Определение № 315 от 14.10.2024, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 254/2024
- Вид
- Определение № 315
- Подписан
- 14.10.2024
- В сила
- 14.10.2024
- Състав
- ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ, БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 315 гр. Търговище, 14.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20243500500254 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от “Профи Кредит България” ЕООДгр.София, ЕИК 175074752 против разпореждане №1817/30.09.2024г., постановено по ч.гр.д.№1321/2024г. на Районен съд-Търговище, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК на дружеството в частта му за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Е. С. Ю. от гр.Търговище за сумата 803.72 лв. неплатено договорно възнаграждение за периода 15.06.2023г.-03.07.2024г., лихва за забава в размер на 409.37 лв. за периода 16.11.2022г.-03.07.2024г. и законна лихва в размер на 127.18 лв. за периода 03.07.2024г.-26.09.2024г. С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на разпореждането и за уважаване на заявлението по чл.410 от ГПК и в посочената част, ведно с разходите за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
След проверка по реда на чл.278 от ГПК, съдът констатира следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
Отказът за издаване на заповед по чл.410 от ГПК в посочената част е обоснован с довод за вероятна неравноправ-ност на договорните клаузи 1 относно посочените суми-чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.
По силата на писмен договор за потребителски кредит №40008424839/11.02.2022г. с кредитора “Профи Кредит България” ЕООДгр.София на ответника е предоставена сума в размер на 3 000 лв. за 36 месеца, при ГПР 49.10 %, ГЛП 41.00% и възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 1 500 лв. или срещу сума от 3 000 лв. ответникът е длъжен да върне 6 759 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя-сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита§1, т.1-2 от ДР на ЗПК, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания.
В конкретния случай, в представения договор са посочени отделни параметри на задължението, но няма информация как се определя на ГПР, предвид чл.19, ал.1 от ЗПК, като само ГЛП е 40.90 %, без останалите плащания.
А такава информация е необходима, за да се прецени дали в ГПР не е включена и стойността на посочените допълнителни услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане на искането и възможност за отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на падежа, съставляват именно действия по усвояване и управление на кредита и са присъщи на всеки кредитен договор, условията на който могат да бъдат изменяни по взаимно съгласие на страните, без да е необходимо това да бъде оформено като допълнителен пакет услуги и заплащано допълнително от кредитополучателя.
В тази насока, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, при което е налице не само нелоялна търговска практика в отклонение изискването за добросъвестност, но и неравновесие между правата и задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
При тези обстоятелства, искането на заявителя се основава на неравноправна клауза по договора, сключен с потребител по смисъла на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, поради което отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона и частната жалба против разпореждането следва да 2 бъде оставена без уважение.
С оглед изхода от делото, разноски не въззивника не се следват.
Въз основа на изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “Профи Кредит България” ЕООД-гр.София, ЕИК 175074752 против разпореждане разпореждане №1817/30.09.2024г., постановено по ч.гр.д.№1321/2024г. на Районен съд-Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3