Решение № 219 от 08.10.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. ЛЕВСКИ, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20264410100316 по описа за 2026 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, както и насрещен иск с правно основание чл. 23 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и първия ответник е сключен договор за потребителски кредит № 3107416, а с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 7500 лв.

Твърди се, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и на основание чл. 143 т.19 от ЗЗП, поради неспазване на изискванията на чл. 11 ал.10 от ЗПК.

Заявява се, че съгласно условията на Договора за потребителски кредит лихвеният процент по кредита е в размер на 51%, а ГПР е 64,78%. Твърди се, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в договора ГПР от 64,78% е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК – нищожност на кредитната сделка, поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Излага се твърдение, че уговореното възнаграждение за фирмапоръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19 ал.1 и 2 от ЗПК и поради невключването на възнаграждението в посоченият в 1 потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, което представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д ал.1 и ал.2 т.1 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсва кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР.

В случай, че съдът не приеме за основателни доводите на ищеца за нищожност на кредитния договор, се заявява, че уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване от негова страна на лично обезпечение, не е произвела правен ефект. Излагат се доводи, че уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не поражда правни последици, тъй като договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му възникване, че договорът е едностранен, безвъзмезден и каузален, като правното основание за учредяването на поръчителство е кредитора да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото правоотношение, че по договора за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква престация, поради което се нарушава драстично принципа на справедливост. Заявява се, че кредиторът е длъжен преди сключването на договор за кредит да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение следва да бъде изпълнено преди отпускане на кредита и възлагането на потребителя да заплаща възнаграждение за обезпечение, с което дългът му нараства води до опасност от свръх задлъжнялост на длъжника и е в негова вреда.

Твърди се, също така, че договорът за поръчителство е с акцесорен характер и може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг и тъй като кредитната сделка е нищожна, то и договора за учредяване на поръчителство не е породил правно действие.

В исковата молба се заявява също така, че е недействителна и уговорката за учредяване на обезпечение с одобрено от кредитора дружество – поръчител.

Моли се съда да постанови решение, с което:

1.Да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 3107416 от 098.01.2025 г., сключен между А. Н. А. и ***** ЕАД.

2. Да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 08.01.2025 г., сключен с ***** ЕООД и обезпечаващ договор за кредит № 3107416.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът ***** ЕАД е 2 представил отговор на исковата молба и е изразил становище.

Заявено е становище, че предявените искове са недопустими, тъй като за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на самостоятелни искове за прогласяване нищожност на процесните договори. Алтернативно, ако съдът приеме, че тези искове са допустими се заявява, че същите са неоснователни.

Не се оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № 3107416/08.01.2025 г. между ***** ЕАД и А. А., както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 08.01.2025 г. с поръчител ***** ЕООД, че по Договора за потребителски кредит А. е получила в заем сумата от 7500 лв. Не се оспорва твърдението на ищеца, че главницата е усвоена от него в цялост. Заявява се, че по договора за поръчителство ***** ЕАД не е страна и поради това възнаграждението за поръчителство не е включено в ГПР по договора. Заявява се, че възнаграждението за поръчител не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита и сключването на договора за поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита, както и че размерът на възнаграждението за поръчител не е известно да кредитора към момента на сключване на договора за кредит.

Оспорва се твърдението, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с ***** ЕООД и че съгласно договора за кредит и Общите условия за предоставяне на кредити кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.

Относно начина на формиране на ГПР не се оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на ***** ЕООД не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК и единствения разход, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва. Заявява се становище, че възнаграждението за поръчител не следва да се включва като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в §1 т.1 от ДР на ЗПК, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между двете дружества. Заявява се също така, че размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на кредитора към момента на сключване на договора за кредит.

Моли се съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск за прогласяване недействителност на договора за кредит като неоснователен и недоказан.

Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро и се иска отхвърляне претенцията на ищеца за разноски, като се оспорва, че е приложим чл. 38 ал.2 от ЗА. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че на процесуалния представител на ищеца се дължат разноски се прави искане да бъде определен възнаграждение в справедлив размер, като се заявява, че справедлив би бил хонорар в размер 3 на 76,69 евро.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът ***** ЕООД е представил отговор на исковата молба и е изразил становище по предявения иск. Заявява се, че в конкретния случай не е необходимо обхващането на нищожността от силата присъден нещо на съдебното решение за ефективната защита на правата на потребителя. Заявява се, че процесния договор за предоставяне на поръчителство понастоящем е погасен и не е действащ между страните, поради което за ищеца не съществува правен интерес от предявяване на иска за прогласяване на нищожността му.

Не се оспорва твърдението в исковата молба, че е сключен договор за потребителски кредит № 3107416 от 08.01.2025 г. между ***** ЕАД като кредитодател и ищцата като кредитополучател и във връзка с обезпечаването на задълженията на ищеца по този договор е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 08.01.2025 г. между ищеца и ***** ЕООД.

Заявява се, че договорът за поръчителство е сключен при условията на чл. 280 от ЗЗД – като договор за поръчка, наименован „договор за предоставяне на поръчителство“, съгласно който ***** ЕООД е поело задължението да сключи договор за поръчителство с ***** ЕАД, за да гарантира като поръчител задължението на ищеца по договора за кредит, а ищеца се е задължил да плати възнаграждение за предоставяната услуга поръчителството в размер на 4282,67 лв., погасяването на което е разсрочено на 24 месечни вноски. Заявява се, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същия не дължи възнаграждение на поръчителя за периода след пълното изплащане на кредита. Заявява се, че размера на вноските за възнаграждение на поръчител са намаляващи, като размерът им е в зависимост от размера на главното задължение.

Излага се твърдение, че възнаграждението за поръчител не следва да се включва в ГПР, тъй като не отговаря на дефиницията по §1 т.1 от ДР на ЗПК и че когато разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга, то той се включва в ГПР само когато „сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита“, каквато задължителност в настоящия случай не е налице. Излага се твърдение, че дължимото възнаграждение за поръчител няма как да се включи в ГПР, тъй като кредитора не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя, по който бъдещ договор кредитора не е страна.

Моли се съда да постанови решение, с което да остави без разглеждане като недопустим предявения иск срещу ***** ЕООД за прогласяване нищожност на процесния договор за предоставяне на поръчителство, а в случай, че съдът приеме, че този иск е допустим да го отхвърли кат неоснователен и недоказан.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро.

4

Оспорва се наличието на предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА, тъй като ищецът не е материално затруднено лице, но в случай, че съдът приеме, че са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение, се прави искане то хонорара да е съобразен с актуалната съдебна практика и счита, че справедлив би бил хонорар в размер на 76,69 евро.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ***** ЕАД е депозирало насрещна искова молба против А. Н. А., в която се твърди, че между ***** ЕАД като кредитодател и А. Н. А. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 3107416 от 08.01.2025 г. с главница по кредита в размер на 7500 лв / 3834,69 евро. Заявява се, че по договора за кредит, кредитополучателят не е заплатил всички дължими се от него суми и е извършил плащания общо в размер на 1565,17 евро. Заявява се, че след като от общо дължимата главница в размер на 3834,69 евро се извадят всички платени от кредитополучателя суми от 1565,17 евро, то остава като неплатено задължение за главница в размер на 2269,52 евро.

Моли се съда в случай, че приеме че сключения между страните договор за кредит е недействителен, да осъди А. Николаева А. да заплати на ***** ЕАД сумата от 2269,52 евро, представляваща останалата неплатена сума от чистата стойност по Договор за потребителски кредит № 3107416/08.01.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.

Претендират се направените деловодни разноски по предявения насрещен иск, включително сумата от 76,69 евро за юрисконсултско възнаграждение и 25,56 евро заплатена държавна такса за предявения насрещен иск.