Решение № 3953 от 05.12.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3953 гр. *, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Кунева при участието на секретаря Димитрина Илк. Д.а като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело № 20233110106220 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Постъпила е молба от С. Д. Р., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. И., за постановяване на мерки за защита срещу И. Р. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ж.к. „*.

По твърдения в молбата, молителката е била във фактическо съпружеско съжителство с ответника в продължение на 16 години до 2018 г., след което последвало фактическа раздяла между тях. От съвместното съжителство имали родено едно дете. След раздялата се твърди, че ответникът започнал да упражнява тормоз спрямо нея психически чрез социалните мрежи. Отправял заплахи и закани чрез съобщения на телефона. Твърди, че на 05.05.2023 г. в 11:04 часа от личния си профил в социалната мрежа „Фейсбук" ответникът изпратил на лицето *, голи снимки на молителката с текст „Курва от *" и посочен нейния телефонен номер „*", като И. С. посочил, че това е „разкрепостената Сиси". Твърди се, че на същия ден - 05.05.2023 г. е предоставил нейния телефон номер с текст, че е проститутка и предоставя платени услуги, в резултат, на което молителката получила обаждане от тел.

*** от момче от гр. *, което заявило, че се обажда във връзка с обявата, за проститутка и посочило, че има номера на молителката от И. С., който изпратил снимки и казал, че предлага такива услуги. Молителката моли да й бъде предоставена защита, включително незабавна такава, като отправя искане до съда да задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие, да забрани на същия да я приближава нея и жилището в гр.

* на по-малко от 50 метра.

В открито съдебно заседание молителят, чрез процесуален представител, поддържа искането за защита и моли за постановяване на 1 посочените в молбата мерки. Настоява, че ответникът е извършил актовете на домашно насилие, поради което с налагане на мерките по закона ще се преустанови и бъдещото му поведение.

В съдебно заседание ответника оспорва твърденията за наличие на извършено домашно насилие и излага становище за неоснователност на молбата. Счита същата и за недопустима, тъй като не попада в обхвата на ЗЗДН, като намира, че отговорността следва де се търси по наказателноправен ред, поради което и излага становище за недопустимост на производството. В съдебно заседание ответникът настоява, че не е налице домашно насилие, поради което моли за отхвърляне на молбата.

Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Молбата е подадена от и против правен субект от кръга на описаните в хипотезата на нормата на чл. 3 от ЗЗДН и с излагане на факти, осъществили се в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, доколкото съдът е сезиран на 18.05.2023 г., а най – ранния твърдян акт на домашно насилие е осъществен на 05.05.2023 г., поради което производството по делото се явява процесуално допустимо и спорът между страните следва да бъде разгледан по същество.

Съобразно чл.2 от ЗЗДН домашно насилие съставлява всеки акт на физическо, психическо или сексуално принудително въздействие, опитът за извършване на такова, както и принудителното ограничаване на личната свобода и личния живот спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище. Защита по ЗЗДН може да търси всяко лице пострадало от домашно насилие, в частност извършено от лице с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 и т.3 от ЗЗДН.

Не е спорно между страните, а и от депозираните по делото гласни доказателства и представеното удостоверение за раждане се установява, че страните по делото се намирали във фактическо съжителство и имат общо дете.

На основание чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН като доказателство по делото е приложена декларация от молителя за осъществено спрямо нея домашно насилие, с твърдения идентични на описаните в молбата.

Видно от постъпилото по делото писмо от 05.06.2023 г. от Първо РУ на ОД на МВР – *, се установява, че от С. Р. срещу И. С. има подадена жалба за закани и заплахи от 28.04.2023 г., по която на 15.05.2023 г. преписката е изпратена на ВРП.

Съгласно постъпило от ВРП писмо от 05.09.2023 г. преписката по подадената жалба е прекратена с постановление от 18.05.2023 г. за отказ да се образува наказателно производство.

По делото е ангажирана компютърно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и от което 2 се установява, че приложените по делото снимки са пратени от И. С. на *, като последните са препратени на С. Р.. Представените на електронен носител снимков материал отразяват вярно получената информация.

За установяване твърденията на молителката по делото са ангажирани гласни доказателства, посредством разпита на един свидетел при режим на водене – съпруга на молителката *. От показанията на свидетеля, които съдът кредитира, които съдът кредитира при условията на чл. 172 от ГПК, но им дава вяра като последователни и непротиворечиви със събрания доказателствен материал, се установява, че страните са във влошени отношения след раздялата им. Свидетелят разказва, че на процесната дата С. получила съобщения от неин колега – *, със съдържание голи снимки на С., които той споделил, че ги е получил от И. С.. Сочи се, че И. разпространявал нейни снимки и публикувал обява за проститутка „разкрепостената Сиси“ и нейния телефонен номер. В този период, когато получила снимките С. била бременна и много се разстроила. Свидетелят сочи, че страните имали спор по отношение издръжката на детето, но тези снимки нямали връзка със спора им.

На първо място, в случая следва да се има предвид, че съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал. 3 от същия представлява доказателствено средство, което съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН е основание за издаване на заповед за защита, дори и да няма други доказателства за извършено насилие.

С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси п о ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства, съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН . В този случай, в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване нейната доказателствена сила.

От съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства съдът намира, че може да се направи извод, че по отношение на молителката е осъществен акт на домашно насилие на 05.05.2023 г. от страна на ответника, изразяващо се в психическо такова, поради разпространяване на неприлични снимки и информация за осъществяване на неморална извънтрудова дейност, уронващи достойнството на молителката.

В хода на настоящото производство се събраха доказателства за влошени отношения между страните по повод общото им дете, които обаче не могат да обосноват липсата на упражнено насилие спрямо молителката.

Разпространяване на снимки от личния живот на молителката, които се 3 установи от гласните доказателства, са достигнали до знанието на трети лица /колега на молителката/, могат да се подведат под хипотезата на упражняван психически „тормоз“ над молителката. Установи се, че молителката е била разстроена от разпространяването на подобна невярна информация за нея, т.е. налице е психическо въздействие върху молителката от поведението на ответника.

Ето защо, от съвкупния анализ на тези доказателства съдът приема, че спрямо С. Р. е упражнен акт на домашно насилие, представляващо психическо такова, поради което на молителката следва да бъде дадена защита чрез налагане спрямо ответника на подходящи мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.

С оглед вида на действията, осъществени от ответника, тяхната насока и интензитет, настоящият съдебен състав намира, че адекватни, реално осъществими и осигуряващи защита би била мярката за задължаване на ответника да се въздържа от домашна насилие. Тази мярка съдът намира за подходяща за постигане на възпитателния й ефект и достатъчна да се даде защита на молителката, както и за това ответникът да преосмисли поведението си.

В останалата част съдът намира, че поисканите мерки са неадекватни на търсената защита, както и че тяхната тежест и интензивност не съответстват на извършваните от ответника действия. Не се установи каквато и да е заплаха за физическата неприкосновеност на молителката, което да оправдава налагане на мерки за ограничаване на насрещната страна да я доближава – нея, домът й, още повече това би затруднило упражняване на режима на лични отношения между бащата и общото им дете. От друга страна, са налице и данни, че ответникът живее трайно на територията на друга държава. Налагането на мерки за защита от домашно насилие не следва да е самоцелно и да ограничава възможностите за придвижване и упражняване права на гражданите. Посочената мярка е достатъчна да провокира ответникът да преосмисли поведението си и да намери друг подход за разрешаване на разногласията между тях по повод общото им дете, след като се успокоят емоционално.

С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН кумулативно налагане на глоба, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати такава в размер на 200 лева. За горния си извод съдът изхожда от липсата на доказателства за имотното състояние на ответника.

Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Варненския районен съд държавна такса в размер на 25 лева и 150 лв. за СТЕ, както и сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна е релевирала възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност и предвидения в чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004г. минимален размер, намира че същото следва да бъде 4 редуцирано до сумата от 1000лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА И. Р. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ж.к. „*, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. Д. Р., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. И., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.

ОСЪЖДА И. Р. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ж.к. „*, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд – * глоба в размер на 200 лева /двеста лева/, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.

ОСЪЖДА И. Р. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ж.к. „*, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд – *, сумата в общ размер на 175 лева /сто седемдесет и пет лева/, от които държавна такса в размер на 25 лева и 150 лв. възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.

ОСЪЖДА И. Р. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ж.к. „*, да заплати на С. Д. Р., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. И., сумата в размер на 1000 лева /хиляда лева/, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.

Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението й.

В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението й, полицейският орган, констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на прокуратурата.

ПРЕПИСИ от настоящото решение и заповедта да се връчат на страните и на НАЧАЛНИКА на съответното РПУ при ОД на МВР - гр.*, съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.