Решение № 14311 от 10.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14311 гр. София, 10.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Д. К. Д. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110106065 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от [фирма-И], ЕИК [ЕИК], срещу П. К. К., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 24.11.2021 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63386/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [населено място], [жк], [жилищен адрес], аб. № [номер] за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот до 11.11.2018 г., а след тази дата – вещен ползвател на същия, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.

Ответникът оспорва предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца, свързани с услугата за дялово разпределение на топлинна енергия са недопустими, като моли в тази 1 част производството да бъде прекратено. Изтъква съображения и за тяхната неоснователност. Релевира възражение за погасителна давност за част от предявените вземания. Оспорва методиката, по която ищецът е начислил цена на услугата за дялово разпределение, като счита, че същата е произволно определена. На следващо място поддържа, че ищецът е начислявал при липса на правно основание служебно количество топлинна енергия – потребителят не е бил уведомен за неизправност или изтекла метрологична проверка на водомерите в имота. Незаконно е била начислявана ТЕ за отопление на имот и отдадена от сградната инсталация. Оспорва да е изпаднала в забава за заплащане на главните вземания. Оспорва исковете за лихви като неоснователни. Навежда доводи за нищожност на клаузи от общите условия. Не оспорва, че ищецът е издал фактури на процесната стойност през исковия период, както и че същите са били осчетоводени.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Отводът за недопустимост на производството, направен от ответника с отговора на исковата молба по отношение на исковете за цена на услугата за дялово разпределение и за лихва за забава върху това вземане, съдът с доклада на делото е намерил за неоснователен, като приема, че ищецът е изложил фактическите основания, от които счита, че произтичат тези вземания, с оглед което и са налице всички процесуални предпоставки, обуславящи допустимостта на тези искове. От друга страна съдът е констатирал, че заповедта за изпълнение е издадена и за тези вземания, а ищецът е предявил иск за същите в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Приел е, че възраженията на ответника касаят основателността на тези искове, с оглед което и съдът дължи обсъждането им със съдебния акт по съществото на спора.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им, в това число и че оспорените клаузи от общите условия са нищожни.

2

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът е придобила правото на собственост върху имота през 1991 г. Видно е от съдържанието на приобщения по делото договор за замяна на държавен недвижим имот с имот, собственост на граждани, че през м.10.1991 г. ответникът е придобил апартамент № [номер], в жилищната сграда на бл. [номер] в [жк]. По делото е представен още нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване, от съдържанието на който се установява, че на 12.11.2018 г. ответникът е прехвърлила правото на собственост върху апартамент № [номер], находящ се на [номер] жилищен етаж, във вх. А на бл. [номер], [жк] на трето за делото лице, но е запазила пожизнено правото на ползване върху същия. По делото също така е приобщено и заявление-декларация, подадено от ответника до [фирма-И] на 27.09.2004 г., с което е заявила, че ще заплаща топлинната енергия за подгряване на вода по показанията на регистриран водомер с прогнозна месечна база от 6 куб.м. В документа като предишен титуляр на партидата за процесния имот, открита при ищеца, е посочена П. К. С..

По делото като писмено доказателство е прието решение ведно със списък на етажните 3 собственици от адрес: [жк], бл. [номер] ГПК, представляващ Приложение № 1 към договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, от който е видно, че под № 47 са вписани имената на П. К. С., ЕГН **********, а пълната отопляема кубатура на жилището е 217 куб.м.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника до 12.11.2018 г. право на собственост върху недвижимия имот, а след посочената дата – вещно право на ползване върху същия. В тази връзка и за пълнота следва да се посочи, че нормата на чл.

153, ал. 1 ЗЕ предвижда облигационно правоотношение да възниква с вещния ползвател, а по арг. от разпоредбата на чл. 57 ЗС материално легитимиран по продажбеното правоотношение е вещният ползвател на имота.

Ето защо и следва да се обобщи, че ищецът пълно и главно е доказал материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът дължи цената на потребената през исковия период в имота топлинна енергия.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано.

Установява се, че през процесния период дяловото разпределение е осъществявано от [фирма-ТЛП]. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение е осъществявано от [фирма-ТЛП] в съответствие с приложимата към процесния период нормативна уредба. През исковия период съгласно заключението на СТЕ не е осигуряван достъп до уредите в имота за извършване на отчет. В апартамента е имало два радиатора без монтирани разпределители за ТЕ, за които служебно са начислявани дялови единици. В банята е имало щранг лира без уред за дялово разпределение, за която също служебно са начислени дялови единици. Не е 4 начислявана ТЕ за отопление на общите части. За сградна инсталация ТЕ е начислена според пълния отопляем обем на имота /217 куб.м./. ТЕ за подгряване на вода е начислена на брой лица, като разходът е разпределен помесечно. Вещото лице е посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Съгласно направените изчисления задълженията за цена на топлинната енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. експертът е посочил, че възлизат на сумата от 4016,13 лева, като същата представлява дължимата цена на ТЕ след извършеното изравняване. В посочената сума не са включени суми по изравнявания, корекции и просрочени задължения за предходни периоди, не са включени стойностите по фактури за цена на услугата за дялово разпределение. За периода 01.09.1018 г. – 30.04.2020 г. и с отчитане на изравнителните сметки вещото лице е посочило, че стойността на ТЕ възлиза на сумата от 3721,80 лева.