Решение № 1066 от 06.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1066 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в заседание при закрити врати на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илиана Станкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело № 20261100900876 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят „Аутономус Манюфактуринг“ ЕООД твърди, че не е в състояние да изпълни свои изискуеми задължения по търговски сделки, както и за публични взамения, като сочи, че затрудненията му били трайни, а имуществото – недостатъчно. Моли съда да открие спрямо него производство по несъстоятелност, поради настъпила неплатежоспособност с начална дата 10.04.2026 г.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Според легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към наймалко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/.

Първият въпрос, на който следва да бъде даден отговор е налице ли са изискуеми задължения по смисъла на чл. 608, ал.1 ТЗ.

1

Според заключението на съдебно-икономическата експертиза към 30.04.2026 г. са налице непогасени изискуеми задължения за данъци и осигуровки в размер на 115 000,00 евро, както и към персонала в размер на 12 498,00 евро – заплати за м. март 2026 г. Налице са следователно задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, които са изискуеми и към настоящия момент няма данни да са погасени.

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е налице.

Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от служебно събраните писмени доказателства и от заключението на приетата икономическа експертиза.

Установява се, че дружеството не притежава дълготрайни материални активи, движими вещи, МПС и парични средства.

Според заключението през целия отчетен период дружеството няма получени приходи от дейността си, както и не е притежавало имущество, което да покрива задълженията му.

Според заключението коефициентът за обща ликвидност за изследвания период е следният: към 31.12.2023 г. – 0,0000; към 31.12.2024 г. – 0,0000; към 31.12.2025 г. – 0,0000 и към 30.04.2026 г. - 0,0000, т.е. през целия отчетен период е под референтната стойност.

Според заключението, коефициентът за финансова автономност през целия отчетен период също е под референтите стойности.

При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие, до какъвто извод е стигнало и вещото лице. Съдът счита, че е осъществен и критерият за трайност на състоянието – молителят не реализира приходи от търговската си дейност, която да е източник на доходи, нито има активи, с които да я осъществява. Тези факти дават основание на съда да заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а необратимо, и поради това спрямо молителя следва да се открие производство по несъстоятелност.

Относно началната дата на неплатежоспособността:

С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид.

Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.

В настоящия случай от заключението на СИЕ и отговорите на вещото лице се установява, че последното плащане е на 28.02.2026 г. – на работна заплата на персонала и управителя за м. февруари 2026 г. Установява се, че от момента на учредяване на дружеството то не е заплатило нито една осигурителна вноски, здравна осигуровка и ДОД на физическите лица, не е реализирало приходи и не е притежавало активи, като единствените постъпления са от едноличния собственик на капитала по сметка в Револют, чрез която са се извършвали плащанията на работни заплати. Ето защо съдът счита, че началната дата на неплатежоспособността следва да бъде определена 2 в края на 2023 г.

Поради основателност на молбата на първото посочено основание, не са налице предпоставките за разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на посоченото евентуално такова.

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде сформирано.

В настоящия случай длъжникът не разполага с достатъчно налични парични средства за покриване началните разноските в производството по несъстоятелност, което се установява от справката за открити банкови сметки и заключението на вещото лице. Ето защо съдът е дал указания по чл. 629б, ал. 1 ТЗ, но в определения за изпълнението им срок не е внесена необходимата сума за покриване на началните разноски. Поради това съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Аутономус Манюфактуринг“ ЕООД, ЕИК: 207009908.

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2023 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Аутономус Манюфактуринг“ ЕООД, ЕИК: 207009908.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Аутономус Манюфактуринг“ ЕООД, ЕИК: 207009908.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Аутономус Манюфактуринг“ ЕООД, ЕИК: 207009908.

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор на имуществото на „Аутономус Манюфактуринг“ ЕООД, ЕИК: 207009908.

СПИРА производството по т.д. № 876/2026 г. по описа на СГС, ТО, 26 състав.

УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника, както и че на основание чл. 632, ал.1, изр. последно ТЗ спиране на делото на това основание се допуска само веднъж, освен в случаите на чл. 735, ал.2 ТЗ.

УКАЗВА на длъжника „Аутономус Манюфактуринг“ ЕООД, ЕИК:

207009908в едномесечен срок от вписване на решението да изпълни 3 задълженията си по чл. 632, ал.6 ТЗ, както и в едногодишен срок от вписване на решението да представи по делото доказателства за изпълнение на тези задължения, както и удостоверение за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съгласно чл. 5, ал.10 КСО.

ОСЪЖДА „Аутономус Манюфактуринг“ ЕООД, ЕИК: 207009908 да заплати по сметка на съда сумата от 127,82 евро държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Апелативен съд – гр. София.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4