Присъда № 44 от 29.11.2023, Районен съд - Търговище

МОТИВИ към присъда № 44, постановена на 29.11.2023г. по НЧХД № 263/2023 г. по описа на Районен съд - Търговище

Подсъдимата Д. М. А. от гр.Търговище, с

ЕГН ********** е предадена на съд с обвинение по чл.182, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода от 24.09.2022 г. до 04.02.2023 г. в гр.Търговище, при условията на продължавано престъпление, като родител на детето Ф. Ф. Б., на четири пъти /на 24.09.2022 г., на 01.10.2022 г., на 03.12.2022 г. и на 04.02.2023 г./ не изпълнила решение № 610/29.07.2016 г., постановено по гражданско дело № 1598/2014 г. по описа на Районен съд - Търговище относно личните контакти на бащата Ф. Ш. Б. с детето Ф. Ф. Б..

В наказателното производство бе приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от частния тъжител Ф. Ш. Б. против подс. Д. М. А. за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Повереникът на частния тъжител и граждански ищец поддържа частното обвинение. Намира същото за доказано както от обективна, така и от субективна страна. Излага доводи, че отказът на Ф. да осъществява контакти с баща си се дължал на манипулативното поведение на подсъдимата спрямо детето. Пледира подс. А. да бъде призната за виновна в извършването на престъпление по чл.182, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като бъде прието, че случаят е особено тежък. Счита, че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок до шест месеца, както и глоба към минималния размер от 5000 лв. Пледира за уважаване на гражданския иск в пълен размер и присъждане на направените по делото разноски.

Подс. А. заявява, че не се признава за виновна. Описва фактическата обстановка като сочи, че между детето Ф. и бащата липсвала връзка, тъй като последният години наред бил в чужбина. Обяснява, че детето повече от година не било ходило при баща си, като причината била нежеланието му.

Детето отказвало, тъй като пред него тъжителят я обиждал и говорел лоши неща за нея. Заявява, че полицията многократно е идвала в дома й по повод предаването на детето, но не помни на кои дати.

Защитникът на подсъдимата изтъква, че събраните по делото доказателства установяват, че подс.А. не е извършила действия или бездействия, обективиращи признаците на изпълнителното деяние на престъплението по чл.182, ал.2 от НК. Сочи, че подс. А. по никакъв начин не е възпирала детето да контактува с бащата, като отказът на Ф. бил израз на личната му воля и нежелание да се среща с него. Защитникът пледира за оправдателна присъда, за отхвърляне на предявения граждански иск като 1 неоснователен и присъждане на направени по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

Частният тъжител Ф. Ш. Б. и подсъдимата Д. М. А. са родители на малолетното дете Ф. Ф. Б., ЕГН **********. Същите живеели разделени от много години, като при раздялата им детето било на ниска възраст.

Упражняването на родителските права над детето било предоставено на майката, при която то живеело. На бащата бил определен режим на лични контакти с детето, който съгласно спогодба от 08.10.2015г. по гр.д. № 1598 / 2014 г. на Районен съд- Търговище бил както следва : всяка първа и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, 20 дни през лятото, след като детето започне да учи в първи клас, времето на коледната училищна ваканция и редуване на празниците Коледа, Нова година и двата Байрама, между двамата родители на четна и нечетна година.

Отношенията между родителите били изключително обтегнати, но въпреки това до лятото на 2021 г. режимът на лични контакти на бащата с детето бил осъществяван, като в случаите, в които тъжителят бил извън страната, режимът бил осъществяван от бабата и дядото по бащина линия, съгласно спогодбата по гр.д. № 1598 /2014 год. на Районен съд - Търговище.

Във връзка с осъществяване на летния режим от 20 дни през 2021 г., майката предала детето на бащата, но след кратък престой при него малолетният Ф. избягал и се върнал в дома на майката. Въпреки опитите за съдействие от страна на органите на полицията и на социалните работници от ДСП – Търговище, детето отказало да се върне при бащата.

Впоследствие, със съдействието на социални работници и на майката, режимът бил изпълняван до лятото на 2022 г. След това никакви обяснения, увещания и убеждаване не могли да накарат детето да отиде при бащата за осъществяване на режима на контакти. Ф. споделял, че не желае да го посещава, тъй като баща му говорел лошо за майка му, разпитвал го за нея, за семейството й. Твърдял и че баща му го бил ударил.

Съобразно определения със спогодбата по гр.д. № 1598 / 2014 г. на РС - Търговище режим на лични контакти, на 24.09.2022 г., около 09.00ч. сутринта тъжителят отишъл до жилището на подсъдимата за да вземе детето, но Ф. категорично отказал да тръгне с него. Поради това, тъжителят подал сигнал на тел.112. Пред отзовалите се на сигнала полицейски служители, детето също заявило отказа си да отиде при бащата и режимът на лични контакти не бил изпълнен. Същото се случило на 01.10.2022г., на 03.12.2022г., както и на 04.02.2023г.

2

Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал – обясненията на подсъдимата Д. А., показанията на свидетелите Д. П., Т. Т., П. П., Ф. Б., Б. Т., Б. Я., В. П., М. В. , В. В., преписки № 2932/2022г., № 2479/2022г. и № 509/2023г. – всички по описа на РП - Търговище, гр.д. № 1486/2022 г. по описа на РС – Търговище и останалите писмени материали по делото.

Събраните по делото доказателства не съдържат противоречия и безспорно установяват по - голямата част от фактическата обстановка, изложена по - горе, включително факта, че на тъжителя като баща на малолетния Ф. е бил определен режим на лични контакти с детето - със спогодба от 08.10.2015г. по гр.д. № 1598 / 2014 год. на РС - Търговище /а не с решение № 610/29.07.2016 по същото дело, както е посочено в тъжбата/.

Безспорно установен е и факта, че на 24.09.2022 г.; 01.10.2022 г.; 03.12.2022 г. и на 04.02.2023 г. режимът не е бил изпълнен. Спорна е причината за това.

Според тъжбата, срещите на бащата с детето били възпрепятствани от майката, която отказвала да изпълни режима, като под нейно въздействие детето отказвало да отиде при тъжителя. Тази теза не намира опора в доказателствения материал. Потвърждава се единствено от св.Тр.Т., който е баща на тъжителя и е очевидно заинтересован, както и от св.П.П., за когото се установи, че се намира в приятелски отношения с него. Св. Дж.П. не предостави преки данни в тази насока. Съдът намира, че показанията на тези свидетели не отразяват обективно фактите и не ги кредитира, тъй като същите се опровергават от останалия доказателствен материал. Опровергават се от показанията на независимите и безпристрастни свидетели по делото, а именно - социалните работници от ДСП - Търговище, които са работили по случая, както и от показанията на полицейските служители. Св. Б.Т. заяви: „ Майката не е имала нищо против детето да посещава баща си. … Дори е казвала пред мен, по-добре да посещава баща си, за да няма административни наказания… Ф. ми каза , че не иска да ходи при баща си“. Св.М.В.: „ Когато майката е била с детето при нас и сме разговаряли с нея, говорила е с детето, като му казва, че трябва да се среща с бащата“. Св.В.В.: „Детето ми е казвало, че се страхува баща му да не го набие, да не му се скара или че говори лошо против майка му. Обикновено на това е стъпвало детето като основания“. В тази насока са и показанията на полицейските служители св.Б. Я.: „Детето каза, че не иска да ходи при баща си. Конкретни причини не помня.“ Св.В.П.: „Детето пред нас се разплака и каза, че не иска да ходи при баща си. Майката не го е задържала по никакъв начин…детето категорично отказваше…“.

От всички тези показания и кореспондиращите с тях писмени доказателства, включително приложените по гр.д.№ 1486/2022 г. на РС – 3

Търговище, по несъмнен начин се установява, че режимът на лични контакти на бащата с детето не е бил изпълнен на посочените дати, като причината за това е бил отказът на Ф., който отказ последният заяви и пред съда в разпита си като свидетел.: „С баща ми би трябвало да се виждам, но аз не искам. Не искам да се виждам с него, защото обижда майка ми… Майка ми ми казва да ходя при баща ми , но аз й казвам, че не искам….той започва да разпитва какво прави майка ми, къде е майка ми, с кого спи майка. Това е причината да не искам да ходя и защото ме удари в колата преди…Майки ми не ме спира да ходя при баща ми“. В подкрепа на този извод са и обясненията на самата подс.А., която заяви: „Аз не мога тринадесетгодишно дете насила да го предам, когато плаче…Детето отказва“.

Безспорно, съгласно чл.3 от Закона за лицата и семейството вместо малолетните и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители - родители или настойници. В случая обаче не се касае за правно действие, а за поддържане на лични отношения между родител и дете, като нежеланието на детето не може да бъде игнорирано, още по - малко по отношение на него следва да се упражнява принуда, за да се изпълни съдебното решение.

Съгласно чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето, ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., в сила от 03.07.1991 г., висшите интереси на детето са от първостепенно значение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи, а чл. 3, т. 1 от ЗЗДет прогласява принципа на зачитане и уважение на личността на детето.

Следователно нежеланието на малолетния Ф. да тръгне с бащата не следва да се вменява във вина на майката, доколкото по делото не са налице категорични доказателства, че това нежелание е било резултат на въздействие от страна на подсъдимата върху детето, както твърди тъжителят.

Напротив, от събраните доказателства се установява, че подс.А. е търсила съдействие от социалните работници да убеждават Ф., че трябва да се среща с баща си. Показателни в тази насока са и показанията на св.В.В., който посочи : „През периода през който съм работил с детето, майката се е обаждала по телефона, за да разговарям с детето и да го убеждавам да ходи при баща си“. При тези данни не може да се приеме за установено, че подсъдимата е осъществила целенасочени действия към възпрепятстване изпълнението на режима на лични контакти на бащата с детето.

Без съмнение, общуването на детето с всеки един от родителите е важно за детската психическа и емоционална стабилност, за правилното му развитие и изграждането му като личност. Няма спор и че именно в защита на тези 4 обществени отношения, свързани с грижата за децата, е и разпоредбата на чл.182, ал.2 от НК - да се осигурят лични контакти на детето с двамата му родители. Хипотезата на чл.182 ал.2 от НК обаче обхваща случаите, в които единият родител съзнателно създава пречки на другия родител да провежда срещи с детето, каквото поведение от страна на подсъдимата по делото не се доказа.

По изложените съображения, съдът намери, че обвинението за извършено от подс.А. престъпление по чл.182, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК не е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Поради това и на основание чл.304 от НПК я призна за невинна в това, че в периода от 24.09.2022г. до 04.02.2023г. в гр.Търговище, при условията на продължавано престъпление, като родител на детето Ф. Ф. Б., на четири пъти / на 24.09.2022г., на 01.10.2022г., на 03.12.2022г. и на 04.02.2023г./ не изпълнила решение № 610/29.07.2016г., постановено по гражданско дело № 1598/2014г. по описа на Районен съд - Търговище относно личните контакти на бащата Ф. Ш. Б. с детето Ф. Ф. Б. и я оправда по повдигнатото й обвинение по чл.182, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Тъй като прие, че подсъдимата е невиновна в извършването на посоченото престъпление, съдът отхвърли като неоснователен и предявения от тъжителя против подсъдимата граждански иск за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.09.2022 г., като неоснователен.