Решение № 1360 от 13.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1360 гр. Варна, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20223110203600 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на : Д.

С. К. ЕГН: ********** от град Карнобат, ул.“И. Рилски“ № 36, ет.6 против Наказателно постановление № 23-0000630/20.07.2022г., издадено от Е.В.А. - Директор на РД „АА“- град Варна, с което: 1/ за нарушаване нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП и 2/ за нарушение нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б."б" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ му е било наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, защото е издадено при допускане на съществени процесуални нарушения и при нарушения на материалния закон. Същото не съответства на целта на закона и представлява явно несъответен отговор на деянието, което се претендира да е административно нарушение.

С жалбата се твърди, че възз. е получил нечетлив АУАН, което препятствало 1 правото му на защита, тъй като не можел да разбере какво точно нарушение се претендира да е извършил. При измерването били установени отклонения в натоварванията, които не можело да бъдат определени като особено сериозни. Сочи се, че едва ли тези отклонения биха повишили риска относно безопасността на движението и биха способствали в решителна степен за повреждането и преждевременното износване на пътната инфраструктура. Сочи се още, че превозваният товар е насипен, поради което се счита, че не може да се измери точно неговото количество. Претендира се, че отклонението в товара представлява маловажно нарушение. Счита, че проверяващите органи не са компетентни да извършат проверка на въззивника и товара. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.

Въззивникът е призован и на двата посочени в жалбата адреси, но не е намерен.

Същият не се явява и не се представлява по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. В придружителното писмо, с което делото е изпратено в съда директорът на РД“АА“Варна излага становище за законосъобразност на НП. Отправя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендира и за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

По делото, 46 минути след приключване на съдебното заседание на ел. поща на съда е постъпило писмено становище от процесуален представител.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.05.2022 год. свидетелят Б. И. и негов колега- Т.Т., двамата инспектори в РД "АА" Варна, изпълнявали служебните си задължения като осъществявали пътен контрол. Същите се били позиционирали в района на Южна промишлена зона гр.Варна. Около 10:30 часа, по пътя след отбивката от „Аспарухов мост“ посока ПЧМВ-Варна /„Поддържане чистотата на морските води“ АД/ инспекторите при РД "АА" Варна спрели за проверка въззивника, който управлявал съчленена композиция състояща се от товарен автомобил- влекач марка "Скания", кат. N3, с peг. № А5173НВ с 2 оси, с прикачено полуремарке с три оси с peг. № А2510ЕМ. В хода на проверката по представените от въззивника товарителница № **********/20.05.2022г. и пътен лист № 8849057/21.05.2022г. те установили, че въззивникът извършва обществен превоз на товари - пшеница, по маршрут с. Долни Раковец - гр. Варна. Било извършено замерване на съчленената композиция, ведно с товара, с електронна мобилна везна марка "Dini Argeo", модел "DFWKR", сер. № **********, с поставен стикер за годност с № 01104, валиден до 10.2022г.. В следствие на замерването било установено, че водачът извършва превоз на товари с влекач с 2 оси и полуремарке с 3 оси с пневматично или признато на него за еквивалентно окачване за движение по пътищата отворени за обществено ползване, като разстоянието между осите на ППС с peг. № А2510ЕМ било над 1,3 метра, а сборът от натоварването на трите оси било 2

31550кг. (1-ва ос - 10680кг., 2-ра ос -10340кг., 3-та ос - 10530кг.) , което надвишавало допустимата норма 24000кг., определена от Министъра на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) с 7550кг. По време на проверката въззивникът не представил квитанция за платена пътна такса за масата надвишаваща допустимите норми издадена от АПИ. В хода на проверката въззивникът не представил на проверяващите органи и контролен талон към СУМПС, притежавано от него.

На място св.И. съставил на въззивника АУАН, в който посочил, че същият е нарушил нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.

7, ал. 1, т. 3, б."б" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ, като представените от въззивника по време на проверката документи – пътен лист и товарителница били иззети.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал с без да оспори фактическите констатации посочени в него.

Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка Директорът на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, счел, че няма спорни обстоятелства и издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП наложил на въззивника административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП , а на чл. 177, ал.3,т.1, пр.2 от ЗДвП наложил на въззивника административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП.

Наказателното постановление било връчено лично на К. на 29.07.2022г.. В законоустановения 14-дневен срок, на 03.08.2022г. /видно от товарителницата/, чрез Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –гр.Варна, К. депозирал жалба до РС-Варна срещу горепосоченото НП.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля Б.И., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от показанията на свидетеля И., дадени в съдебно заседание, АУАН , товарителница, пътен лист, измервания от ел. везна, справка за водача от масивите на ИА „АА“, заповед за компетентност и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление 3 относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е Т.Т. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН– видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.

Твърдението на възз., че получил нечетлив акт, поради което и не можел да упражни правото и на защита също е неоснователно, тъй като по преписката е приложен АУАН, който е напълно четим, а в случай, че преписът предоставен на въззивника е бил нечетим, същият е можел да поиска от АНО да получи четлив препис.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушенията вменени във вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване както и нарушените законови норми като е налице пълно единство 4 между фактическо и юридическо обвинение. Мястото на нарушението е ясно посочено в НП и това е на територията на гр.Варна, Южна промишлена зона. Съдът намира, че посочване на абревиатурата ПЧМВ –Варна в АУАН и НП, което съответства на предприятието „Поддържане чистотата на морските води“ АД не нарушава правото на защита на наказания субект, още повече, че в товарителницата представена от самия водач, също е посочено като място на разтоварване ПЧМВ. Очевидно възз. е бил наясно къде е мястото на разтоварване, респективно е наясно къде е констатирано нарушението от страна на проверяващите.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на адм.наказателното производство и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение. Посочването в акта и НП, че към момента на проверката въззивникът не е представил квитанция от АПИ е достатъчно за обективната съставомерност на вмененото нарушение, доколкото недвусмислено сочи на неспазване на установения ред за движение като в този смисъл е налице и константна практика на АС Варна, например Решение по к.н.а.х.д. № 1892/2016 год. Решение по к.а.н.х.д. № 1790 по описа на съда за 2017 година, Решение по к.а.н.х.д. № 282 по описа на съда за 2017г. и ред други. От друга страна правилно е било прието, че нарушението е извършено на 23.05.2022 г. /датата на извършване на превоза/, като мястото на нарушението е идентично с това на извършване на проверката, когато свидетелят Б. И. и неговият колега пряко и непосредствено са възприели превозното средство, неговия водач, вида на превозвания товар, съдържанието на придружаващите превоза документи и са извършили измерването, констатирали са и че възз. не носи КТ към СУМПС. И доколкото мястото на извършване и установяване на нарушението е на територията на гр.Варна, то предполага и териториална компетентност на наказващия орган – Директор на РД"АА" - Варна. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗДвП не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД08-30/21.01.2020 год. /приложена към преписката/ министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия на директорите на регионалните дирекции "АА" да издават НП за нарушения по ЗДвП без да обвързва тези правомощия с територията на която са извършени нарушенията. Компетентността на актосъставителя – служител в РД АА-Варна пък е определена с нормите на чл.166 от ЗДвП. Поради което и възражението в жалбата не се споделя от съда.