Решение № 113 от 18.03.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Пазарджик, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20235220201499 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Й. А. от гр.Пазарджик, против НП №231006-002520 от 21.09.2023г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР-Пазарджик, с което на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП.

Жалбоподателят твърди, че в НП е налице неяснота при посочване на нарушението и наложеното за него наказание, водещо до нарушаване правото му на защита. Намира, че е при издаването на НП е допуснато нарушение при посочване на актосъставителя, доколкото не е конкретизирана неговата длъжност. С тези аргументи се иска отмяна на обжалваното НП. Претендира сторените съдебно- деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят и неговият пълномощник адв.Л. М. от АК- Пазарджик, редовно призовани по делото, се явяват лично, като поддържат жалбата по изложените в нея доводи. Адв.М. счита, че деянието не е осъществено от обективна страна, като неговият доверител не е спрял на 1 подадения от органите на реда сигнал със стоп палка, тъй като не е могъл да го възприеме. С тези доводи моли за отмяна на атакуваното НП. В условията на евентуалност, настоява за изменение на НП чрез намаляване размера на наложените кумулативни наказания до предвидения в санкционната норма минимум. Представя списък на разноските, които се претендират.

Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. С депозирано писмено становище по делото от надлежно упълномощен юрисконсулт при ОДМВР- Пазарджик се излагат съображения за неоснователност на жалбата поради материална и процесуална законосъобразност на обжалваното НП. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след като провери основателността на жалбата, взе предвид становището на ответника, анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 12.09.2023г., около 11:55 часа, в гр.Пазарджик, на ул.Рила, пред №54, като управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ****, собственост на М. Я. И. ЕГН **********, при подаден сигнал със стоп-палка по образец от представител на контролен орган, не изпълнил задължението си да спре плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, а продължил движението си.

Деянието е квалифицирано от АНО като нарушение на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, съгласно която, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

В тази връзка на жалбоподателя е съставен АУАН Серия GА, бл.

№1059082 от 12.09.2023г., въз основа на който е издадено атакуваното НП, връчено на 03.10.2023г., видно от отбелязването в него. Жалбата против НП, е подадена чрез АНО на 10.10.2023г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, 2 поради, което е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, пред компетентния орган и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в приетата като писмено доказателство по делото административнонаказателна преписка, изцяло от показанията на св.Е. Т.- актосъставител и св.К. К.- младши автоконтрольор в Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик- свидетел на съставянето на АУАН и частично от тези на св.Й. А.- баща на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че, разгледана по същество, жалбата е частично основателна, по следните съображения:

От показанията на разпитаните в хода на проведеното съдебно следствие полицейски служители, както и от приетите по делото като писмени доказателства материали по АНП се установява, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място жалбоподателят, при управление на процесното МПС- лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ****, собственост на М. Я. И. ЕГН **********, при ясно подаден сигнал със стоп-палка по образец от страна на св.Е. Т.- в качеството му на контролен орган , не изпълнил задължението си да спре плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, а продължил движението си надясно, влизайки в междублоковото пространство на ул.Рила. По този начин жалбоподателят извършил нарушение на чл.103 от ЗДвП, вменяващ задължение за водачите на МПС да спрат при подаден от контролните органи сигнал със стоп палка по образец, за да изпълнят техните указания. В резултат на поведението на водача от страна на органите на МВР било предприето преследване.

Нарушителят спрял на подадения с патрулния автомобил светлинен и звуков сигнал едва на ул.Рила №62. Установено било, че в автомобила пътувал и бащата на жалбоподателя- св.Й. А.. Служителите на МВР извършили проверка на водача на лекия автомобил за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер тест 7510 с фабричен № ARDM-0194, което отчело концентрация на алкохол в издишания въздух от 0.81 промила.

От показанията на св.Т. се установява още, че процесният АУАН е съставен от него, в изпълнение на служебните му задължения, срещу водача, 3 за нарушения съответно по чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН компетентният, съгласно Заповед №8121з1632/02.12.2021г. на министъра на МВР/л.13,14/ , Началник група при Сектор „ПП“ към ОДМВР- Пазарджик издал за първото нарушение ЗППАМ№ 231006-000301/12.09.2023г., а за второто- атакуваното НП №23-1006-002520 от 21.09.2023г.

При съставянето на процесния АУАН и издаденото въз основа не него НП, не са допуснати процесуални нарушения. В АУАН е посочено коректно всяко едно от двете допуснати от водача нарушения- както чрез тяхното текстово описание, така и с цифровата им квалификация. Не представлява нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че НП е било издадено единствено за нарушението по чл.103 от ЗДвП, доколкото това е изцяло в правомощията и преценката на АНО. В този смисъл възраженията на жалбоподателя касателно конкретизацията на нарушението и наложеното за него наказание са напълно неоснователни. Такива са и твърденията, свързани с индивидуализацията на личността на актосъставителя, доколкото трите имена на същия, длъжността и неговата месторабота са конкретно посочени в НП, съгласно нормата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗАНН.

По-нататък, НП, възпроизвежда дословно текста на съставения преди това АУАН /касателно процесното нарушение по чл.103 от ЗДвП/, като съдържа достатъчна и изчерпателна информация за нарушението, включваща времето /вкл. часа/, мястото /вкл. улицата и номера/, както и конкретния начин на извършване на нарушението, обхващащ всички съставомерни обективни признаци на деянието. Посочени са марката и рег. номер на МПС, с което е извършено нарушението, обстоятелството, че същото е собственост на трето лице, конкретната му посока на движение. В този смисъл в обжалваното НП са изложени в достатъчен обем, така че да не бъде нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Най-сетне, не са допуснати нарушения и по отношение процедурата по предявяване и връчване на АУАН и НП на нарушителя.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.Т. и св.К. като обективни, доколкото са депозирани от лица, за които липсват доказателства да се считат заинтересовани от изхода на делото, независимо от служебната връзка между тях от една страна и служебните им правоотношения с контролния орган- от 4 друга.

Съдът не кредитира показанията на св.А. в частта, в която същият твърди, че синът му не е възприел подаденият от полицейските служители сигнал със стоп палка. Св.А. е баща на жалбоподателя и същият като такъв се явява в достатъчна степен заинтересован от изхода на делото. Отделно от това, обстоятелството, че при управление на МПС след употреба на алкохол се създават предпоставки за отслабване възприятията на водача, не оправдава неизпълнението на задължението му да следи внимателно пътната обстановка и да се подчини на ясния сигнал със стоп палка, подаден от съответния контролен орган. Последното не изключва виновното поведение на нарушителя. Поради това възраженията на пълномощника на жалбоподателя в тази насока не представляват достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП.

При така установеното съдът намира, че извършеното от жалбоподателят запълва от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение и правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност по чл.103 от ЗДвП. Последното представлява по същността си отказ да се изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, каквито несъмнено са тези при Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик.

При определяне вида и размера на кумулативно предвидените административни наказания за нарушението по чл.103 от ЗДвП, АНО обаче не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН при тяхната индивидуализация.

Съгласно разпоредбата на чл.175 ал.1 т.3 от ЗДв П, за извършеното нарушение са предвидени кумулативно административните наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. За извършеното нарушение на жалбоподателя са наложени глоба в размер от 100 лева и лишаване от правоуправление на

МПС за срок от

3 месеца, т.е. административнонаказателната отговорност на нарушителя е била ангажирана при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Съдът намира, че използвания от АНО подход е неправилен.

Действително, от свидетелските показания и приетата по делото като 5 писмено доказателство справка за нарушител/водач се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят е извършил освен процесното и още едно нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП. За него обаче е била издадена съответната ЗППАМ№ 23-1006-000301/12.09.2023г., влязла в сила на 18.10.2023г.. В същото време, пак от посочената справка, е видно, че срещу жалбоподателя са издадени общо 3 НП, едно от които е атакуваното, както и че последното нарушение на водача, преди тези от 12.09.2023г., датира от далечната 2008г..

По делото е приета като писмено доказателство и характеристична справка за жалбоподателя, издадена от РУ- Пазарджик, ОДМВР- Пазарджик, съгласно отразеното в която същият не протича по преписки, няма регистрирани криминални прояви, не поддържа връзки с лица от криминалния контингент, има две деца, работи и се ползва с добро име в ромския квартал „Изток“ на гр.Пазарджик.

В този смисъл наложените от АНО административни наказания не се явяват правилно индивидуализирани. В случая, с оглед тежестта на нарушението и личността на нарушителя, наказанията е следвало да бъдат определени при превес на смекчаващите вината обстоятелства, в минималния предвиден от закона размер, съгласно нормата на чл.175 ал.1 т.3 вр. чл.103 от ЗДвП, а именно- 50 лева глоба и 1 месец лишаване от право да управлява МПС. Тези размери на наложените кумулативно административни наказания са напълно достатъчни, за да бъдат постигнати целите по чл.12 от ЗАНН.

Поради това искането на жалбоподателя за изменение на обжалваното НП се явява основателно.

По въпроса за разноските на основание чл.144 от АПК субсидиарно приложение следва да намерят правилата на ГПК, тъй като се касае за изменение на атакуваното наказателно постановление, следствие изменение на размера на наложените административни наказания. В този смисъл разноските следва да се присъдят по съразмерност.