството на длъжника и тези за събиране на дължимите погасителни вноски по местожителството на длъжника, т.е. такива свързани с изпълнение на поетото договорно задължение, представляват разходи по управление на договора. Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по 4 договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора.

Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. В настоящия случай услугата „динамично плащане“ има за предназначение да улесни взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогне потребителя да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства, също представлява действие по усвояване на кредит, а реално последната не е предоставяна, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора, като отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по него, следва да става по съгласие на страните.

За тази клауза може да се посочи, че задължава потребителя да заплати такса в изключително голям размер в сравнение с действителната стойност на предоставената в заем сума /стойността на допълнителната услуга е 282,10 лв. или 40% от размера на предоставената в заем сума/, поради което противоречи на добросъвестността и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и кредитополучателя. Съгласно практиката на Съда на ЕС преценка за неравноправния характер на една договорна клауза се прави с оглед на всички обстоятелства по делото, като се следи първо, евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, и второ, наличието на евентуална значителна неравнопоставеност между правата и задълженията по договора във вреда на потребителя, като при преценка за евентуалното наличие на значителна неравнопоставеност, съдът трябва да отчита характера на стоката или услугата, за които е сключен договорът, като вземе предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, както и всички останали клаузи от договора /Решение на СЕС от 16.01.2014 г. по дело C-226/12/. В практиката на СЕС е посочено, че една клауза създава значителна неравнопоставеност между правата и задълженията по договор с потребител, когато услугите, чието заплащане се претендира, се извършват при управлението или отпускането на кредита, или ако сумите, начислени на потребителя за такси и възнаграждения, са непропорционални спрямо размера на кредита /т. 55 от Решение на СЕС от 3.10.2019 г. по дело C-621/17/. В процесния случай именно значителната стойност на таксата за динамично плащане в сравнение с предоставената в заем сума превръща същата в неравноправна клауза в потребителски договор. На следващо място, при начисляване на таксата за допълнителната услуга за бързо разглеждане кредитополучателят узнава за размера на таксата едва при отпускане на кредита и няма възможност предварително да разбере размера на таксата за услугата и да прецени съобразно интереса си дали иска да ползва допълнителната услуга или не. От договора не става ясно за предоставянето на каква допълнителна услуга е начислена таксата за динамично плащане, поради което съдът намира, че посочената клауза не е достатъчно пълна и ясна 5 и поради това не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Отделно от всичко изложено следва да се посочи и следното: между страните не се спори, че таксата за „динамично плащане“ не е включена в размера на посочения ГПР от договора за паричен заем като е нарушена и разпоредбата на чл. 19, ал.