Решение № 482 от 31.12.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. Карлово, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20245320100706 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал. 1 и чл.86, ал.1 ЗЗД от „А.П.З.“ АД, ЕИК:

********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.В.“ №***** представлявано от изпълнителния директор Я. Б. Я., чрез юрк. Н. Т. против П.

Т. Т., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. С., обл. П., ул. „Х.Д.“ №* В исковата молба се твърди, че на 23.11.2020 г. между „В.К.“ ООД, като заемодател и П. Т. Т., като заемател, бил сключен Договор за паричен заем № ***при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

С подписването на договора за паричен заем, заемателят удостоверявал, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.

Съгласно договора, заемодателят се задължил да предостави на ответника сума в размер на 1600 лева, под формата на паричен заем. С подписването на договора, П. Т. Т. удостоверил, че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът имал силата на разписка за предадена, съответно – получена сума. Заемателят се задължил да върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 3019.50 лева, ведно с договорната лихва на 30 седмични/месечни погасителни 1 вноски, всяка в размер на 100.65 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане).

Следвало да се има предвид, че ако заемателят не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна можело да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от заемателя. В процесния договор страните се съгласили, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем № ****** в размер на 843.29 лева. Страните направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор има сила на разписка. След извършеното прихващане, задължението на заемателя се погасявало изцяло, а заемодателят му изплащал остатъка от заемната сума по договор

Твърди се, че по процесния договор за паричен заем ответникът не извършил никакви плащания.

Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 1600 лева. За ползването на предоставената заемна сума се дължала договорна лихва, в размер на 413 лева, за периода от 07 декември 2020 г. - датата на първата вноска, до 17 януари 2022 г. – датата на настъпване на падежа на договора.

Ответникът трябвало да изплати целия заем на 17 януари 2022 г. последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски отдавна били изтекли. Тъй като ответникът продължавал да не изпълнява задълженията си, същият дължал и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 398.30 лева от 08 декември 2020 г. – датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем, до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Твърди се, че с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 02 декември 202 1 г., сключен между „В.К.“ ООД и „А.П.З.“ ООД, ЕИК: ****, вземането срещу ответника било прехвърлено в полза на „А.П.З.“ ООД (правоприемник на което е „А.П.З.“ АД, ЕИК: ********, 2 считано от 25.11.2022 г.), изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Ищецът е направил изрично искане уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.

Към настоящия момент задължението все още не било погасено, като нямало извършено нито едно плащане от страна на длъжника. Ето защо „А.П.З.“ АД подало на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за дължимите от ответника суми. Образувано било частно гражданско дело № 2134/2023 г. по описа на Районен съд Карлово, по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Издадената заповед срещу П. Т. Т. била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, което пораждало правния интерес на ищцовото дружество да предяви настоящия установителен иск.

Моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника, че дължи „АКПЗ“ АД следните суми, за които по ч. гр. д. № 2134/2023 г. по описа на РС Карлово е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

- 1600.00 лева – главница по Договор за паричен заем № ****/23.11.2020 г.;

- 413.00 лева – договорна лихва за периода 07. 12.2020 г. до 17.01.2022 г.;

- 398.30 лева – законна лихва за периода 08. 12.2020 г. до 27.10.2023г., - законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението в съда – 10.11.2023 г. до изплащане на вземането.

Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.

Ответникът, чрез особения си представител адв. Н. Г., намира иска за допустим, но неоснователен. От представените от ищцовото дружество доказателства се установявало, че ответникът сключил договор за паричен заем № **** на 23.11.2020 г. с „В.К.” ООД. Между ищцовото дружество и „В.К.“ ООД бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г. и на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение №** към него, вземането към ответника на 02.12.2021 г. било прехвърлено към „А.П.З.“ АД. Видно от доказателствата по делото било, че не е спазена разпоредбата на чл.99 от ЗЗД. Нямало никакви данни ответникът да е 3 уведомен за извършената цесия. Не бил правен дори опит П. Т. да бъде уведомен за прехвърленото вземане. По делото нямало данни да му е изпращано съобщение за цесията нито на постоянния адрес, нито на настоящия, които П. Т. бил посочил в договора за паричен заем. Това обстоятелство водело до извод, че той изобщо не бил уведомен за извършената цесия, каквато била изричната разпоредба на чл.99 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника – от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.

Заявлението за издаване заповед за изпълнение било подадено от „А.П.З.“ АД. В случая, при наличие на частно правоприемство, основано на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следвало да е съобщено на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ищецът в настоящия спор следвало да представи доказателства, че длъжникът е бил уведомен на основание чл.99, ал.З от ЗЗД за извършената цесия и то преди подаване на заявлението. В противен случай то нямало действие по отношение на длъжника.

Ищецът направил искане уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от ИМ и доказателствата. В случая това искане не следвало да бъде уважено. В настоящия спор не се касаело за осъдителни искове, при които нямало пречка за това. В случая обаче бил предявен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, при развило се заповедно производство и имайки предвид връзката на този иск с издадената заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът следвало да е уведомен за извършеното прехвърляне преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

С оглед изложеното, особеният представител моли съда да не уважава предявения иск и да го отхвърли изцяло.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото ч. гр. д. № 2 134/2023 г. на РС Карлово е видно, че по заявление на ищцовото дружество е била издадена Заповед № 1140/01.12.2023 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за следните суми: 1600.00 лева – главница; 413.00 лева – договорна лихва за периода от 07. 12.2020 г. до 17.01.2022 г.; 398.30 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода от 18.12.2017 г. до 30.10.2023 г.; 116.89 лева – законна лихва за забава 4 за периода от 08.12.2020 г. до 27.10.2023 г.; законната лихва, считано от датата на завеждане на заявлението в съда – 10.11.2023 г., до окончателното изплащане вземанията; 48.23 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса; 50.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

В заповедта е посочено, че вземането произтича от Договор за паричен заем № ****, сключен на 23.11.2020 г. между „В.К.“ ООД, като заемодател и П. Т. Т., вземанията по който са цедирани в полза на „А.П.З.“ АД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 0 1.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 02.12.2021 г.

Заповедта е връчена на ответника (тогава длъжник) при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу него. Искът е предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК и е допустим.

Няма спор по делото, че между „В.К.“ ООД и П. Т. Т. е възникнало валидно правоотношение по Договор за потребителски кредит, по който ответникът е усвоил сумата от 1600 лева. Видно от представения Договор за паричен заем № **** от 23.11.2020 г., страните са се договорили сумата да бъде върната на 30 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 100.65 лева, включваща главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане.

Първата падежна дата е 07.12.2020 г., последна падежна дата – 17.01.2021 г., фиксиран годишен лихвен процент 40,32 % и годишен процент на разходите 49,35 %. Общата сума, която кредитополучателят следва да върне на кредитодателя е посочена в размер на 3019.50 лева, с включена такса експресно разглеждане в размер на 1006.50 лева.

От представения в препис Рамков договор за прехвърляне на парични вземания от 01.12.2016 г., се установява, че цедентът „В.К.“ ООД продава на цесионера „А.П.З.“ АД вземанията, подробно описани в Приложение №1 към договора, където под №**** е вписан общият дълг на П.

Т. Т. в размер на 3890,30 лева.

Представено е с исковата молба Уведомление от „В.К.“ ООД чрез „А.П.З.“ АД, адресирано до на П. Т. Т.. Същият се уведомява за извършената цесия, както и за това, че всички плащания по Договор за паричен заем № **** от 23.11.2020 г. следва да бъдат извършвани по посочена сметка на „А.П.З.“ АД.

Анализът на така установената фактическа обстановка, налага 5 следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК и в това производство ищецът следва да установи, че вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение съществуват, че техният размер е този, посочен в заповедта и че той е титуляр на тези вземания.

Настоящият съдебен състав намира за доказано възникването на облигационно отношение между „В.К.“ ООД и П. Т. Т. и предоставянето на кредит от 1600 лева в полза на ответника. Последният от своя страна не е ангажирал доказателства за извършено плащане, а и не навежда такива твърдения. Последната падежна дата е била 17.01.2022 г., поради което кредитът е изцяло изискуем.

По възражението за неуведомяване на ответника за прехвърляне на вземането:

По делото не са ангажирани доказателства за надлежно връчване на уведомление по чл.99 ЗЗД преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

Законът вменява в задължение на стария кредитор да уведоми длъжника, но съгласно трайната съдебна практика, той може да упълномощи друго лице, вкл. новия кредитор, да извърши уведомяването, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД (Решение № 137/02.06.2015г., гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ВКС, Решение № 114/07.09.2016г., т. д. № 362/2015 г., II т. о., ВКС и др.). Практиката приема и че изпратеното уведомление за цесията, приложено към исковата молба по предявен иск за събиране на вземането и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД /Решение № 3/16.04.2014г., т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014г., т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,ВКС и др./. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 от ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника.