Решение № 250 от 25.09.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. гр. Добрич, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Великова като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело № 20223200100798 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Постъпила е молба с вх.№ 4629/17.07.2023г., подадена от Н. А. К. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., чрез Адвокат Е. Ф., вписана в САК, със съдебен адрес и адрес за кореспонденция: Адвокатско дружество „Е. Ф.", гр.

С., тел. ***, ел.поща [email protected], чрез адвокат Е. Ф., за допълване/поправяне/изменение на решение № 200 от 03.07.2023г. по гр.д.№ 798/2022г.

В молбата са изложени следните твърдения: съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК съдебното решение трябва да съдържа банкова сметка / начин на плащане на присъдените суми, а в постановеното по делото решение съдът е пропуснал да се произнесе за банковата сметка, по която ответникът следва да извърши плащането на присъдените ми суми и разноски по делото, въпреки че в петитума на искова молба е предоставена информацията по чл.

127, ал. 4 от ГПК за начин на плащане. В петитума на исковата молба ищцата формулирала искане за присъждане на законната лихва от 28.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, а в съдебното решение съдът е присъдил законната лихва от 27.11.2022г., без да се произнесе с изричен диспозитив за исканата законната лихва от 28.11.2019г. до 27.11.2022г. Съдът присъдил на ищцата разноски за водене на делото в общ размер на 74,40 лева - 44,40 лева за платени държавни такси и 30 лева за адвокатски хонорар, вместо следващите й се разходи за държавни такси и разноските за плащането им от 49,40 лева, пътни разходи на адвоката за явяване в съдебно заседание от 236 лева и в пълен размер частично заплатения адвокатски хонорар от 300 лева.

Според страната, макар и искът да е уважен частично за 10% от общо предявения размер, й се следват разноски за адвокатки хонорар в размер на 300 лева, колкото е частично заплатеният, както и отделно за пътните разходи 1 на адвоката за явяване в съдебно заседание в размер на 236 лева. Видно било от приложената към списъка на разноските фактура, че платеният адвокатски хонорар от 300 лева е частично плащане за адвокатски хонорар.

Минималният адвокатски хонорар за частично уважения размер на иска от 12 000 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения бил 1480 лева.

Извършеното частично плащане на адвокатски хонорар от 300 лева не превишавало този минимален размер, поради което по отношение на частично заплатения размер на адвокатското възнаграждение не следвало да се прилага правилото за пропорционално присъждане. Сторените разходи за държавни такси и разноските за плащането им възлизали на 49,40 лева, а съдът присъдил само 44,40 лева - вероятно съдът възложил в тежест на ищцата банковите разходи за заплащане на тези такси, което също било неправилно и несправедливо и намалявало още и без това символичния размер на присъденото обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ. Неправилно и несправедливо съдът не присъдил разходите за пътуване на адвоката за участие в съдебното заседание по делото в размер на 236 лева за самолетни билети - така тези разходи оставали за сметка на определеното обезщетение и го намалявали, а без това то било прекомерно ниско.

При така изложените обстоятелства, ищцата е отправила искане за допълване на решение № 200 от 03.07.2023г. с информацията по чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК - плащането на присъдените в нейна полза суми и разноски да бъде извършено по сметка на пълномощника й: Адвокатско дружество „Е.

Ф.", в Прокредитбанк, IBAN: BG 55 PRCB 9230 1050 1150 02, BIC:

PRCBBGSF; с произнасяне по искането за присъждане на законната лихва от 28.11.2019г. до предявяване на иска. В условията на евентуалност, при неуважаване на това искане, се настоява решението да бъде поправено като се посочат в него указания за плащане на присъдената сума по горната банкова сметка, а началната дата на законната лихва да бъде поправена от 27.11.2022г. на 28.11.2019г. Настоява се също за изменение на решението в частта на разноските като в допълнение на ищцата се присъди разликата от 74,40 лева до 585,90 лева.

Насрещната страна не е представила писмен отговор.

Първото заявено искане черпи правно основание от разпоредбата на чл.

250 от ГПК, а евентуалното спрямо него - от разпоредбата на чл. 247 от ГПК.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските почива на разпоредбата на чл. 248 от ГПК. Исканията са от страна по делото и са постъпили в сроковете по чл. 250, ал. 1, изр. 2 и чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК. Инициирането на поправка на очевидна фактическа законът не е ограничил с процесуален срок. По молбата в трите й части съдът може да се произнесе в закрито съдебно заседание, като едновременното разглеждане и произнасяне с един съдебен акт (с характер на решение и отчасти на определение) е допустимо.

2

По същество на отправените искания съдът намира следното:

По исканията по чл. 250 от ГПК:

Съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК съдебното решение трябва да съдържа банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане. В петитума на искова молба ищцата е посочила, в съответствие с изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК, банкова сметка, по която сумите да бъдат преведени – клиентска банкова сметка на Адвокатско дружество „Е. Ф.", в Прокредитбанк, IBAN: BG 55 PRCB 9230 1050 1150 02, BIC: PRCBBGSF. В мотивите на решението съдът не е изложил съображения по този въпрос. Следователно при постановяване на решението съдът е пропуснал да се произнесе за банковата сметка, по която ответникът следва да извърши плащането на присъдените ми суми и разноски по делото, поради което молбата за допълването му по реда на чл. 250 от ГПК е основателна, респективно евентуално заявеното искане по чл. 247 от ГПК в тази част не подлежи на разглеждане. Решение № 200 от 03.07.2023г. по гр.д.

№ 798/2022г. следва да бъде допълнено с банковата сметка, по която да се преведат присъдените на ищцата суми - клиентска банкова сметка на Адвокатско дружество „Е. Ф.", в Прокредитбанк, IBAN: BG 55 PRCB 9230 1050 1150 02, BIC: PRCBBGSF.

В мотивите на решението съдът е приел, че нарушението на правото на разглеждане на делото в разумен срок поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта, т.е. отговорността на държавата се подчинява на правилата на непозволено увреждане. Върху присъденото обезщетение по реда на чл. 52 от ЗЗД от 12 000 лева се дължи законна лихва, но от датата на подаване на исковата молба – 27.11.2022г. (датата на изпращане на електронното изявление), като е изложил съображения защо счита, че следва да се присъди законна лихва върху обезщетението от този момент (поставящ длъжника в забава) и е заключил, че сумата от 12 000 лева се присъжда ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.11.2022г.

Извод за основателността или неоснователностт на искането за присъждане на законна лихва за периода от 28.11.2019г. до датата на подаване на исковата молба не е направен, респективно не е постановено и решение по това искане.

Следователно решението трябва да бъде допълнено. Така заявеното искане за присъждане на законна лихва върху присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди за времето преди сезиране на съда с исковата молба е неоснователно. Това е така, защото неразумната продължителност на производството е част от фактическия състав за отговорността на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ и периодът на тази неразумна продължителност е формиран от ищцата до датата на подаване на исковата молба. В този смисъл - решения на ВКС: решение № 50030 от 9.02.2023г. по гр. д. № 785/2022г., IV г. о.; решение № 50038 от 01.03.2023г. по гр. д. № 2093/2022г., IV г. о.; решение № 73/02.06.2022г. по гр.д.№ 4038/2021г., III г.о.; решение № 50240/16.12.2022г. по гр.д.№ 4654/2021г., IV г.о.; решение № 50060 от 31.03.2023г. по гр. д. № 2528/2022г., IV г. о.; определение № 916 от 3

02.05.2023г. по гр.д.№ 4593/2022г., ІV г.о.. По тези съображения искането за присъждане на законна лихва върху сумата от 12 000 лева за периода от 28.11.2019г. до 26.11.2022г., вкл., е неоснователно и подлежи на отхвърляне.

В този смисъл постановеното решение следва да бъде допълнено с произнасяне за отхвърляне на искането за присъждане на законна лихва върху сумата от 12 000 лева за периода от 28.11.2019г. до 26.11.2022г., вкл., а молбата за поправка на очевидна фактическа не подлежи на разглеждане.

По искането по чл. 248 от ГПК:

При определяне размера на следващите се в полза на ищцата разноски и адвокатско възнаграждение съдът е съобразил частичното уважаване на предявения иск, но и специалната разпоредба на чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, според която при уважаване на иска, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноските по производството, както и да заплати на ищеца внЕ.ата държавна такса.

Според ищцата й се следват разноски в общ размер от 49,40 лева, вместо присъдените общо 44,40 лева. Видно е, че съдът е приел за недължимо внЕ.а от ищцата таксата в размер на 5 лева за издадено съдебно удостоверение, за която е посочил, че подлежи на връщане при поискване от нея (по посочена банкова сметка), а не на възлагане в тежест на ответника.

Следователно не е налице основание за изменение на решението с присъждане в тежест на ответника на още 5 лева държавна такса – тази такса следва да се върне на ищцата, ако тя направи искане за това. По делото страната не е представила доказателство за извършен разход за банков комисион от 0,50 лева при внасяне на таксата от 15 лева, поради което основание за изменение на решението с присъждане на тази сума също няма.

Също неоснователно е искането на ищцата за изменение на решението и по отношение на сумата от 236 лева – пътни разходи на процесуалния й представител за явяване в съдебно заседание. По делото няма представени като доказателства самолетни билети и бордни карти за пътуването, а само фактура за закупени самолетни билети в направление София – Варна и Варна – София за деня на откритото заседание (01.06.2023г.) с платец Еднолично адвокатско дружество Е. Ф. и разпечатка от движение по разплащателна сметка за платени 236 лева. Няма също доказателство страната, на която при уважаване на иска се следват разноските по производството, да е направила разход за закупуване на билетите. В представения по делото списък на разноските е посочена сумата от 399,55 лв. като дадени пари от клиента на адвоката за разходи на клиента за делото, но към списъка не е приложено цитираното в него платежно нареждане с б.реф.№ 497585337, което да установи плащането на тази сума от ищцата. Следователно не е доказано ищцата да е направила претендирания като разноска разход. Освен това разходът за пътуване на адвоката не представлява съдебно-деловодни разноски по делото и не може да се претендира на основание чл. 78 от ГПК (в този смисъл определение № 50321 от 16.11.2022г. на ВКС по гр. д. № 4

3024/2021г., IV г.о., ГК; решение № 192 от 25.06.2014г. по гр. д. № 5663/2013г., IV г.о. на ВКС по чл. 290 ГПК). Разпоредбата на чл. 2, ал. 8 (нова – ДВ, бр. 88 от 2022г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда, че п ри процесуално представителство, защита и съдействие, осъществявано в съдебни и административни учреждения, намиращи се извън населеното място, в което е кантората на адвоката, във възнаграждението, определено по реда на тази наредба, не се включват сумите за пътни разходи и престой, не дава основание за присъждане на пътни разноски (отговорността за разноски е определена в чл. 78 от ГПК и чл. 10 от ЗОДОВ). Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, при уважаване на иска, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноските по производството – това са онези разноски, определени и в чл. 78, ал. 1 от ГПК - тези, които са направени по воденето на конкретното дело, като възнаграждения за вещи лица по допуснати от съда експертизи и за свидетели. Заплатените от адвоката суми за билети за какъвто и да е транспорт - автомобилен, железопътен, воден, въздушен, не се включват в разноските по производството, макар и да са разход.