Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1336 от 15.12.2021, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 10966/2021
Вид
Решение № 1336
Подписан
15.12.2021
Състав
ИВАН АЛЕКСАНДРОВ СТОИЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 127а, ал. 7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 2, т. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 1336 гр. София, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИВАН АЛ. СТОИЛОВ като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно наказателно дело № 20211110210966 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С НП № 517528-0347094/11.06.2020 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, на ВЛ. Й. П., с ЕГН **********, за това, че на 01.02.2020 г. ВЛ. Й. П., в качеството си на водач на МПС, марка **** с рег. № ***** и ремарке *********, превозващо стока с висок фискален риск при извършен фискален контрол върху движението й не е изпълнил задължението си да достави превозваната стока на мястото на разтоварването й. Фискалният контрол е започнал на 31.01.2020 г. на ГКПП Кулата, документирано с ПИП № 0101014731585_1/31.01.2020 г.

Водачът на ТС декларирал място на разтоварване гр. София, ул. „Малашевска“ № 10 на 01.02.2020 г. в 09:00 ч., но не уведомил фирмата-получател на стоката *******, с ЕИК: ****.

С горното била нарушена разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 4 от ДОПК, поради което на основание чл. 278б, ал. 1 от ДОПК, на ВЛ. Й. П. е наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.

Постановлението е обжалвано в срок от ВЛ. Й. П., който в подадената жалба моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че изложената в НП фактическа обстановка не отговаряла на обективната истина, а формулираните правни основания били неправилни, неясни и неточни. Жалбоподателят счита, че бил изпълнил задължението си по чл. 13, ал. 2, т. 4 от ДОПК, бил направил уведомления за разтоварването на стоката до получателя и последният присъствал на мястото на разтоварване на стоката. Уточнява се, че първоначално посоченият на жалбоподателя адрес бил в гр. София, ул. „Малашевска“ № 10, но пристигайки там, на него било заявено, че коректният адрес на който следвало да разтовари стоката бил в с. Локорско.

1

В атакуваното НП липсвало посочване на вида на товара, при положение, че същият бил приет за стока с висок фискален риск. За с.з., редовно призован, жалбоподателят не се явява.

Административно наказващият орган изпраща представител, който моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

1. По допустимостта на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

2. Относно нарушението на процесуалния закон.

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на процедурата по издаването им по ЗАНН. Аргументите на въззивната инстанция са следните:

На първо място, в нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН, текстовото описание на вмененото на В.П. противоправно деяние не кореспондира с приложената правна квалификация на чл. 13, ал. 2, т. 4 от ДОПК. Съгласно посочената разпоредба, при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск водачът на транспортното средство е длъжен: … 4. да уведоми лицето, посочено като получател/купувач и/или изпращач/продавач на стоката, за извършения фискален контрол върху движението на стоката и за поставените технически средства за контрол и за задължението на получателя/купувача да присъства на мястото на получаване/разтоварване на стоката. Тоест, изпълнителното деяние от състава на посочената разпоредба се изразява в неуведомяване от страна на водача на транспортното средство на получателя на стоката за извършения фискален контрол и за присъствието му на мястото на доставяне. В атакуваното НП и предхождащия го АУАН обаче актосъставителят и АНО еднопосочно са вменили на П. съвсем различно противоправно поведение: „не е изпълнил задължението си да достави превозваната стока на мястото на разтоварването й“.

Подобно задължение по доставка на стоката не е съставомерно по чл. 13, ал. 2, т. 4 от ДОПК, където задължението на водача на транспортно средство (ТС) е съвсем различно - по уведомяване. Посоченото противоречие не се санира от второто изречение в НП, доколкото същото само допълнително задълбочава неяснотата относно това какво противоправно деяние в крайна сметка е извършил жалбоподателя. Като допълнение АНО не е посочил по изричен и несъмнен начин и мястото на осъществяване на нарушението, а само датата (01.02.2020 г.).

На следващо място, от материално-правна гледна точка, задълженията на П. като водач на ТС по чл. 13, ал. 2, т. 4 от ДОПК възникват само при движение на стоки с висок фискален риск. Последното предполага видът на стоките и основанието им да бъдат включени в режима на стоките с висок фискален риск да бъдат ясно и недвусмислено уточнени в АУАН и НП, доколкото същите представляват релевантни и съставомерни обстоятелства около твърдяното нарушение. Съгласно чл. 127а, ал. 7 от ДОПК, списъкът на стоки с висок фискален риск се утвърждава със заповед на министъра на финансите по мотивирано предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Заповедта и списъкът на стоките с висок фискален риск се публикуват на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите. В АУАН и НП по никакъв начин не е посочено какъв вид стоки се превозват от жалбоподателя с ТС, което не само затруднява правото на защита, но и пречи за служебна проверка дали е изпълнено условието за съставомерност на нарушението по чл. 13, ал. 2, т.

2

4 от ДОПК.

3.Относно приложението на материалния закон.

Горепосочените процесуални нарушения са съществени по своята същност, доколкото всяко едно от тях сериозно е накърнило правото на защита на жалбоподателя, а именно – да разбере изпълнителното деяние на вмененото му административно нарушение и съществени релевантни обстоятелства, които са задължителна предпоставка за извършването му. Горното е достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП без необходимостта да се обсъжда правилното приложение на материалния закон, но с оглед изчерпателността на своя акт, съдът следва да добави и допълнителни аргументи:

Видно от показанията на разпитаните на съдебното следствие свидетели Е.Д. и М.А., осъществяващи фискалния контрол върху стоките, превозвани с ТС от жалбоподателя П., както и от приложените по преписката писмени доказателства (ПИП № 0101014731585_1/31.01.2020 г. ; декларация и писмени обяснения от В.П.), в случая се касае за подаден на водача П. неточен адрес на доставяне от страна на превозвача – обстоятелство, което самите проверяващи са установили. Същите са посочили на водача и коректния адрес на получателя *******, който им е бил известен от естеството на работата им. По сведения на самите свидетели водачът е разтоварил стоката на коректния адрес 2 – 3 часа по-късно, след като на неточния адрес не се появил никой. При тези факти не може да се извлекат данни за виновно поведение от страна на жалбоподателя, още повече, че същият очевидно е изпълнил ангажиментите си по уведомяване на получателя и „доставяне“ (както се сочи в НП) на стоката в рамките на съответния ден. Последното е самостоятелно основание за отмяна на НП, поради липса на осъществен състав на твърдяното административно нарушение както от обективна, така и от субективна страна.

В рамките на съдебното производство жалбоподателят не е депозирал искане за разноски по чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 517528-0347094/11.06.2020 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, на ВЛ. Й. П..

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3