Решение № 1740 от 23.08.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 288/2018
- Вид
- Решение № 1740
- Подписан
- 23.08.2018
- В сила
- 10.10.2018
- Състав
- АТАНАС АНГЕЛОВ МАДЖЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, ал. 2, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№…………/23.08.2018 г.
Гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VI-2 състав, в публично заседание на шести юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ при секретаря Милена Кюркчиева, като разгледа докладваното от председателя търг. дело № 288/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на И.по Ф.на Р.и Г.при Б.А.Н./ИФРГ при БАН/, Булстат *******, със седалище и адрес на управление *** срещу „О.Ф. “ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***.
Предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване са следните искове : установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, чл. 232, ал. 2, пр. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване, че ответното дружество дължи на ищеца парични суми, както следва : в размер от 32 550 лв. – съставляваща незаплатена наемна цена по сключен договор за наем от 30.11.2009 г., която е натрупана за периода от м. 07.2011 г. до м. 02.2012 г. /2 950 лв. с вкл. ДДС – за м. 07.2011 г.; 800,00 лв. с вкл.
ДДС – за м.08.2011 г.; 4800,00 лв. с вкл. ДДС – за м.09.2011 г.; 4800,00 лв. с вкл. ДДС – за м.10.2011 г.; 4800,00 лв. с вкл. ДДС – за м.11.2011 г.; 4800,00 лв. с вкл. ДДС – за м.12.2011 г.; 4800,00 лв. с вкл. ДДС – за м.01.2012 г.;
4800,00 лв. с вкл. ДДС – за м.02.2012 г./; в размер от 3 518,16 лв. – съставляваща незаплатени консумативни разноски /потребени ел. енергия и вода/ във връзка с ползването на наетия имот в периода от м.10.2011 г. до м 01.2012 г.; сумата от 345,75 лв. – обезщетение за забава в плащането на паричните задължения консумативни разноски, считано от момента на настъпване на изискуемостта на всяко от тези вземания до 04.04.2012 г. /датата на депозиране н заявлението по чл. 410 ГПК в съда/; както и осъдителни искове при квалификацията на чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 14 400 лв. – съставляваща дължима неустойка, породила се на основание чл. 6.2. от сключения между страните договор за наем от 30.11.2009 г. и отнасяща се до настъпилото прекратяване на наемното правоотношение, поради неизправност в наемателя; и за заплащане на сумата в размер от 11
140,60 лв. - съставляваща дължима неустойка, породила се на основание чл. 6.1. от сключения между страните договор за наем от 30.11.2009 г. и отнасяща се до допусната забава в плащането на уговорената по договора за наем от 30.11.2009 г. наемна цена.
В исковата молба и молбите-уточнения към нея са изложени фактически твърдения от ищцовата страна, че по силата на сключен между нея и ответното търговско дружество договор за наем датиращ от 30.11.2009 г. между страните е възникнало наемно правоотношение. Във връзка с предоставения в държане на ответника под наем обект – Столова с площ от 591 кв.м., разположен в гр. София от ищеца се поддържа, че възникналото в негова полза за периода от м. 07.2011 г. до м. 02.2012 г. вземане за заплащане на месечна наемна цена.
Сочи се, че месечната наемна цена възлиза на сумата от по 4 800 лв. / с вкл.
ДДС/. Във връзка с начисляването на тези парични задължения от страна на ищеца били издадени 12 броя фактури, чиито получател е „О.Ф. “ООД. Допълнено е, че относно наемната цена отнасяща се за м. 07.2011 г. от ответника е било осъществено частично погашение на това му задължение, като оставащия неиздължен остатък се сочи да съставлява сумата от 2 950 лв. Добавя се и това, че заплатения от ответника депозит към момента на сключване на наемния договор, чиято стойност възлиза на сумата от 4 000 лв. също е бил оползотворен от ищеца за покриване на формираните но неплатени негови вземания за наемна цена. Сред твърденията в ИМ присъстват и такива, че ответника наред с неизпълнение на задължението си да заплаща уговорената наемна цена е допуснал отклонение и от задължението си да заплаща генерираните консумативни разноски за ползването на наетата вещ, които разноски съставляват потребените количества ел. енергия и вода за периода от м.10.2011 г. до м 01.2012 г. Ищецът се позовава, че в правната му сфера са възникнали и парични вземания за неустойки, които са били уговорени между страните по цитирания наемен договор, като се конкретизира, че тези вземания произтичат от клаузите на чл. 6.2. и чл.
6.1 от договора. Отделно от това ищецът настоява да има качеството кредитор спрямо ответника и на вземане за обезщетение за забава в плащането на главните вземания за дължими наемна цена и консумативни разноски, като очертава период и размер на това си акцесорно вземане.
Ответната страна – „О.Ф. “ООД е подала писмен отговор по исковата молба, с които паричните претенции предмет на предявените искове са подложени на оспорване, както по тяхното основание, така и относно формулираните размери. Сочи се, че предоставения под наем обект е уговорено да се ползва при предназначение – приготвяне на прясна храна /детска кухня/, но състоянието му е било такова, което е налагало значителен ремонт за да може да се приведе в състояние, което да позволява неговото ползване по уговореното с договора предназначение. В тО.смисъл страните постигнали съгласие, че първите 4 наемни вноски няма да се заплащат на наемодателя, а ще се ползват от наемателя за ремонт на наетото помещение /столова/. Оказало се обаче, че необходимите разноски за ремонт на обсъжданото помещение надхвърлят определената от страните сума и са недостатъчни за провеждането на ремонта, което провокирало ответника да направи разноски в по-високи размери от тези приети между страните в чл. 2.3.4. от договора. Това формирало насрещно вземане на „О.Ф. “ООД към ищеца, с което ответника поддържа да е осъществил прихващане на насрещното си задължение за заплащане на наемна цена и консумативни разноски. Предвид изложеното ищецът не разполагал с изискуемо право на парично вземане за наем и консумативи, защото то било погасено чрез изтъкнатия погасителен способ на компенсацията.
След предоставена възможност в срока по чл. 372 ГПК, ИФРГ при БАН не е упражнило право на допълнителна искова молба.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
С договор за отдаване под наем на недвижим имот от 30.11.2009 г., ищецът – ИФРГ при БАН, в качеството му на наемодател и ответника – „О.Ф. “ООД, в качеството на наемател постигнали съгласие относно това, че наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване : недвижим имот, находящ се в И.по генетика, Околовръстен път 11-13, представляващ – сграда Столова, с площ от 591 кв.м. За ползването на цитирания имот наемателя се задължил да заплаща месечна наемна цена в полза на наемодателя фиксирана в размер на левовата равностойност на 2 045,1675 евро /4 000 лв./, като в тази стойност не е калкулиран ДДС. В съглашението е предвидено, че това задължение подлежи на изпълнение до 10 число на текущия месец, за които се следва, като изплащането на наемната цена трябва да става по цитираната в договора банкова сметка *** – ищеца. В чл. 2.3. от договора е разписано, че при подписване на същия от наемателя се заплаща под формата на депозит един месечен наем, които да служи като гаранция, че наемателя ще изпълнява точно и навременно задълженията му, произтичащи от създаденото наемно правоотношение. Уговорено е, че в хипотеза на допуснато неизпълнение в плащането на наемните вноски или консумативни разходи за наемодателя се поражда правната възможност да прихване тези си вземания към наемателя чрез удържане на суми от привнесения депозит. Според клаузата на чл. 2.4. от договора в тежест на наемателя е да заплаща стойността на всички консумативни разноски /ел. енергия, вода, отопление, телефон, такси за битови отпадъци и пр./ съгласно показанията на измервателните уреди, които следва да закупи и монтира за своя сметка в наетия имот. Плащането на разноските следва да се прави в полза на наемодателя в 3-днвен срок, считано от представянето на фактура за тяхната стойност. Срокът на действие на договора е уреден в чл. 3.1. и обхваща периода от 01.12.2009 г. до 31.12.2012 г., като е предвидена и опция за продължаването му при наличие на изявено взаимно съгласие между страните. При регулиране на така създаденото наемно отношение страните са предвидили и отговорност ако то не бъде изпълнено съобразно установените договорни изисквания от някоя от страните. Така в чл. 6.1. от наемния договор е предвидено, че наемателят дължи неустойка в размер на 0.1 % от наемната цена, ведно с начисления ДДС за всеки просрочен ден до 16-ия ден на допуснатата забава, като след 16-ия ден на забавата размерът на следващата се неустойка е равен на 0,2 % върху сумата на наема с начисления ДДС за всеки просрочен ден, считано до окончателното изплащане на сумата. В чл.
6.2. пък е заложено, че наемодателят има право да реализира правата си по предходната точка и при прекратяване на договора, поради неизпълнението му от страна на наемателя, като в тази хипотеза наемодателя разполага и с правото да получи неустойка за прекратяване на договора равна на трикратния размер на уговорената месечна наемна цена.
Според ангажиран по делото приемо-предавателен протокол съставен на 30.11.2009 г. и подписан от страните по наемното правоотношение се установява, че на споменатата дата наемодателят е предал, а наемателят е приел за ползване цитирания в договора за наем недвижим имот. В протокола е отбелязано, че сградата подлежи на основен ремонт.
Част от доказателствата приобщени по делото съставлява и приемо-предавателен протокол от 01.03.2012 г. подписан отново от представители на страните по разглежданото наемно правоотношение, като от същия е видно, че във връзка с настъпилото прекратяване на договора за наем наетата вещ е била върната от наемателя на наемодателя с отразяване, че същата се намира в нормално за експлоатация състояние, като са описани намиращите се в имота материални активи /движими вещи/ собственост на наемодателя. В протокола присъства и възпроизвеждане на показанията на монтираните в имота водомер и електромер, като тези касаещи отчетеното количество потребена ел. енергия са на стойност – 13 420, а показанията за ползвана вода са на стойност – 2 633.
Съгласно решение № 154/21.01.2016 г. постановено от Софийски апелативен съд, по гр.д. № 4138/2015 г. се установява, че предявения от „О.Ф. “ООД срещу ИФРГ при БАН /първоначално заявен, като насрещен иск в настоящото производство, отделен за разглеждане в самостоятелно такова/ иск с правно основание чл. 59 ЗЗД имащ за предмет заплащане на сумата от 84 056,30 лв. е отхвърлен. Посоченото решение е придобило стабилитет влизайки в сила на 11.07.2017 г.
В рамките на заповедното производство делото по което е приложено към настоящото са ангажирани от ищеца четири броя дебитни известия, които същия е издал в качеството си на доставчик към получател-наемателя от дати : 10.11.2011 г., 09.12.2011 г., 10.01.2012 г. и 10.02.2012 г., където са отразени количества и стойност на използваните в наетия имот вода и ел. енергия, както следва : за месец 10.2011 г. – ел. енергия в размер на 821,92 лв. и вода в размер на 110,92 лв., като с добавяне на дължимия ДДС общата сума за тези консумативни разходи за посочения месец възлиза на 1 119,41 лв.; за месец 11.2011 г. – ел. енергия в размер на 468,18 лв. и вода в размер на 174,84 лв., като с добавяне на дължимия ДДС общата сума за тези консумативни разходи за посочения месец възлиза на 771,62 лв.; за месец 12.2011 г. – ел. енергия в размер на 551,41 лв. и вода в размер на 128,78 лв., като с добавяне на дължимия ДДС общата сума за тези консумативни разходи за посочения месец възлиза на 816,23 лв.; и за месец 01.2012 г. – ел. енергия в размер на 593,03 лв. и вода в размер на 82,72 лв., като с добавяне на дължимия ДДС общата сума за тези консумативни разходи за посочения месец възлиза на 810,90 лв.
Приобщени са и осем броя фактури от 08.07.2011 г., 10.08.2011 г., 09.09.2011 г., 10.10.2011 г.,10.11.2011 г., 09.12.2011 г., 10.01.2012 г., и 10.02.2012 г., които са издадени от наемодателя и имат за получател дружеството-наемател. В тези фактури е начислено задължението за заплащане на уговорената между страните наемна цена /4000 лв. без ДДС, респективно 4 800 лв. с вкл. ДДС/ за месеците – юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2011 г. и януари и февруари 2012 г. Върху фактурата отнасяща се до дължимата наемна цена за м.07.2011 г. е осъществено вписване, че сумата по фактурата е частично заплатена, като незаплатения остатък по нея възлиза на стойност от 2 950 лв. Удостоверено е, че това отбелязване е направено от Б. Т./счетоводител/.
Разпечатката съдържа 28 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/41013fe9-6b02-475e-95e0-18193c43ef8b