Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 166 от 14.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Търговско дело 27/2024
Вид
Определение № 166
Подписан
14.04.2025
В сила
14.04.2025
Състав
Елеонора Петрова Серафимова

Цитирани разпоредби

  • чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.365, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.377 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20, ал.2, изр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 166 гр. Пазарджик, 14.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20245200900027 по описа за 2024 година

Искът подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК съгласно чл.365, т.1 от ГПК.

Настоящото дело е образувано по повод постъпила искова молба от А.

С. М., ЕГН ********** от гр.П., ул. „А. С.“ № **, ет.** и от Т. С. М., ЕГН **********, от с. Ю., обл. П., ул. „**“ № **, против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление, гр. София, ***.

В обстоятелствената част ИМ са изложени следните твърдения:

Сочи се, че на 07.06.2023 г. в гр.П. на кръстовището на улиците „С. С.“ и „И.“ настъпило тежко ПТП, при което пострадали двамата ищци – първия, в качеството си на водач на мотоциклет м.„ Кавазаки“, модел *** с peг. № *** и возещата се на същото МПС пътничка Т. М., непълнолетна към онзи момент.

Твърди се, че процесното ПТП настъпило изцяло поради нарушение на правилата за движение на ЗДвП, извършено от водача на автобус “Исузу“, модел „Ситибус“ с peг. № ***, управляван от И. С. К., който при движение по ул. „С. С.“ при извършване на маневра завой на ляво на кръстовището в посока ул. „И.“, отнел предимството на насрещно движещия се в своята лента и със съобразена скорост водач на мотоциклета, който бил ударен от задна дясна част на автобуса.

Сочи се, че първият ищец бил приет по спешност в МБАЛ-Пазарджик АД в отделение ОТО. Извършени били редица изследвания, от които се 1 установило, че вследствие на ПТП е получил открита рана и скъсване на четириглавия мускул и сухожилията, открито счупване на пателата, лезия на медиалния мускул на мускул квадрицепс фемурис, разкъсно-контузии рани, кръвонасядания, травматични отоци и охлузвания по тялото и крайниците, които му причинили болки и неудобства. На следващия ден **** г. му била извършена оперативна интервенция - прикрепване наново на мускул под обща венозна анестезия, почистване с атнисептични разтвори и извършване на ревизия на раната с щателно измИ.е, като се установила частична лезия на четириглавия мускул с поставени П - образни шевове. От описаните увреждания той търпял значителни по своя интензитет болки и страдания, социално-битови ограничения и затруднения при придвижването, а към настоящия момент лечението му продължавало. Продължавал да изпитва сериозен дискомфорт от скъсванията, двигателен дефицит и затруднения при придвижването и изпитвал болки при елементарни физически натоварвания.

Твърди се, че ищцата М. преживяла силен емоционален шок и стрес, който довел до лечение при психолог с лекарствени средства и консултации. И към момента не можела да преодолее посттравматичното стресово разстройство, като се нарушили значително психическото и емоционалното й състояние, подробно описано в психологичното изследване, приложено към ИМ. Освен това получила и телесни увреждания: разкъсно-контузна рана по главата, контузио торакоабдоминалис, кръвонасядания, охлузвания и травматични отоци по главата, тялото и крайниците. От тях търпяла болки и страдания, а към момента освен епизоди на стрес, безсъние и безпокойство, имала и световъртеж, отпадналост, позиви за повръщане и главозамайвано.

Твърди се, че увреждащото МПС при управлението на който било причинено процесното ПТП, имал сключена задължителна застраховка по „гражданска отговорност“ в ответното ЗД „Евроинс“ АД съгласно полица №*****, с валидност от 06.04.2023 г. до 05.05.2024 г.

На 19.07.2023 г. ищците предявили пред застрахователя искане за заплащане на обезщетение, изпратено по пощата, но застрахователят не изплатил такова, което било мотив за отправяне на настоящата претенция.

Въведеният петитум е да се заплатят на ищците следните суми: на първия ищец - сума в размер от 70 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и 2 страдания/ и намалената двигателна активност в резултат на ПТП от 07.06.2023 г., причинено от водача на застрахован при ответника автобус марка „Исузу“, модел „Ситибус“ с peг № *** по полица № ******, с валидност от 06.04.2023 г. до 05.05.2024 г., ведно с законната лихва върху цялата сума, считано от 20.08.2023 г. до окончателното й изплащане; втората ищца - сума в размер от 27000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ и намалената двигателна активност в резултат на ПТП от 07.06.2023 г. причинено от водача на застрахован при ответника автобус марка „Исузу“, модел „Ситибус“ с peг № *** по полица № *******, с валидност от 06.04.2023 г. до 05.05.2024 г., ведно с законната лихва върху цялата сума, считано от 20.08.2023 г. до окончателното й изплащане С Определение № 377/30.10.2024 г. съдът е допуснал изменение на предявения от ищец иск за неимуществени вреди по чл.432 КЗ, който да се счита предявен за сумата от 60000 лв.

Представени са писмени доказателства и са формулирани доказателствени искания : за изслушване на съдебно-медицинска, на съдебна автотехническа и съдебно-психологическа експертизи с конкретно поставени задачи; за изслушване разпита на един свидетел, при режим на довеждане за установяване обема на претърпените неимуществени вреди; както и по реда на чл.190 от ГПК да се задължи ответното дружество да представи преписката по процесната щета, както и полицата за увреждащото МПС.

С Определение № 298/12.09.2024 г. ищцата Т. М. е освободена от задължението за внасяне на ДТ и разноски по предявения от нея иск, като молбата на първия ищец А. М. по реда на чл. 83, ал.2 ГПК е оставена без уважение.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК от ответното „ЗД Евроинс” АД е постъпил писмен отговор, чрез пълномощника юрисконсулт Й. И., с който се оспорва основанието е размера на исковете.

Възразява се, че ИМ била нередовна доколкото не е изпълнено изискването на чл.127, ал.4 ГПК - ищците да посочат банкова сметки или друг начин, по който да бъде извършено плащането.

Не се оспорва, че на 07.06.2023 г. около 22:20 ч. в гр. П. на 3 кръстовището на ул. „С. С.“ и ул. „И.“, е настъпило ПТП между автобус марка „Исузу“, модел „Ситибус“, с рег.№**** и мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „***“, с per. № ***.

Не се оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение между ,,ЗД ЕВРОИНС“ АД и „ХЕБЪРБУС“ АД по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автобус марка „Исузу“, модел „Ситибус“, с рег.№****, съгласно застрахователна полица №*****, валидна от 06.04.2023г. до 05.05.2024г.

Оспорва се обаче описания в обстоятелствената част на ИМ механизъм на ПТП. Въвеждат се доводи, че представеният по делото Констативен акт за ПТП с пострадали лица не се ползва с материална доказателствена сила в частта относно механизма и причините за настъпване на ПТП и няма характер на официален свидетелстващ документ.

Оспорват се твърденията, че вина за настъпването на инцидента има водачът на автобуса И. К., като се твърди, че вина за ПТП има ищеца А. М., който при управление на мотоциклета е нарушил разпоредбите на ЗДвП движил се е с превишена скорост за района на ПТП и е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, а освен това е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, според която „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Твърди се, че ищецът забелязал, че водачът на автобус „Исузу Ситибус“ вече е бил започнал да извършва маневра завой наляво и се е намирал в лентата за движение, в която се е движил и мотоциклета, но въпреки това не задействал своевременно спирачната система и не предприел навреме действия за избягване на удара, поради което с поведението си (движението му с несъобразена скорост и липсата на своевременна реакция за спиране или избягване на възникналата опасност) бил в основа за настъпване на вредоносния резултат.

При условията на евентуалност, ако се приеме, че вина за процесното ПТП има водачът на автобуса, се прави възражение за съпричиняване на процесното ПТП от страна на ищеца А. М., като водач на мотоциклета „Кавазаки“ с peг. № ***.

Оспорват се твърденията, че ищците са претърпели описаните в ИМ неимуществени вреди, в т.ч. настъпването и наличието на причинна връзка 4 между ПТП и претърпените от тях телесните увреждания.

При условията на евентуалност, се прави възражение и за съпричиняване на увреждането от страна на самите ищци, като се изтъква, че двамата не са били с поставени предпазни каски и предпазно облекло, което е допринесло за възникването на телесните увреждания, а освен това ако водачът на мотоциклета се е движил с разрешената скорост, то и претърпените от тях увреждания са щели да бъдат значително по-леки.

Оспорва се размерът на претендираните обезщетения, размерът на които бил прекомерен завишен и не съответствал на установената съдебна практика, икономическата конюнктура в страната и принципа на справедливостта.

С оглед неоснователността на главните претенции, се оспорват като изцяло неоснователни и акцесорните искове за лихви.

С оглед на изложеното се иска от съда отхвърляне на претенциите.

Не се сочат доказателства.

Не се възразява по приемане на представените такива с ИМ.

Възразява се по искането на ищцовата страна по реда на чл. 190 ГПК ответникът да се задължи да представи препис от щетата по случая, доколоко тези документи били представени от ищеца като доказателства по делото, както и за представяне на застрахователна полица за увреждащото МПС, тъй като ответното дружество не оспорвало наличието на валидно застрахователно правоотношение.

Направени са доказателствени искания – за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред ОП-Пазарджик за снабдяване с преписи от документите по ДП № 456/2023 г. по описа на РУ-Пазарджик, а именно:

Протокол за оглед на местопроизшествие, албум със снимков материал, протоколи за разпити на свидетели, протокол за разпит на обвиняем и др.

Направено е и искане за допускане разпита на двама свидетели, в режим на призоваване - водачът на автобус „Исузу“, модел „Ситибус“, с peг.

№ *** - И. С. К., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „.Д. Д.“ №**, както и още дин свидетел, чийто имена и адрес ще бъдат уточнени след снабдяване с материалите по ДП №456/2023 г. по описа на РУ-Пазарджик.

Поискано е и да бъдат допълнени задачите към поисканите от ищците 5

СМЕ и САТЕ с конкретно поставени въпроси, описани в отговора на ИМ, които експертизи да бъдат изготвени след приобщаване по делото на материалите по ДП №456/2023 г. по описа на РУ-Пазарджик.

В срока по чл. 372 от ГПК не е постъпила допълнителна ИМ от ищците, поради което и не е провеждана размяна и по реда на чл.373 ГПК.

Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на чл.374 от ГПК да пристъпи към произнасяне по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата:

На първо място настоящият състав приема, че предявеният иск подлежи на разглеждане по реда на ХХХІІ от ГПК с оглед предмета на спора, а правното му основание е разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД.

На основание чл.377 от ГПК във връзка с чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на страните, че твърденията им се нуждаят от доказване като разпределя доказателствена тежест съгласно чл.154 ал.1 ГПК, а именно: ищцовата страна следва да докаже наличието на правопораждащите фактинастъпило застрахователно събитие- ПТП, вината на водача на МПС-то, регистрацията и собствеността на МПС-то на водача или друго лице, причинната връзка между ПТП-то и причинените на ищците неимуществени вреди, както и размера им, а ответника - правопогасяващите факти с оглед направените от него възражения, включително и за съпричиняване.

Отделяйки спорното от безспорното, съдът приема за безспорно установен и ненуждаещ се от доказване правопораждащият факт, от който ищците черпят правата си, а именно наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение увреждащия автобус по силата на сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователна полица №*******, валидна от 06.04.2023г. до 05.05.2024г.