Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3237 от 26.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 20407/2023
Вид
Решение № 3237
Подписан
26.02.2025
Състав
ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 32, т. 2, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 23 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 9 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 3237 гр. София, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И. при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №

20231110120407 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от Г. А. М. срещу останалите етажни собственици от сграда в режим на ЕС с административен адрес: [адрес], представлявани от [фирма] (след частично прекратяване на делото относно предявената искова претенция и срещу [фирма] с определение от 15.08.2023 г., влязло в законна сила) иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС с искане за отмяна на решенията на Общото събрание на ЕС, взети на 16.02.2023 г. - поради незаконосъобразно свикване и провеждане на общото събрание.

Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект в жилищна сграда, находяща се на адрес: [адрес], а именно на апартамент 25. Посочва, че на 16.02.2023 г. било проведено Общо събрание на ЕС, за което същият получил съобщение по електронната поща за изготвен протокол от състоялото се ОС. Излага, че не е присъствал на общото събрание поради неуведомяването му за последното. Посочва, че не живее на адреса в процесната жилищна сграда, за което и на основание чл. 13, ал. 2 ЗУЕС писмено е уведомил управителя на ЕС и е посочил електронен адрес за уведомление. Ищецът Г. М. поддържа, че с протокола от проведеното ОС и с процесните оспорени решения се е запознал на 30.03.2023 г., след предоставянето му в незаверен вид от професионалния домоуправител на ЕС – [фирма].

Оспорва всички решения, взети от ОС на ЕС на 16.02.2023 г. с довод за ненадлежното му свикване, при неспазване на чл. 13, ал. 3 ЗУЕС. Твърди, че поканата за това не е била поставена на видно място преди 10.02.2023 г., събранието е открито без наличието на изискуемия кворум, протоколчикът не е избран, а е назначен еднолично. Поддържа, че с решението по т. 1 е направена незаконна промяна на съществуващите идеални части в %, отразени в документите за собственост, като за притежавания от ищеца апартамент 25 е прието да притежава 6,0605 % вместо следващите от документа за собственост 1,241 %., което е в нарушение на чл. 17 ЗУЕС. Посочва се, че с решението по т. 3 недопустимо е потвърден изборът на [фирма] като професионален домоуправител на процесната ЕС, предвид изтичане на законовия срок за заемане на тази длъжност. Наред с това, неправилно е отразено, че това решение е прието със 100 % ид. части, вместо с 2/3. Оспорва 1 законосъобразността на приетото решение по т. 3 относно размера на определения хонорар на професионалния домоуправител в размер от 7,20 лева на апартамент, като прекомерен такъв, както и с оглед приетата дължимост на този разход и от необитаемите апартаменти.

Намира за неясно определена и допълнителната такса от 10 лева, което е в противоречие с чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Ищецът твърди, че по т. 3 – отчет на предходен касиер няма име на касиера, нито отразено негово изявление. С исковата молба Г. М. оспорва всички решения, взети на процесното ОС с искане за отмяната им поради допуснатите нарушения на ЗУЕС, в частност поради липсата на редовно проведена процедура по уведомяване на ищеца за предстоящото ОС, въпреки изпълненото от него задължение по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна останалите етажни собственици от сграда в режим на ЕС с административен адрес: [адрес], представлявани от управителя [фирма], чрез пълномощника си адв. К., с който предявената искова претенция е оспорена като процесуално недопустима, предвид предявяването й чрез ненадлежно упълномощен представител, както и извън срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Посочва се, че исковата молба е подадена след изтичане на 30-дневния срок от получаване на решението по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, което прави искът недопустим и обуславя прекратяване на делото. Намира исковата претенция за недопустима и в частта относно оспорването на решенията по т. 2 и т. 3 от протокола, с които се потвърждават вече взети решения и не се засяга правната сфера на собственика, оспорващ решенията, като не се създават правни последици занапред и не се променя съществуващото състояние. Излага се довод, че по същество оспорените от ищеца решения са законосъобразни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на Общото събрание на ЕС, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба, молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.

По своята правна същност исковете по чл. 40 ЗУЕС са конститутивни и имат за свой предмет упражняване на потестативното материално право на собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС за отмяна на незаконосъобразно решение на общо събрание на етажни собственици.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗУЕС една от формите на управление на етажната собственост е общото събрание, при която органи на управление са Общото събрание и управителния съвет (управител), а съгласно чл. 11 и чл. 17, ал. 2 ЗУЕС, при упражняване на законовите си правомощия Общото събрание, в която участват собствениците/ползватели на самостоятелни обекти, приема решения.

Решенията на Общото събрание на сграда в режим на етажна са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на една обща цел. Последните се вземат по специално законовоустановена процедура, регламентираща начина на свикване на ОС, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност, като спазването на тези правила е основание за действителността на решението – в т. см. Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. дело № 657/2012 г., I г. о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Характера на решенията на етажната собственост обуславя и особения ред за проверка на законосъобразността им, определен от правилата в ЗС и ЗУЕС, като контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен. Последният се инициира от ограничен кръг активно процесуално легитимирани лица - собствениците на обекти от етажната собственост – арг. чл. 40, ал. 1 ЗУЕС и в рамките на преклузивен по характера си срок за предявяване на иска, който тече от узнаването на решението, 2 извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

С оглед специфичния характер на решенията на ОС, правомощията на съда в производство по реда на чл. 40 ЗУЕС и предмета на проверка също са изчерпателно посочени, доколкото отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми, като съдът с решението си не може да замести решението на общото събрание на етажните собственици.

Основание на исковете по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са конкретните твърдени закононарушения, допуснати при свикването и провеждането на общото събрание, посочени в сезиращата съда искова молба.

Предвид това и с оглед принципа на диспозитивното начало, установен в разпоредбата на чл. 6 ГПК, пряко проявление на който е определяне на вида и предмета на търсената защита от страните, то и в производство по иск по чл. 40 ЗУЕС съдът дължи да изследва именно посочените от ищеца доводи, насочени към оспорване процесуалната и материална законосъобразност на взетите решения.

В настоящия случай по делото не се спори, че в процесната жилищна сграда с административен адрес: [адрес] самостоятелните обекти, принадлежащи на повече от един собственик, са повече от три, поради което същата е в режим на етажна собственост и по отношение на обществените отношения, свързани с управлението на общите части, както и правата и задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти се уреждат именно от правилата на ЗУЕС.

Не спори, а и от представените и приети по делото заверени копия от Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г ЗПИНМ № 9, том XIX, дело № 3609/1969 г. от 03.07.1969 г. по описа на I-ви нотариус при Софийски народен съд и Удостоверение за наследници от 0.04.2019 г., издадено от [адрес], се установява, че ищецът Г. А. М. е придобил собствеността върху недвижим имот – ап. 25, в блок 245, ет. 5 в [адрес] с площ от 75,31 кв.м., заедно с 1,241 % идеални части от общите части на сградата, по наследяване от лицето Д.А.Н., след смъртта й през м. септември 1987 г. По делото не се спори, че този имот е идентичен на ап. 25, находящ се на адрес: [адрес]. Следователно, като собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗУЕС, ищецът се явява и активно процесуалноправно легитимиран да предяви процесната искова претенция. Същевременно, с определението от 29.07.2024 г- съдът се е произнесъл по направеното възражение в отговора на исковата молба, приемайки, че процесната искова претенция е предявена от ищеца, надлежно представляван от лице, попадащо в хипотезата на чл. 32, т. 2, предл. 1 ГПК – родител на страна, с представено пълномощно за учредена представителна власт.

Между страните не се спори, а и от представения и приет по делото заверен препис от протокол от ОС на собствениците на ЕС в сграда на адрес: [адрес] от 16.02.2023 г. се установява, че на процесната дата е проведено Общо събрание на ЕС при следния дневен ред: т. 1 потвърждаване на самостоятелното управление на вход Б, определяне на идеални части по см. на чл. 17 ЗУЕС; т. 2 потвърждаване избора на управителни органи; т. 3. определяне на бюджет на ЕС, вноски по поддръжка и управление и ФРО, отчет на преходен касиер; т. 4. други. Изяснява се, че от ОС са взети следните решения: по т. 1 от дневния ред – 1. приемане на решение вход Б да се управлява самостоятелно от всички други входове в сградата и 2. приемане на предложено разпределение на идеалните части – по отделни апартаменти съгласно обективирана в протокола таблица. В мотивите преди вземане на решението и като съображения за това е констатирано, че всички входове на сградата са с общи идеални части, което затруднява вземането на решения, доколкото входовете от години се управляват самостоятелно, поддържат различни бюджети. Посочено е, че самостоятелното управление изисква да се направи преразпределение на идеалните части по реда на чл. 17 ЗУЕС, при съобразяване броя на самостоятелните обекти във входа, тяхната 3 площ и съотношението между същата и общата площ на апартаменти и складови помещения. Взето е решение по т. 2 от дневния ред за потвърждаване избора на [фирма] за професионален домоуправител, който да осъществява дейността си по см. на ЗУЕС с всички произтичащи права и задължения. В мотивите към това решение е отразено предложение да се потвърди избора на домоуправителя, направен на предходното ОС. Съгласно отразеното в протокола от ОС на ЕС е взето решение по т. 3 от дневния ред, с което се потвърждава определената на предходното Общо събрание вноска във Фонд „Ремонт и обновление“ в размер на 7 лева на апартамент, която сума да се заплаща без значение от обитаемостта на последния, потвърждава се възнаграждението за домоуправител в размер от 7,20 лева на апартамент, а за пенсионери и хора в неравностойно положение в размер от 4,80 лева, която да се заплаща без значение от обитаемостта на апартамента; взето е решение допълнително да се събира ежемесечно сумата от по 10 лева на обитател – от ап. 19 и следващите, а за апартаменти от 13 до 18 по 4 лева на обитател, които такси се дължат от собствениците на самостоятелни обекти, солидарно отговорни с наемателите, членовете на техните домакинства и ползвателите на обектите. Прието е вноските да са ежемесечни и да се заплащат най-късно до 30-то число на текущия месец. Съгласно отразеното в протокола, събранието е проведено в присъствието на представители на следните самостоятелни обекти, формиращи 77,2695 % ид. части – ап. 30, 22, 23, 14, 28, 24, 27, 17, 18, 19, 16, 15, 20 и 26. В протокола е удостоверено, че ОС е проведено във фоайето на сградата с председател на събранието Б.К. – представител на домоуправителя [фирма] и протоколчик М.Г..