Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 424 от 28.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 531/2024
Вид
Определение № 424
Подписан
28.11.2024
В сила
28.11.2024
Състав
Христо Иванов Крачолов, Веселин Ганчев Ганев, Иван Христов Ранчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 243 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 43 т. 1 пр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 66 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 424 гр. Пловдив, 27.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20245000600531 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 2 49 ал. 3 НПК.

С протоколно определение № 891/28. 10. 2024 г. по НОХД 360/2024 г.

Старозагорският окръжен съд се е произнесъл по въпросите, регламентирани в чл. 248 ал. 1 от т. 1 до т. 8 НПК. Потвърдил е мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия М. Б. С. ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на 3000 лева и е прекратил съдебното производство по НОХД 360/2024 г. по описа на Старозагорския окръжен съд. Върнал е делото на прокурора за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

Недоволна от така посоченото определение е останала Окръжна прокуратура – Стара Загора, която го е протестирала с искане определението да бъде отменено и да се разпореди „провеждането на съдебно производство по делото“.

Недоволен от посоченото определение е останал и подсъдимият М. С., който го е обжалвал, чрез своя защитник, в частта, в която е потвърдена мярката за неотклонение ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на 3000 лева.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във 1 връзка с направените оплаквания в протеста и жалбата, намира и приема за установено следното:

ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваното определение, Старозагорският окръжен съд напълно правилно, след като внимателно се е запознал със събраните по делото доказателства и внесения обвинителен акт от Окръжна прокуратура Стара Загора, е приел, че е нарушено правото на защита на подсъдимия, а именно да разбере в какво точно е обвинен.

Основният довод, който се развива във въззивния протест, е свързан с твърдението, че не са допуснати посочените нарушения, понеже както в постановлението за привличане в качеството на обвиняем, така и в обвинителния акт са отразени уникалният регистрационен номер и уникалният идентификационен номер за кандидатстване за субсидии през 2019 г. по програми, финансирани от фондове, предоставени от Европейския съюз на българската държава. Броят на имотите и площта им е посочено, че са 103, с обща площ 264,56 ха, а землищата им попадат в съответните населени места, всички в община *, обл. *.

И настоящата инстанция намира, че това възражение не може да бъде споделено. Така както е изготвен обвинителният акт, той категорично не отговаря на изискванията, визирани в чл. 246 от НПК. Конструкцията му включва описание, че на 29. 04. 2019 г. обвиняемият М. С., в качеството си на управляващ и представляващ * ЕООД, подал в Общинска служба „Земеделие“ гр. * заявление за подпомагане 2019 г. - форма за * г., ведно с данни за идентификация на заявените площи, с което е кандидатствал по схемите и мерките за директни плащания.

След това е отразено, че първоначалното заявление от обвиняемия е депозирано на 29.04.2019 г., а коригиращо – на 05.06.2019 г. На 19.08.2019 г. е подадено заявление за редакция на банкова сметка. След отстраняване на всички непълноти заявлението е получило УИН * и УРН *.

По-нататък е проследена хронологията, относно проверката извършена от съответните органи досежно депозираното заявление, като на практика парцелите, които са включени в предмета на обвинението в обстоятелствената 2 част на обвинителния акт не са конкретизирани, а единствено на л. 4 от обвинителния акт е посочено, че констатациите за всеки един от парцелите са документирани в изричен доклад № *г. – 16.08. 2019 г. и диск с фотоснимки към него, находящи се в т. 4, л. 105 и сл. ДП. Констатациите били отразени в „КЛ и ДЗ № * от 14. 10. 2019 г., а бенефициентът е уведомен за тях с писмо №* г. т. 4, л. 149 ДП“.

Това е фактологията и отразяването на въпросните парцели, според обстоятелствената част на обвинителния акт, за които подсъдимият е предаден на съд. Следва да се отбележи, че в тази част обвинителният акт е нито пълен, нито ясен, дори и за въззивната инстанция.

Отделно от това, на няколко места в обвинителния акт прокурорът препраща към събраните доказателства в т. 5 ДП, който пък изобщо не е прономерован и прошнурован /въпреки наличието на етикет в кориците на делото/, но по-важното е, че не е с номерирани листове и е трудно да се намерят в него посочените документи, въпреки отразяването на страниците, където е следвало да се намират. Поради това и напълно правилен е изводът на Старозагорския съд, че е необходимо в постановлението за повдигане на обвинение и в обстоятелствената част на обвинителния акт, ако то се поддържа /настоящата инстанция подчертава именно в обстоятелствената част, а не в диспозитива на обвинителния акт, където не е необходимо да се преповтаря подробно/, всеки имот да бъде описан поотделно, в какъвто смисъл са указанията на първоинстанционния съд. Не е достатъчно препращането към съответните доказателства, събрани по делото, и документи, приложени в хода на досъдебното производство. Освен това, както с основание е отбелязано в мотивите на атакуваното определение, по делото има данни, че седем от декларираните имоти са отговаряли на състоянието, в което са описани в заявлението.

С оглед на неномерирането на т. 5 от ДП, което затруднява ориентирането в цитираните в обвинителния акт доказателства, не може да се приеме и доводът в протеста, че досежно второто констатирано нарушение би могло да се прецени, че е допусната техническа грешка досежно пропускане на датата 04. 05. 2019 г. на стр. 2 от обвинителния акт, абз. 3, изр. 2.

Пловдивският апелативен съд счита, че така както е изготвен обвинителният акт, не става ясно и къде е извършено престъплението. В него 3 е посочено, че обвиняемият е управляващ и представител на въпросното дружество, което има седалище и адрес на управление в с. *, общ. *, обл. *.

Навсякъде се твърди, че заявленията са подавани в Общинска служба „Земеделие“ - гр. *. Самите имоти за обработка също се намират на територията на община *. Едва в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че според прокуратурата деянието е извършено на 04. 05. 2019 г. и на 05. 06.

2019 г. в гр. *, обл. *, като подсъдимият - като управляващ и представляващ дружеството, е подал заявлението пред Общинска служба „Земеделие“ - гр. *, обл. *.

Ето защо Пловдивският апелативен съд счита, че напълно правилно Старозагорският окръжен съд е преценил, че в случая е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия. То е отстранимо и законосъобразно съдебното производство по делото е прекратено и същото върнато на прокуратурата за изпълнение на дадените указания в него.

Отделен е въпросът, че всички свидетели живеят на територията на община * и е имало възможност първостепенният съд да обсъди възможността, регламентирана в чл. 43 т. 1 пр. 2 НПК.

Не може да се приеме за основателно възражението на защитата, че в конкретния случай определението, в частта, в която е потвърдена мярката за неотклонение ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на 3000 лв., е незаконосъобразно, необосновано и неправилно.

Старозагорският окръжен съд е положил максимални усилия за разглеждане на делото в разумен срок. Обвинителният акт е внесен в съда на 09. 04. 2024 г.

Първото разпоредително заседание е било насрочено за 10. 05. 2024 г., в което подсъдимият не се явил, редовно призован. Съдът е проявил необходимата толерантност, не се е занимал с мярката за неотклонение на подсъдимия М. С., постановил е същият да бъде призован чрез ОЗ ОХРАНА при Окръжен съд - * и изрично е вписал в призовката му, че при повторно неявяване без уважителни причини ще му бъде взета мярка за неотклонение.

В съдебното заседание на 06. 06. 2024 г. подсъдимият се е явил, но е поискал време да организира своята защита. Съдът се е съобразил с това негово искане и му е дал тази възможност.

4

В следващо съдебно заседание на 08. 07. 2024 г. подсъдимият е бил редовно призован и отново не се е явил, без да посочва уважителни причини.

Тогава съдът му е взел мярка за неотклонение ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на 3000 лева и му е определил достатъчен срок за нейното внасяне, като е дал максималният 15-дневен срок за нейното внасяне. Дори е посочил, че този срок започва да тече, считано от уведомяването му. Това определение не е било обжалвано пред по-горната инстанция, а гаранцията е била внесена на 07. 08. 2024 г.

В съдебното заседание на 19. 09. 2024 г. подсъдимият се е явил лично и отново му е била дадена възможност да организира своята защита, като този път е поискано да му бъде определен адвокат, който да му бъде назначен за служебен защитник, чрез Адвокатската колегия в *.

Съдебното заседание, чието определение е предмет на настоящото производство, е проведено на 28. 10. 2024 г.

Пловдивският апелативен съд счита, че не може да се сподели доводът на защитата, че след като съдебното производство е прекратено, е отпаднала и необходимостта от действията на така наложената мярка за неотклонение.

Съгласно чл. 57 НПК, мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети изпълнението на влязлата в сила присъда.

В конкретния случай първоинстанционният съд стриктно е спазил хипотезата, регламентирана в чл. 66 НПК, предприел е всички необходими действия за гарантиране правото на защита на подсъдимия и в същото време е сторил необходимото по отношение решаване на делото в разумен срок и за дисциплиниране подсъдимия, предвид неговото процесуално поведение.

В случай че прокуратурата реши, че не следва да бъде ангажирана за понататък наказателната отговорност на подсъдимия, законът предвижда съответните процесуални действия, които следва да бъдат извършени, включително и необходимостта в тези случаи за отпадане на мерките за процесуална принуда, с оглед хипотезата на чл. 243 ал.2 НПК. Към настоящия момент обаче няма основание за промяна мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия М. С. и това не се налага.

Предвид на изложеното Пловдивският апелативен съд и

5

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 891/28. 10. 2024 г. по НОХД 360/2024 г. В ЧАСТТА, в която е потвърдена мярката за неотклонение на подсъдимия М. С. парична гаранция в размер на 3000 лева и съдебното производство по делото е прекратено и то е върнато на прокурора за допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на процесуалните правила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6