Решение № 2296 от 14.03.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2296

Бургас, 14.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXV-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар ВИКТОРИЯ ТАШКОВА като разгледа докладваното от съдия ТОДОР ИКОНОМОВ административно дело № 20257040701985 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДП.

Образувано е по жалба на В. С. Д., [ЕГН], подадена чрез процесуален представител, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-5310-000063/13.10.2025 г. издадена от началник група при ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил. С оспорената заповед на основание чл. 171, т. 1, б. З)ГГ) –от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в противоречие с материалния закон. По подробно изложени доводи се иска отмяна на оспорената ЗППАМ и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 163, ал. 2 от АПК ответникът по оспорването представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат К. от АК Бургас, който поддържа жалбата.

Ответникът - началник група при ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

На 13.10.2025 г. около 8:44 ч. в Община Дупница, на път Автомагистрала А3, жалбоподателят Д. управлявал състав от ППС: влекач МАН ТГХ с рег. № [рег. номер] и прикачено към него полуремарке Фруехауф с рег. № [рег. номер], собственост на „Трансойл 1“ ЕООД, [ЕИК]. При извършената проверка било установено, че МПС МАН ТГХ с рег. № [рег. номер] не е регистрирано по надлежния ред. От направена справка с техническо средство РСОД/8:44ч/ и ОДЧ към РУ Дупница се установило, че същият е със служебно прекратена регистрация от 24.09.2025 г. по реда на чл. 143, ал. 10 без Гражданска отговорност.

По време на проверката срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3902660 за извършено по чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП административно нарушение.

Въз основа на съставения АУАН била издадена процесната ЗППАМ № 25-5310-000063/13.10.2025 г. от началник група при ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, в която са преповторени фактите, описани в АУАН. Прието е, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДП и затова и на основание чл. 171, т. 1, б. З)ГГ) от ЗДвП временно е отнето свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

По делото е представена цялата административна преписка по издаване на оспорения АА. Изискана е информация от „Лев инс“ АД и информационен център към Гаранционен фонд (ИЦ към ГФ) за сключена гражданска отговорност за МПС МАН ТГХ с рег. № [рег. номер] относно срока на валидност на полицата, била ли е прекратена, и какви са били причините за това. С Писмо вх. № 15193/19.12.2025 г. е предоставена информация от информационен център към Гаранционен фонд, видно от която за МПС МАН ТГХ с рег. № [рег. номер] е сключена застраховка гражданска отговорност полица № BG/22/125000123114 със срок на действие от 26.01.2025 г. до 25.01.2026 г. Полицата е подадена като прекратена в ИЦ на ГФ на 10.08.2025 г. поради невнасяне на дължимата вноска. Прекратена е на 11.08.2025 г. и е подадена като възстановена в ИЦ на ГФ на 13.10.2025 г. От „Лев инс“ АД е получено писмо вх. № 15281/22.12.2025 г., в което е посочено че МПС МАН ТГХ с рег. № [рег. номер] има сключена застраховка ГО с период на действие до 25.01.2026 г. като същата не е прекратена и са били платени всички вноски.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 277з-2056/10.10.2025 г. на директора на ОД на МВР Кюстендил, са определени длъжностните лица, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, сред които е и ответника в настоящото производство (т.2.2.1) Не са налице нарушения на изискването за форма съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Не са налице и допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила.

По приложението на материалния закон, съдът намира следното: Съдът не установи да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Относно съответствието на ЗНПАМ с материалния закон:

Според чл. 171, т. 1, б. З)ГГ)от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат различни ПАМ, между които и отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца – за извършени няколко административни нарушения, вкл. и по чл. 175, ал. 3 от ЗДП, предвиждащ наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца и глоба 500 лева за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Посочените в буква "з" ПАМ се налагат извън случаите на букви "а"-"ж". Фактологията по делото не индицира на приложимост на посочените разпоредби в букви "а"-"ж". Очертаните в ЗППАМ обективни и субективни признаци са тези на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП, на което съответства разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДП, установяваща санкция на посоченото неправомерно поведение.

При проверката на ЗППАМ за съответствието му с материалния закон съдът дължи изследване на въпроса дали адресатът е извършил нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДП, т. е. дали на посочените време и място е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – в случая дали управляваното от жалбоподателя МПС, което е собственост на трето лице, е било със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДП, поради липса на валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Това е така, защото без доказано административно нарушение, ПАМ не би имала своето законово основание. Законодателят не е обвързал издаването на ЗППАМ със съставяне на АУАН, за разлика от издаването на наказателно постановление, но с оглед на създадената чрез разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДП е създал облекчен за органа ред на доказване на нарушението, тъй като размества тежестта на доказване – не органът доказва нарушението, а адресатът на акта доказва неосъществяването му. Съставянето на АУАН, за да се гарантира констативната му функция, става при спазване на едно административно производство, при което предвиден в закон административен орган има компетентността да удостовери по официален начин осъществяването на даден факт или деяние – така Решение № 11240 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15582/2018 г., VII о., докладчик председателят С. Я..

Материалната доказателствена сила на АУАН обаче не се разпростира досежно това дали процедурата по прекратяване на регистрацията на МПС е предприета и приключена законосъобразно, както и дали водачът на МПС, който не е собственик на управляваното МПС, е действал умишлено.

Спецификата на случая изисква анализиране на нормативната основа, установяваща правната рамка на прекратяване на регистрация на МПС при липса на валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Според чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на МПС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането КЗ). Такава е редакция с последното изменение с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., с което се заличи изискването за уведомяване на собственика на превозното средство при прекратяване на регистрацията.

Уведомлението по чл. 574, ал. 11 от КЗ е автоматично генерирано от информационния център на Гаранционния фонд (глава 53 от КЗ) съобщение, с което органът по ал. 1, т. 1 (компетентният орган по регистрацията на превозните средства в РБ) бива уведомен да прекрати регистрацията на превозното средство. Уведомлението обаче се изпраща до компетентните органи, когато в срока по ал. 10 не са били представени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Според чл. 574, ал. 10 от КЗ, информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличието на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

По делото липсва доказателства за изпратено от Гаранционния фонд до собственика „Трансойл 1“ ЕООД уведомление и че от датата на получаването му до изпращане на уведомлението до МВР е изтекъл 14-дневният срок, в който собственикът „Трансойл 1“ ЕООД е имал право да представи доказателства за наличието на сключен и действащ застрахователен договор. Липсата на доказателства за изпращане на уведомление е особено съществено нарушение в процедурата по прекратяване на регистрацията на МПС, тъй като при надлежно изпращане на съобщението би могло да се постигне друг резултат, а именно собственикът да сключи застраховка "Гражданска отговорност" какъвто е вложения в чл. 574, ал. 10 от КЗ смисъл. Ако собственикът бездейства в указания от закона срок (който трябва и да е посочен в уведомлението), то след изтичането му изпращане на уведомлението на компетентния орган би било изцяло съобразено със закона.

Вярно е, че от текста на чл. 143, ал. 10 от ЗДП отпадна изискването за уведомяване на собственика за прекратяване на регистрацията, което до датата на изменението се изискваше да бъде изпратено от компетентния по регистрация орган, но това задължение продължава да съществува в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), която в чл. 18б, ал. 2 разпорежда изпращане на уведомление до посочения в регистъра собственик в случай на служебно прекратяване на регистрация. В разглеждания случай е мислимо да се приеме, че разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. не следва да бъде прилагана на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, тъй като противоречи на нормативен акт от по – висока степен.

В този случай обаче се поставя въпросът откога собственикът е бил в обективна възможност да узнае за прекратяване на регистрация, доколкото за фактическото прекратяване не се издава изричен акт, а изпратената от Гаранционен фонд информация по реда на чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и т. 2 от Кодекса за застраховането се обработва изцяло автоматично и системата на сектор "Пътна полиция" дерегистрира автомобила по реда на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.