Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 51 от 26.03.2024, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 60/2024
Вид
Решение № 51
Подписан
26.03.2024
В сила
26.03.2024
Състав
ТАТЯНА МИТЕВА, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 56, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл.83 ал.1 т.6 · Закон за енергетиката
  • §1, т.41б · Закон за енергетиката
  • чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Ловеч, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА А. при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244300500060 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК

С Решение №100/23.11.2023 год. по Гр.д.№632/2021 год., Луковитският районен съд е отхвърлил предявения от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД" ЕАД, Е ИК 130277958, /предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“АД/ със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, Бенч Марк Бизнес център иск с правно основание чл.422 от ГПК с искане да се приеме за установено, че А. М. А. с ЕГН ********** с адрес *** му дължи сумите:главница в размер на 1259,90 лв представляваща задължения на ответника по фактура №0003269440/11.05.2020 г. за сумата 819,86 лв, дължима по чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 22.04.2019 г. до 22.07.2019 г, фактура №0003251998/13.12.2019 г. за сумата от 440,04 лв, дължима по чл.83 ал.1 т.6 и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 23.10.2029 г, до 10.12.2019 г, лихва в общ размер на 148,23 лв както следва по фактура №0003269440/11.05.2020 г. сумата от 86,99 лв. за периода от 23.05.2020 г, до 14.06.2021 г. и по фактура №0003251998/13.12.2019 г, сумата от 61,24 лв за периода от 28.12.2019 г. до 14.06.2021 г. ведно със законна лихва от датата на подаване на заявението по чл.410 от ГПК 26.07.2021 г. до изплащане на вземането като неоснователен и недоказан и е осъден на основане чл.78 ал.3 от ГПК от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД" ЕАД, Е ИК 130277958, /предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“АД/ да заплати на А. М. А. сумата 340 лв разноски по делото.

1

Постъпила е въззивна жалба вх.№4665/13.12.2024 г. от

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД" ЕАД, Е ИК 130277958, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, Бенч Марк Бизнес център, чрез представител по пълномощие -юрисконсулт Л. Т. против Решение № 100 от 23.11.2023 г. по гр.д. № 632/ 2021 г. на PC Луковит , с твърдения, че то е неправилно и незаконосъобразно.

Изтъква, че PC Луковит приема, че „Очевидно е, че на негово име /на ответника/ е открита партида за доставената електрическа енергия за посочения обект „къща" на адрес ***.. но по делото няма данни за периода от 22.04.2019 г. до 10.12.2019 г. ответникът да е имал активен договор за продажба на електрическа енергия с разпределителното дружество." Твърди, че ако има открита партида /сключен договор/ до прекратяването му той обвързва страните и след като не са налице данни да е уведомявал дружеството, че желае прекратяване на договора, ответникът дължи процесиите суми.

Счита че това, че обсъжда „договор за продажба на електрическа енергия с разпределителното дружество" /а не за разпределение на електрическа енергия, което е различно/, показва неразбиране от страна на съда на дейностите в енергетиката. Изтъква, че операторът на разпределителната мрежа не сключва договори за продажба.

Посочва, че що се отнася до мотивите, свързани със здравословното и физическото състояние на ответника, те са абсолютно ирелевантни, и може да се каже - несериозни. Не смята се учудва защо съдът смята, че всеки титуляр по партида лично е извършвал дейностите по нерегламентирано въздействие върху измервателната система , като счита, че това е аналогично на извода: „Аз не мога да си монтирам сам пералнята, затова не е възможно да имам работеща пералня вкъщи." Твърди, че има други лица, които могат да извършат услугата.

Изложили са съображения относно законовата уредба за обективната отговорност на потребителите на електроенергия, като в исковата молба сме посочили, че Законът за енергетиката е предвидил възможността за такава отговорност. Изтъква, че законодателят в чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидил, че „Устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни". Сочи, че законът за енергетиката в чл.83, ал.2 дава законова делегация на КЕВР да приеме ПИКЕЕ, според който текст, правилата по чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ се приемат от КЕВР т.е. изрично в закона е предвидена възможността да бъдат създадени правила, по реда на които да се извършват преизчисления като процесното. Цитира, че по този въпрос вече се е произнесъл и постановил задължителна практика ВКС: с Решение №118 от 18.09.2017 г. по т.д.

2

№961/2016 г. на ВКС . Сочи, че в същото се приема и че „Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се отнася за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата; при които при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване. Прави извод, че с изменението на ЗЕ /обн.ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ е предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на корекцията. Изтъква, че тази процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия

Според него става въпрос за нормативно предвидена обективна отговорност, при която не е част от фактическия състав /съответно не е необходимо Съдът да установява, дали неточното или непълно отчитане на ел. енергията е с участието на клиента. Изтъква, че при упражняването на правото на лицензианта за извършване на корекция по ПИКЕЕ, не е необходимо да се доказва вина на потребителя, а за упражняване на това право е достатъчно наличието на едно обективно състояние - неизмерване или непълно или неточно измерване на ел.енергия. Сочи, че отговорността по ПИКЕЕ е специална отговорност, която е в отклонение от общите правила на договорната отговорност и за да се ангажира същата не е нужно да се установи, че причината за неизмерване на енергията се дължи на конкретно въведено недобросъвестно поведение от потребителя в определен момент. Твърди, че тя е основана само на обективния факт на констатирано неточно измерване или неизмерване.

Сочи, че от мотивите за приемане на ЗИД на ЗЕ, ДВ, бр. 54 от 2012 г. съгласно които преценката на законодателя за това, в Правилата за измерване да се уредят случаите на неизмерена и неточно измерена ел. енергия, е действително търсеният и законодателно утвърден баланс между клиенти и енергийни предприятия и обществения интерес. Твърди, че в същите мотиви е посочено, че с този ЗИД на ЗЕ законодателят изрично допуска разпределение на риска от обективно установено неточно отчитане, /при който наличието на каквато и да е вина на която и да е от страните е без значение/, чрез прилагане на изчислителни методи, с които да се замести невъзможното фактическо измерване за изминал вече период, което е и ограничено във времето. Излага, че съответно определянето на конкретното съдържание на метода, по който да се извърши изчислението е делегирано на регулатора на пазара, на когото е възложено да следи за закрила на интереса на потребителите. Смята, че необходимостта от уреждане на възможностите за корекционни сметки се налага именно с оглед защита на всички потребители и справедливо разпределение на риска от неточности в отчитането на потреблението: без да се обогатяват отделни потребители, които са ползвали фактически енергия без да я заплащат и без останалите потребители да понасят повишението на цената на услугата, наложено от загуби 3 на предприятията - доставчици поради липса на обективна възможност за точен отчет.

Изтъква, че съответно, в ЗЕ е търсен и баланс между потребителите и лицензиантите, като така както се допуска и се правят корекции в полза на клиентите, при съответните предпоставки следва да има възможност за корекция и в полза на лицензианта. Сочи, че правомощията на лицензиращия орган (КЕВР) при издаване на ПИКЕЕ и определяне на цените на всеобщо предоставяната услуга, позволяват постигане на такъв баланс на общите интереси на потребителите и ценообразуването на лицензиантите, който да съответства на публичния интерес.

Излага, че дори и да се приеме, че в случаи подобни на процесния следва да се доказва вина на потребителя, ВКС се е произнесъл и по този въпрос. Цитира, че съгласно Решение № 38 от 15.05.2014 г. по т. д. № 5/2013 Г., Т. К., I Т. О. на ВКС, когато е доказано осъществяване на действие, което има за резултат отчитане на по-малки количество от технически възможната доставена и потребена електрическа енергия, в тези случаи е налице виновно поведение на потребителя, чрез осъществено въздействие върху СТИ, което представлява неизпълнение на договорните му задължения, поради което следва да се ангажира отговорността му за заплащане на електрическата енергия за съответния исков период. Смята, че поради това, с оглед доказването в конкретния случай на манипулация в измервателната система, изразяваща се в промяна в схемата на свързване, доказано се явява и виновното поведение на потребителя.

Поради гореизложеното моли съда да отмени обжалваното Решение № 100 от 23.11.2023 г. по гр.д. № 632/ 2021 г. на PC Луковит.

В срок не е постътил отговор на въззивната жалба от ответника.

В съдебно заседание страните, редовно призовани не се явяват и не изпращат представители. С писмена молба вх.№1412/26.02.24 г. въззивникът поддържа въззивната си жалба и моли да бъзде уважена, като моли съда да отмени атакуваното решение и да уважи иска, като му присъди и направените разноски за двете инстанции по представен списък.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Въззиваемият също подава писмено становище с вх.№1423/26.02.24 г., с което моли съда да отхвърли въззивната жалба и потвърди решението на ЛРС, като правилно.

От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№632/21 г. на РСЛуковит и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното производство съдът се е произнесъл с определението си по чл.267 от ГПК,като приема, че то е допустимо-въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице,отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност, а и не са налице и основания за недопустимост на 4 първоинстанционното решение.

С оглед на това съдът следва да извърши проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.

От приложеното по делото ч.гр.д. № 504/ 2021г. по описа на РС - Луковит, съдът констатира, че въз основа на заявление от 08.07.2021 г., в полза на заявителя „ЧЕЗ Разпределение България" АД, на 29.07.2021 г. е била издадена заповед № 345 за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК против А. М. А. за сумите: главница в размер на 1259,90 лв представляваща задължения на ответника по фактура №0003251998/13.12.2019 г. за сумата от 440,04 лв, за периода от 23.10.2029 г, до 10.12.2019 г; фактура №0003269440/11.05.2020 г. за сумата 819,86 лв, дължима за периода от 23.10.2029 г, до 10.12.2019 г, лихва по фактура №0003269440/11.05.2020 г. сумата от 86,99 лв. за периода от 23.05.2020 г, до 14.06.2021 г. и по фактура №0003251998/13.12.2019 г, сумата от 61,24 лв за периода от 28.12.2019 г. до 14.06.2021 г. ведно със законна лихва от датата на подаване на заявението по чл.410 от ГПК 08.07.21 г. , както и 78,16 лв. разносски от които 28,16 лв.ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.а предмет на настоящото производство. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжникът е подал възражение вх.№2492/17.08.21 г., с което е осп орил вземането по издадената заповед, като е изложил твърдения, че не обитава този имот от 2014 година и там живее друг наследник П. А.. С разпореждане №964/10.09.21 г. РС-Луковит е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си пред същия съд в едномесечен срок от уведомлението. То е връчено на 16.09.21 г. на заявителя, а установителният иск е предявен на 15.10.21 г. т. в законоустановения срок, следователно искът е допустим и съдът следва да го разгледа по същество.