Присъда № 137 от 12.09.2023, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 1174/2022
- Вид
- Присъда № 137
- Подписан
- 12.09.2023
- Състав
- Иван Манчев Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.128 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към ПРИСЪДА № 137/12.09.2023 г. по НЧХД № 1174/2022 г. на СлРС.
Гр. С., 17.10.2023г.
НЧХД е образувано по частна тъжба на непълнолетния С. К. С. ЕГН ********** чрез родителите си Д. Т. Т. ЕГН ********** и К. С. Т. ЕГН ********** против Д. П. Г. ЕГН ********** и М. С. Р. ЕГН ********** за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
С тъжбата е предявен и граждански иск за сумата от 4000 лева срещу подс. Д. П. Г. ЕГН ********** за причинени неимуществени вреди, вследствие на деликта, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 20.08.2022 г. до окончателното й изплащане.
С тъжбата е предявен и граждански иск за сумата от 4000 лева срещу подс. М. С. Р. ЕГН ********** за причинени неимуществени вреди, вследствие на деликта, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 20.08.2022 г. до окончателното й изплащане.
В с.з. частният тъжител лично и чрез своя пълномощник поддържа тъжбата. Иска справедливо наказание, както и да бъдат уважени всички искания направени с тъжбата, претендират за направените по делото съдебни разноски.
В с.з. подсъдимият Д. П. Г. , лично и чрез своя защитник, не се признава за виновен, дава обяснения. Иска да бъде оправдан.
В с.з. подсъдимият М. С. Р. , лично и чрез своя защитник, не се признава за виновен, дава обяснения. Иска да бъде оправдан.
Съдът прие за установена и доказана следната фактическа обстановка:
На 20.08.2022 г. вечерта в с. Т., общ.С. се били събрали компания от деца, сред които бил тъжителят С. С. и приятелите му св.Н. К. и св.Кр. Н..
Около 22 часа, децата минали по улица „Ленин“, по която се намирали къщите на подсъдимите Д. Г. и М. Р.. Неустановено по делото лице ударило входната врата на подс. М. Р. и цялата група деца продължии посока центъра на селото.
Подсъдимият Д. Г. и подс.М. Р. били съседи, къщите им били една срещу друга. Подс.Г. тъкмо се бил прибрал от работа и бил в двора си, когато чул шума от удара по вратата, която била метална и видял как децата я ритат и познал тъжителя С. С. и приятеля му св. Н. К.. Подс.Г. живеел на семейни начала със св.Г. И., от която имал дете на 3 години, което от шума от удара по вратата се стреснало и се събудило, поради това тя също излязла и видяла групата от децата, от които познала тъжителя С. С.. От силния шум излязъл навън и собственикът на ритната врата подс. М. Р.. Той разбрал от съседа си какво се е случило и много се ядосал, тъй като от близо една година група 1 деца го тормозили всяка вечер, като първо звъняли на звънеца му и бягали, след като го демонтирал, започнали да ритат металната му врата и да бягат.
Подс.М. Р. дал едно от своите колелета на подс.Д. Г. и той се качил на друго и двамата тръгнали посока центъра да търсят децата, за да се разправят с тях. Двамата мъже намерили групата деца до магазина на селото, като една част от тях били вътре в магазина и си пазарели. Подсъдимите започнали да се карат и да обвиняват децата, че са ритали по вратата на подс.Р., поискали им сметка защо така постъпват. Децата отричали, че те са го направили.
След като подсъдимите Г. и Р. тръгнали с колелетата от улицата, на която живеели да търсят децата, за да се разправят с тях, жената с която подс.
Г. живеел на семейни начала-св.Г. И. се притеснила и без никой да я види тръгнала след двамата мъже, за да види какво ще направят. Св. И. стигнала до завоя преди центъра на селото,скрила се, без никой да я види, било тъмно и се намирала на 10 метра от събралата се група. От мястото, където била застанала св.И. видяла, че двамата мъже подс.Г. и подс. Р. се карат на децата, не видяла някой от тях да удря децата и се прибрала вкъщи.
Когато св. Н. К. излязъл от магазина подс. Д. Г. го нападнал като се нахвърлил върху него с думите „Защо си удрял по вратата, кажи къде живееш“ и му ударил шамар, св.Н. К. клекнал, за да се предпази, а подс. М. Р. започнал да го скубе по косата. В това време от магазина излязъл и тъжителят С. С., който видял, че двамата мъже налагат приятеля му и му се притекъл на помощ като се развикал, за да спрат. Двамата подсъдими Р. и Г. се насочили към тъжителя С. и започнали да бият него. Подсъдимият Р. ударил шамар на тъжителя С., а подс. Г. му нанесъл няколко юмрука в областта на лицето. От ударите нанесени на тъжителя С. носът и устата му се разкървавили.
По време на свадата се били събрали много хора от селото, които били обиколили в кръг биещите се, сред които били и приятелите от компанията на децата, в това число и св.Кр. Н.. Той видял нападението от страна на подсъдимите Р. и Г. спрямо св.К. и тъжителя С., същият много се уплашил и стоял в ступор, без да може да реагира. Св.Кр. Н. забелязал, че подсъдимите изглеждат пияни. Насъбралата се тълпа от хора се развикали и тъжителят С. успял да се отскубне от ударите, отишъл настрани и успял да позвъни по телефона на баща си К. Т.. В това време подс.Г. видял, че тъжителя звъни по телефона и казал на подс.Р. да се прибират, че са се събрали много хора. Св.
Кр. Н. също се обадил по телефона на дядо си св.К. И., за да го помоли за помощ, като се оплакал, че двама души гонят и бият приятелите му.
Малко след като подсъдимите Р. и Г. се прибрали, на улицата до тях дошъл бащата на тъжителя – К. Т., да се разправя в мъжете, които били набили сина му. Той се скарал с подсъдимите и се сбили. До къщата на подсъдимите отишъл и дядото на едното момче от компанията- св.К. И., който им направил забележка, че не е това начинът да се разправят с децата.
Св.К. И. забелязал, че подсъдимите изглеждат почерпани , те не му отвърнали и той си тръгнал.
2
След подаден сигнал до полицията за боя над децата, на адреса на подсъдимите в с.Т. пристигнал полицейски екип от РУ-С.. С цел да не се създават предпоставки за извършване на престъпления на подс.Д. Г. и подс.М. Р. полицаите съставили протоколи за предупреждение по чл.65 от ЗМВР.
На същата дата 20.08.2023 г. в 23:45 часа, родителите на тъжителя С. С. завели детето в МЦ “Миркович“-гр.С., където той бил прегледан от дежурен лекар. Лекарят установил телесни увреждания на тъжителя С. по гърдите, шията и главата, които се изразявали в охлузвания и синини, изписал терапия за промиване на раните. След като се прибрали у дома, тъжителят не се почувствал добре, състоянието му се влошило и към 05:00 часа сутринта на 21.08.2022 г. започнал да повръща. Родителите на тъжителя го завели отново в Спешното отделение в гр.С., където бил консултиран с неврохирург. На 21.08.2022 г., тъжителят С. бил приет за лечение в отделението по неврохирургия с диагноза „мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“. След проведено медикаментозно лечение състоянието на тъжителя се подобрило и бил изписан от болницата на 23.08.2022 г. Същия ден на 23.08.2022 г. заедно с родителите си тъжителят С. посетил съдебномедицински лекар д-р Тома Чаушев, който издал съдебномедицинско удостоверение №363/2022 г. В заключението на СМУ било установено, че при прегледа, освидетелстването и проучването на данните от представената епикриза от неврохирургия, че при възникналия инцидент тъжителят С. е получил болки в областта на лицето, долната челюст предимно в областта на лявата половина на лицето и долната челюст; нишковидни охлузвания в областта на двете половини на шията отпред; болки в областта на гърдите отпред в областта на гръдната кост и сътресение на мозъка, което е протекло с вегетативни прояви.
Установените увреждания били определени като „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Материалите по образуваната преписка с вх.№ 4800/2022 г. на РП-С. били проверени от прокурор от РП –С., който издал Постановление от 27.09.2022 г., с което отказал да образува досъдебно производство, тъй като приел, че се касае за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, което се явява от частен характер, за което наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия пред компетентния съд.
Подсъдимият Д. П. Г. е роден на ......... г. в гр. С., жител и живущ в гр.
С., българин, бълг. гражданин, с основно образование, женен, работи, неосъждан.
Подсъдимият М. С. Р. е роден на 13.02.1951 г. в гр. С., жител и живущ в с. Т., общ. С. , българин, бълг.гражданин, със средно образование, вдовец, пенсионер, неосъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и 3 доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Н.Кр.К., Кр. П. Н., К. Н. И., т.к. те са единни, логични, последователни и взаимно се допълват, както помежду си така също и с останалия доказателствен материал. Тези показания на тримата свидетели кореспондират и с приложеното съдебно-медицинско удостоверение, в което съдебния лекар е описал подробно уврежданията, а именно лека телесна повреда, изразяваща се във „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК
Съдът кредитира частично показанията дадени от Р. М. С., тъй като същата не е била пряк очевидец на побоя над тъжителя, същата не е присъствала на мястото, където са нанесени ударите от двамата подсъдими Р. и Г.. Кредитира ги в частта относно чуването на ритането на входната им врата и излизането на улицата на баща й, заедно с другия подсъдим Г. и това че двамата са тръгнали да търсят компанията от деца, както и на това че покъсно до дома им е дошъл да се разправя бащата на едното бито дете-К. Т..
Съдът кредитира частично показанията дадени от Г. К. И., тъй като същата не е била пряк очевидец на побоя над тъжителя, същата не е присъствала на мястото, където са нанесени ударите от двамата подсъдими Р. и Г.. В своите показания, същата заявява, че тайно последвала двамата подсъдими до част от пътя, като се била скрила зад завой, за да не я видят. От това място, на близа 10 метра от мястото, където били подсъдимите и групата деца, същата заявява, че само е видяла, че те се карат на тъжителя и другите деца. Тези показания не се потвърждават от останалия събран доказателствен материал, същите са непълни и неточни, тъй като не е невъзможно тази свидетелка да си е тръгнала преди да е започнал боя от страна на подсъдимите. Освен това същата живее на семейни начала с подсъдимия Г., с който имат дете и така дадените от нея показания целят да го оневинят.
Кредитира ги в частта относно чуването на удара по входната им врата и излизането на улицата на мъжа й подс.Г., заедно с другия подсъдим Р. и това че двамата са тръгнали да търсят компанията от деца, както и на това че покъсно до дома им е дошъл да се разправя бащата на едното бито дете-К. Т., както и посещението на полицейския екип.
Съдът кредитира показанията на В. К. И.. Следва да се посочи, че тя не е очевидец на побоя над тъжителите, същата не е присъствала на мястото, където са нанесени ударите от двамата подсъдими Р. и Г.. Освен това тя не е излизала навън.тъй като през това време е гледала детето на подсъдимия Г. и сестра й св.Г. И..
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите Д. П. Г. и М. С. Р., тъй като същите са голословни твърдения, неподкрепени с никаква фактология.
Чрез тях същите се стремят да се оневинят в извършеното деяние.
4
Съдът кредитира всички писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал па реда на чл.283 от НПК, тъй като същите са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
По безспорен и категоричен начин се установи, че от обективна и субективна страна подсъдимият Д. П. Г., е осъществил престъпния състав на чл. 130, ал.1 от НК, тъй като на 20.08.2022 год. в с.Т., общ.С., причинил на С.
К. С. лека телесна повреда, изразяваща се във „временно разстройство на здравето неопасно за живота“, т.е разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
По безспорен и категоричен начин се установи, че от обективна и субективна страна подсъдимия М. С. Р., е осъществил престъпния състав на чл. 130, ал.1 от НК, тъй като на 20.08.2022 год. в с.Т., общ.С., причинил на С.